В творчеството си Алла изследва контрастите, идентичността – национална и полова, реакциите в обществото. Дамата, която е родена в Харков, а от 1981 г. живее в България, в началото на 90-те се посвещава на феминистки акции – “Версията на Ерато”, “Каприз”, “Обсебване”, а по-късно бясното й чувство за хумор, елегантната й ирония се леят в карикатурите за сатиричния вестник „Прас-Прес“, където дели идеи, пространство и успехи със съпруга си Чавдар Георгиев. Но Алла невинаги е била толкова безгрижна, колкото предполага личната й колекция в Музея на жената. Преди време тя нарече „Животът е песен“ експозицията, посветена на майка й, която умира от рак. Това е изложба, за която дълго се говори – живопис, обекти, фотографии, рисунки, бродирани на ръка с конец, и опадала от химиотерапия коса. Посветена на страданието, раздялата, болката и любовта. След като самата художничка преодолява същата диагноза, започва да подписва произведенията си с псевдонима Alla Vitta. А в тях напират вечните проблеми на съществуването ни между раждането и смъртта. „Вярвам в божественото провидение“, не се колебае Алла, която отказва допълнителните терапии, които биха могли да я убият, и се осланя на природата и висшите сили. Подписва се в болницата и заминава за Париж, за да рисува в Сите дез арт. „Съдбата щеше да реши дали да продължа. Не знаем защо сме дошли, никой не е наясно какво прави на този свят, никой не може да каже какво е животът“, коментира Алла. Затова мрази състезанията и обожава да наблюдава природата.
Философията й обаче е осезаема не само от екзистенциалните драми, свързани с началото и края. В пловдивската галерия „Сариев“ тя направи страхотната пародия на кулинарно шоу „Вечерята на Франкенщайн“, посвещавайки я на новия хедонизъм, на новата стара духовна и всякаква друга консумация, която неглижира разликите между изконното и мутантите. Защото за Алла изкуството трябва да предизвиква скандали, да има обидени – иначе каква е ползата от него. Неслучайно тя анализира от главата до петите хомо урбаникус и позицията му в света на пагубните индустрии, прави дисекции на митовете от бита ни, разнищва фетишите. А собственият ѝ образ, който се появява често, обещава тотална автентичност на преживяното. Преди време Алла предложи и своята гледна точка към полюсното възприемане на Кристо в България. В изложбата „Нашето! Музей на диванните войни“ в Гьоте институт тя представи избродирано каренце с надпис „Christo е наш“ върху старовремска маса. Така разказа още една българска история за отхвърляне и отричане.
Алла поставя началото на своя Музей на жената през1999 г. Прожекторът е насочен към образа на Ева, превърнат от маркетинга и рекламата в сексистки обект. Формално е сувенир – чаша, запалка, отварачка, но всъщност е материализиране на мачовските мокри блянове и индустрии, концентрирани в някакъв тип сделка. Привидно шеговито, но и принизяващо. Въпреки че бунтовничките от Холивуд биха могли да издигнат Алла на пиедестал, тя се дистанцира от крайности. Каузата й не е да отмъщава и да громи врага в леглото. Тя пита постигнахме ли заветното равноправие между половете?
