Поемаме на пътешествие през обектива на фотографа Габриел Генчев из едно от малко познатите кътчета на Азия, за да я видим в цялата ѝ автентичност
Текст и фотография / Габриел Генчев
Кога да посетим Виетнам? Ако вярваме на туристическите агенти, от ноември до март красотите му се разкриват по най-привлекателен начин. А ако се доверим на професионалните пътешественици, най-доброто време да го направим е точно сега, преди даровете на глобализма да заличат и малкото останали автентични кътчета на тази страна, известна с и трудолюбив народ. Неговата история за читателите на D!VA разказва фотографът и пътешественик Габриел Генчев, който наскоро се завърна от Земята на дракона, където проведе свой уъркшоп за любители на снимките. Още от тях може да откриете в Инстаграм профила му – @gabrielgvadventures.
Носия на млада виетнамска жена със сребърни акценти
Като фотограф и пътешественик търсех дестинация, която комбинира историческо наследство с живописни пейзажи и автентичен живот. Виетнам предложи точно това – от динамичните улични пазари до спокойствието на планината и впечатляващите оризови тераси. Бях тотално зашеметен от първото си посещение – ярки цветове, интригуващи аромати и гостоприемство.
Изборът на местата за посещение беше стратегически. Предвид съчетанието от исторически забележителности и природни красоти, включих дестинации основно в северната част, все още не толкова развита, където има възможност човек да проследи бита на хората и техните традиционни занаяти.
Територията на Виетнам се разпростира в различни климатични зони, логистично е трудно да я обиколиш наведнъж. Моят план бе да избягвам прекомерно комерсиализираните туристически точки и да се насоча към по-автентични преживявания. Тук е моментът да спомена, че бях разочарован от интензивния трафик в Ханой, който понякога усложняваше достъпа до някои локации. Добре, че бе компенсиран от усмивките на местните и тяхната готовност да споделят своята култура.
Как се лови риба с капан
Капаните за риба днес не се използват за лов, но са се превърнали в красив аксесоар за дома. Целият процес за изработка на капаните се извършва на ръка
В сърцето на Виетнам, дълбоко в селските райони на северната му част, се намира село Тху Су (Thủ Sỹ) с най-древните и уникални занаятчийски традиции в страната. Тъй като за местните векове наред риболовът е бил основен поминък, високо се е ценяло изкуството за изработка на риболовни капани. Капанът, известен като Đó на местния език, се прави от бамбук и ратан. Макар днес да има предимно декоративна стойност, векове наред той е изхранвал домакинствата с улов от реките в северната част на страната. Изработката му отнема часове от събирането на материала до подготовката му за сплитане. Плете се на ръка и има доста сложна структура. Тъй като вече почти никой не лови риба с такива капани, те се предлагат на туристите като елементи за интериорна декорация. Имат свои почитатели и в Съединените щати, и в Индия и Япония.
Как се плете кокосов килим
Виетнамската държава субсидира училищни програми да изпращат възпитаниците си в малки местни фабрики, които им предават традиционните занаяти на страната. Килимите от кокос носят сладкия му мирис из цялата работилница
Там Куан (Tam Quan Bắc) е селце близо до Куй Нион, намиращ се на южното крайбрежие на Виетнам. Мястото е известно с работилницата за изработка на въжета, изтривалки и килими от кокосови влакна. Старата постройка, скрита в покрайнините на града, не би привлякла вниманието на случаен минувач, но щом влязох вътре, ме обгърнаха приятни аромати на изсушен кокос и впечатляващи детайли от традиционни виетнамски занаяти.
С широка усмивка собственичката разказа с гордост за работата си и обясни, че сме първите чужденци, които посещават работилницата ù. Сподели, че с помощта на различни програми държавата изпраща ученици, за да научат занаятите на предците си, като част от идеята за запазване на културното наследство на Виетнам.
Първата стъпка в процеса на изработка на скромния асортимент е да се изсуши кокосовата кора, която служи за основен материал. След това кокосовите влакна се подготвят, разделят се и се правят на нишки. Те се сортират според качеството и дебелината, за да се изплетат на специални станове, изискващи не само сила, но и усет и сръчност.
Селото на тамяновите пръчици
Цветните ароматни пръчици са важна част от живота на виетнамците. На производството им много семейства дължат своето препитание
Куанг Фу Кау (Quang Phu Cau) е малко село, разположено в околностите на Ханой, прочуто от векове с производството на тамян. Известно като „селото на тамяновите пръчици“, то се е превърнало в емблематично за тази традиция, запазвайки и предавайки занаята през поколенията.
Производството на тамян тук датира от над 100 години. Още през XIX век местните добавят благовонието към пръчици, които се използват както в религиозни, така и в културни церемонии. Във Виетнам тамянът е символ на почит към предците и духовете, както и на чистотата на душата.
Производството на пръчици с тамян започва с подбора на висококачествен бамбук, който се нарязва на тънки пръчки. Потопени в ярки багрила, те придобиват наситени червени и жълти цветове. Най-важната част от производството е самата ароматна смес, която се състои от дървени стърготини и ароматни масла. Сместа се нанася върху бамбуковите пръчки и после те съхнат на слънце няколко дни. В този период селото се трансформира в истинско цветово зрелище с разстланите навсякъде червени „цветя“ от тамянови пръчици. Обикновено това е в средата на януари в навечерието на Лунната Нова година, когато търсенето на тамян достига своя връх.
Племето Хмонг от оризовите полета
Традиционно облечени жени от племето Хмонг
Му Канг Чай (Mu Cang Chai) е живописен планински район в северната част на Виетнам, известен с терасовидните си оризови полета. През септември оризът зрее и полетата греят в златисти нюанси, готови за жътва. Мъжете и жените от племето Хмонг наблюдават отблизо процеса. Използват традиционни инструменти и за плевене, и за прибиране на реколтата. Те са мигрирали от Китай в този район около 1700 година и са една от 54-те етнически малцинствени групи, признати от виетнамското правителство.
Огромните оризища са радост за окото през септемри, когато е време за жътва
Жените все още носят своите традиционни носии, ръчно ушити от конопено платно, боядисано с естественo индиго, и украсени с восъчни рисунки. Всяка носия разказва история, отразяваща традициите, социалния статус и религиозните вярвания на този древен народ. Червеното символизира живот и сила, зеленото – хармония с природата, а лилавото – връзката с духовния свят. Бродериите са сложни и често включват мотиви, изобразяващи флорални елементи и животни.
Накитите са изключително важни в хмонгската култура, особено гривните, които не само украсяват жената, но имат и духовно значение. Те се смятат за амулети, които предпазват от зли сили и болести. По шапките им също има украса от сребърни монети, висулки и мъниста. Според Хмонг среброто защитава от злите духове, а монетите отразяват благосъстоянието на семейството.
И нещо за хапване
Виетнамската кухня, изключително интересна и разнообразна, отразява богатата културна история и различните влияния от целия свят. Най-неочакваното откритие за мен беше съчетаването на сладко и солено в ястия като бяла риба в карамелен сос (ча ка). Препоръчвам и вдъхновените от Франция багети (бан ми) и свежи морски дарове от пазарите.
