Как
подбирате репертоара си? Кой ви прави обработките?
В репертоара присъстват както класически шедьоври на
българската народна песен, създадени и обработени от големите ни майстори като
Филип Кутев, Коста Колев, Николай Кауфман, Красимир Кюркчийски, Стефан
Мутафчиев, Петър Льондев, Иван Спасов, Стефан Кънев, така и пиеси от съвременни
композитори, повечето от тях написани специално за нашия хор: проф. Александър
Текелиев, Милчо Левиев, проф. Юлия Ценова, проф. Атанас Атанасов, Георги
Андреев, д-р Димитър Христов, Ваня Ангелова, Румен Бояджиев-син, Марек Дяков,
Илиян Юручки. Имаме и дългогодишно сътрудничество с японския композитор Джун
Мияке, с японската композиторка и цигуларка Икуко Каваи.
В репертоара ни присъстват и произведения със симфоничен оркестър, с камерен
струнен оркестър, с биг бенд, със струнен квартет, с оперната прима Веселина
Кацарова. Имаме концертна програма с църковни песнопения от български и руски
автори. Записваме филмова музика, като най-яркият пример е саундтракът на
епизода SOLO
на „Междузвездни войни” и първа и втора серия на “Тъмните му материи”. Изпяхме
японския химн на Олимпиадата в Рио през 2016 г., когато Япония пое Олимпийския
флаг като следващ домакин на Олимпийските игри през 2020 г.
Къде не сте ходили с хора си? О, не сме били в Австралия, Нова Зеландия, Африка, Дубай и Абу Даби, Южна Корея… Но що е време – пред нас е.
Носите
много отговорности на плещите си. Откъде черпите сили?
Свикнала съм от малка да нося отговорност. Бях на 5 години, когато започнах да
свиря на пиано и да уча солфеж. Четири пъти в седмицата следбед, когато децата
спят, аз с нотите под мишница минавам половината град Велико Търново, за да
отида в музикалната школа на урок. Сетне в основното училище „Хр. Ботев”
акомпанирах на пиано училищния хор, свирех на флейта в духовата музика, играех
в танцовия състав, представях училището на окръжните състезания по шах, по лека
атлетика, пеех на всяко училищно празненство… Та ето как съм се научила да нося
отговорности и да разпределям времето си така, че да се справям с всичко.
Къде е мярката в музиката? Мярката е основно нещо в живота, а в изкуството – задължителна. И ако нямаш мярка в него, няма как да правиш класно изкуство. Когато творя, се вглеждам в детайла. За мен детайлите изграждат голямата форма. А добрият творец е човек с вкус – доказано е! Надявам се, че имам достатъчно добра мярка, правейки изкуство, предвид постигнатото и множеството получени награди.
Кой
световен диригент сте сложили на пиедестал?
Моят пример винаги е бил незабравимият проф. Васил Арнаудов – изключителен
диригент, с изящен вкус, самокритичен, превъзходен интерпретатор, с ясна и
красива мануална техника, чудесен музикант, ерудит, естет. Ненапразно една от
40-те му награди е „Хор на света” със смесен хор „Родина”, Русе.
Как създадохте „Космическите гласове“ и
защо така ги нарекохте?
След като бях работила като диригент в София, Лом, Казанлък и Стара Загора
с възможно всички видове хорове, спечелих конкурс в БНР за диригент на Женския
народен хор. За жалост след една година ръководството на радиото съкрати този
най-ярък женски народен хор в България, който с продукцията си влезе в диска на
швейцарския продуцент Марсел Селие и спечели „Грами” с името, дадено от него
самия – „Мистерия на българските гласове”. През 1994 г., когато всичко в
България се рушеше, съкращаваха се симфонични оркестри, хорове, диригенти,
редяхме се на опашка за хляб, аз събрах първите 11 певици. Зад мен застанаха
Надка Караджова с нейния квартет „Славей”, Павлина Горчева, Бойка Присадова,
Янка Танева, Цветанка Варимезова и още от средното и младото поколение. И
създадохме нашия хор „Космически гласове от България”. По-късно името остана в
по-съкратен вариант – „Космически гласове”, а днес е Женски хор „Ваня Монева”.
Трудно ли е да си диригент мениджър?
О, да, това са различни професии и начин на работа. Не е лесно, но на
българския пазар няма богатство от музикални мениджъри, за да може човек да
избере, да се довери и да ползва професионалните им услуги.
Как
спомагате за развитието на народната песен? Как я осъвременявате?
Отговорът е прост – чрез моята интерпретация. Обичам
да добавям дял, детайл или някакъв характерен елемент в песента, с което тя да
придобие по-различен облик. Добавям подходящ щрих, динамика, дори необходима
пауза, което допринася за обновяване и нов колорит на песента.
Какво е да си майка на Мария Илиева и изобщо как се разбират майка и дъщеря в музиката? Да си майка на талантливо дете, е радост, гордост и отговорност. Винаги съм давала на Мария свобода на избора. Музиката е вселена и има общи закони. Старая се да съм насреща с каквото мога да съм й полезна. Музиката ни среща и на сцената, а това преживяване е изключително. Които са били на нейни и на наши концерти, когато сме музицирали съвместно, са били впечатлени. Мария от петгодишна свири на пиано и учи солфеж. Тя е изключително грамотен музикант. Доказателство за това е и последната й песен „Любов” – музиката, текстът и аранжиментът са нейни. Нямаме деление по жанрове. Музиката или е красива и с вещина интерпретирана, или не е. Щастлива съм, че Мария изгради свой стил, пее с много енергия и отлично овладяна певческа техника.
Караян
в рокля ли сте, или Ваня Монева във фрак?
Много е мило сравнението на композитора Красимир
Кюркчийски, че съм „българският Караян в рокля”. Смятам, че съм просто себе си,
със свой стил и присъствие на българската и на световната сцена. Диригентът,
дали е в рокля или фрак,трябва да има характер, устойчива психика,
последователност в работата си, търпение, обич към хората, толерантност, но и
достатъчно познание и професионална подготовка, за да бъде авторитет.
За какво не ви стига времето?
Винаги ми се е искало денонощието да има 48 часа. Имам енергия и сили за това. Желая да имам повече време за прекрасните ми внуци Александър и София, да се занимавам с тях и да ги заведа на исторически значими и красиви места в България. Искам да имам достатъчно време за семейството ми и приятелите. Обещала съм си да продължа да танцувам салса.
Коя е
най-красивата случка в хоровата ви кариера?
На концерт в Австрия сме, в голяма катедрала. Солист е незабравимата ни
родопска певица Бойка Присадова. Запя с хора и сякаш куполът над нас се
разтвори и гласът й полетя извън пространството. Погледнах нагоре и усетих
необятността на българския глас, на вселенските размери на българската песен.
