Николас Димитров: Обществото е развратено до краен предел

Българин, говорещ 11 езика, написа психологически киберпънк трилър, който рисува мрачно бъдеще за човечеството

Текст Елица Иванова

Николас Димитров живее в Киев, говори единайсет езика, колекционер е на впечатления и запален пътешественик, който се чувства еднакво комфортно и в планините на Тибет, и на фестивала „Горящият човек” в пустинята Блек Рок. Дебютният му роман „Дилър на реалности” е написан на руски и предизвиква скандал в Русия и Украйна заради анархичното си отношение към религията.

У нас книгата, определяна като психологически киберпънк трилър, беше издадена от „Колибри” и само за два месеца разпродаде два тиража. В момента се превежда на осем езика, а в Холивуд се работи и по адаптацията й за големия екран.

„Дилър на реалности” разказва историята на корпоративния шпионин Золтан Варго, който трябва да проникне в корпорацията, създаваща персонална реалност. Чрез нея може да се претвори всяка, дори най-порочната и престъпна фантазия. За да изясни същността на зловещия проект, той се оказва въвлечен в дяволската игра – порнографски експеримент с милиони хора и зачеването на първата дигитална религия в света, на която той неволно ще се окаже месия. Николас Димитров предизвиква читателя и с втората част на трилъра си, написана от името на любимата на Золтан – Катрин.

Николас, кои са белезите в днешния свят, вдъхновили ви да изградите толкова страшна антиутопия, в която потреблението е достигнало предела си, моралът вече не е на мода, а религията се е превърнала във фаст фууд?

Ако искате да разберете повече за извратената същност на потреблението, погледнете какво става във всеки мол и даже не е необходимо да разгръщате романа. Но ако искате да четете любовна история в един нов свят, където царстват красотата, порочността и новите технологии, то „Дилър на реалности” е точно попадение. В този нов свят има доста объркани неща. Случват се ужасии като това, че за да постъпиш на работа някъде, трябва да издържиш тест за сексуална съвместимост с ръководителите си. Елитът е под влиянието на нов вид дигитален наркотик, наречен „Персонална реалност”, в която можеш да осъществиш всяка фантазия. А могъща медийна корпорация провежда тайно порнографски експеримент с милиони хора.

Колко далеч сме от едно такова бъдеще?

Това е едно измислено общество, чиито белези, за съжаление, виждам все повече около нас. Обществото е развратено до краен предел. Умишлено търси бягство от бездуховността във всички сфери – забавления, секс, наркотици… При това бягството е на всяка цена. На този фон създадох своя роман, в който една корпорация обещава на всеки безкрайни удоволствия и вечен живот в синтезирана персонална реалност. Това се оказва новата религия или по-точно технорелигия, базираща се не на обещания за задгробен живот, а на възможността да „прехвърлиш“ личността си в „облак“. Абсолютна награда за изповядващия е преминаването му в съвършена дигитална същност след смъртта. За да освободи място за тази нова мода, главният герой трябва да убие всички богове и всички останали религии. Оказва се, че технорелигията, в която не е заложена вярата, не е нищо повече от съвършен наркотик, от поредния инструмент за поробването на света.

В романа ви църквите са превърнати в автоцъркви, където човек си поръчва пред монитор вид изповед според религията и парите. Сякаш религията е повече атракция, отколкото реално духовно преживяване. Това нормално стечение на човешката история ли е или обезпокоително и страшно бъдеще?

Това беше една от причините романът да предизвика такъв скандал в Русия и Украйна, а в Турция го забраниха. Един от основните въпроси, които тормозят човечеството днес, е дали религията, която и да е тя, не предлага спасение от безсмислеността на битието. В тези условия на пълно обезверяване човекът е изкушен от дигитални опиати. Опитах се да опиша какво ще се случи с него, след като им се отдаде, на какво ще бъде способен, ще прояви ли най-доброто у себе си или най-лошото.

Религията все пак е онова, което задава морални закони. Какво би станало без нея?

Религиите са сбор от мистични знания, приспособени за определена географска зона. Те решават екзистенциални задачи: какво ще стане после, какъв е смисълът на битието, какво е нашето предназначение… Човек често търси отговори на екзистенциални въпроси у самия себе си, но на много от тях не може да бъде отговорено, защото това знание просто не е заложено в нас. Осъзнавайки собствената си празнота, започваме да търсим отговори в околния свят. Но въпросите, които задаваме, и отговорите, които търсим, не повлияват по никакъв начин на света, той продължава да съществува необезпокояван от нашите терзания. И отчаян ти обръщаш поглед към боговете. Но боговете само повеляват и изискват. Всяко общуване с тях предполага някакъв вид жертвоприношение, дар, отдаване, все пак те са демиурзите, сътворителите на нашия свят.

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

Любими книги на екран

Има едно много популярно твърдение, че някой ден, някога в далечното бъдеще,...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.