Смях през дъжд
Още на предварителната ни среща Весела и Влади споделиха, че не са от най-романтичните двойки. „По-скоро дебилни в най-добрия смисъл на думата. Шегуваме се един с друг. Гледаме да не се взимаме на сериозно, което е много важно“, смеят се двамата. „Разбира се, че е приятно, когато човекът до теб се е сетил да те изненада – дали ще е с повод или без повод, няма значение, но когато мине една сладникавост, леко не е моето“, казва Весела, за която романтиката често се изразява с лятна разходка привечер с фунийка сладолед в ръка. „Може би романтично е това, че винаги си слагам нейна снимка на уолпейпъра на телефона“, прошепва Влади. Със сигурност обаче колекционират спомени от пътуванията си заедно – от вечерта, в която се наслаждавали на фадо в Лисабон, когато Весела си изплакала очите по влиянието на музиката, през онази, в която обикаляли баровете на Бари и за малко да се приберат с фотография на Майкъл Дъглас и Шарън Стоун от „Първичен инстинкт“, която била захвърлена до кофа за боклук, от вечерта в Братислава, когато объркали автобуса, за да стигнат до мястото, където трябвало да спят. „При първите ни пътувания, където и да отидехме, винаги ни заварваше жесток дъжд“, спомня си Весела, а те му отвръщали с безгрижния си смях, до сълзи дори, за да продължат поредната си разходка, като задължително навсякъде минават през кабинка за моменти снимки. Вече имат цяла колекция у дома. „Мисля, че това също помогна за връзката ни. Когато хората са на път, и то в други държави, се опознават повече, там се решават различни казуси – по-леки, по-тежки“, заявява Влади, който е пленен от лекотата, с която Весела говори различни езици. „Оказа се, че тя знае 45 хиляди езика като майчин. Аз бях в еуфория непрекъснато. В Италия – местна. В Испания – места. Хората не можеха да разберат, че тя не е оттам.“
И сега накъде
Въпреки че през август има вероятност Весела да играе в представление в „Сфумато“, със сигурност ще има пауза за нея. Изненадва ме обаче с това, че ако всичко е наред, е готова още през декември поетапно да се връща на театралната сцена.
„Много хора си мислят, че като родиш, всичко свършва, нищо повече не следва в работен план, а според мен е както ти си го направиш. Това, което ме крепи, е, че ние много си помагаме с него, дори сега, когато още не се е появило детето. Той е от мъжете, които помагат. За всичко.“ За Влади обаче нещата се развиват изключително добре в професионален план, защото съвсем скоро му предстоят снимки в нов филм на Мартин Макариев, в който ще си партнира с Юлиан Вергов, Александър Сано, Христо Петков, Юрий Ангелов, Башар Рахал и Христо Шопов. Веднага след това започва репетиции в театъра, където ще поставят „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби. „Много се вълнувам, защото това е любимата ми пиеса“, включва се Весела, а Влади ми разказва, че сред изискванията на автора актьорите трябва да бъдат на възрастта на персонажите. „Иначе не дават правата. И сега, като го изиграя, няма да мога да го направя друг път, което е голяма отговорност. Очертва се една сериозна година – и в личен, и в професионален план. Надявам се да си я вземем по най-добрия начин, а най-голямата ни премиера е в края на септември – детето.“
Това ли е голямата любов – изкушавам се да ги попитам на финала, а Влади е категоричен: „Това е, разбира се! За мен една от най-важните мисии на човешкото същество е да отгледа свое продължение. Това е най-голямото предизвикателство, най-трудното нещо – да възпиташ друго човешко същество, да успееш да имаш семейство и да го съхраниш въпреки всички неща, които ти се случват. За себе си съм смятал, че е много важно да избера с кого да го направя, но се радвам, че го направих разумно – освен емоционално. Това е! Да се решиш абсолютно трезво и адекватно, че да – с този човек искам да имам дете, с този човек искам да бъда. Това е любовта!“ А Весела нежно го прегръща и целува. И няма нужда да казва нищо повече.
