Българин, говорещ 11 езика, написа психологически киберпънк трилър, който рисува мрачно бъдеще за човечеството
Текст Елица Иванова
Николас Димитров живее в Киев, говори единайсет езика, колекционер е на впечатления и запален пътешественик, който се чувства еднакво комфортно и в планините на Тибет, и на фестивала „Горящият човек” в пустинята Блек Рок. Дебютният му роман „Дилър на реалности” е написан на руски и предизвиква скандал в Русия и Украйна заради анархичното си отношение към религията.
У нас книгата, определяна като психологически киберпънк трилър, беше издадена от „Колибри” и само за два месеца разпродаде два тиража. В момента се превежда на осем езика, а в Холивуд се работи и по адаптацията й за големия екран.
„Дилър на реалности” разказва историята на корпоративния шпионин Золтан Варго, който трябва да проникне в корпорацията, създаваща персонална реалност. Чрез нея може да се претвори всяка, дори най-порочната и престъпна фантазия. За да изясни същността на зловещия проект, той се оказва въвлечен в дяволската игра – порнографски експеримент с милиони хора и зачеването на първата дигитална религия в света, на която той неволно ще се окаже месия. Николас Димитров предизвиква читателя и с втората част на трилъра си, написана от името на любимата на Золтан – Катрин.
Николас, кои са белезите в днешния свят, вдъхновили ви да изградите толкова страшна антиутопия, в която потреблението е достигнало предела си, моралът вече не е на мода, а религията се е превърнала във фаст фууд?
Ако искате да разберете повече за извратената същност на потреблението, погледнете какво става във всеки мол и даже не е необходимо да разгръщате романа. Но ако искате да четете любовна история в един нов свят, където царстват красотата, порочността и новите технологии, то „Дилър на реалности” е точно попадение. В този нов свят има доста объркани неща. Случват се ужасии като това, че за да постъпиш на работа някъде, трябва да издържиш тест за сексуална съвместимост с ръководителите си. Елитът е под влиянието на нов вид дигитален наркотик, наречен „Персонална реалност”, в която можеш да осъществиш всяка фантазия. А могъща медийна корпорация провежда тайно порнографски експеримент с милиони хора.
Колко далеч сме от едно такова бъдеще?
Това е едно измислено общество, чиито белези, за съжаление, виждам все повече около нас. Обществото е развратено до краен предел. Умишлено търси бягство от бездуховността във всички сфери – забавления, секс, наркотици… При това бягството е на всяка цена. На този фон създадох своя роман, в който една корпорация обещава на всеки безкрайни удоволствия и вечен живот в синтезирана персонална реалност. Това се оказва новата религия или по-точно технорелигия, базираща се не на обещания за задгробен живот, а на възможността да „прехвърлиш“ личността си в „облак“. Абсолютна награда за изповядващия е преминаването му в съвършена дигитална същност след смъртта. За да освободи място за тази нова мода, главният герой трябва да убие всички богове и всички останали религии. Оказва се, че технорелигията, в която не е заложена вярата, не е нищо повече от съвършен наркотик, от поредния инструмент за поробването на света.
В романа ви църквите са превърнати в автоцъркви, където човек си поръчва пред монитор вид изповед според религията и парите. Сякаш религията е повече атракция, отколкото реално духовно преживяване. Това нормално стечение на човешката история ли е или обезпокоително и страшно бъдеще?
Това беше една от причините романът да предизвика такъв скандал в Русия и Украйна, а в Турция го забраниха. Един от основните въпроси, които тормозят човечеството днес, е дали религията, която и да е тя, не предлага спасение от безсмислеността на битието. В тези условия на пълно обезверяване човекът е изкушен от дигитални опиати. Опитах се да опиша какво ще се случи с него, след като им се отдаде, на какво ще бъде способен, ще прояви ли най-доброто у себе си или най-лошото.
Религията все пак е онова, което задава морални закони. Какво би станало без нея?
Религиите са сбор от мистични знания, приспособени за определена географска зона. Те решават екзистенциални задачи: какво ще стане после, какъв е смисълът на битието, какво е нашето предназначение… Човек често търси отговори на екзистенциални въпроси у самия себе си, но на много от тях не може да бъде отговорено, защото това знание просто не е заложено в нас. Осъзнавайки собствената си празнота, започваме да търсим отговори в околния свят. Но въпросите, които задаваме, и отговорите, които търсим, не повлияват по никакъв начин на света, той продължава да съществува необезпокояван от нашите терзания. И отчаян ти обръщаш поглед към боговете. Но боговете само повеляват и изискват. Всяко общуване с тях предполага някакъв вид жертвоприношение, дар, отдаване, все пак те са демиурзите, сътворителите на нашия свят.
