Алла Георгиева: Жените съзнателно искат да бъдат Барби

Фотография: Ани Петрова

В творчеството си Алла изследва контрастите, идентичността – национална и полова, реакциите в обществото.  Дамата, която е родена в Харков, а от 1981 г. живее в България, в началото на 90-те се посвещава на феминистки акции – “Версията на Ерато”, “Каприз”,  “Обсебване”, а по-късно бясното й чувство за хумор, елегантната й ирония се леят в карикатурите за сатиричния вестник „Прас-Прес“, където дели идеи, пространство и успехи със съпруга си Чавдар Георгиев. Но Алла невинаги е била толкова безгрижна, колкото предполага личната й колекция в Музея на жената. Преди  време тя нарече „Животът е песен“ експозицията, посветена на майка й, която умира от рак. Това е изложба, за която дълго се говори – живопис, обекти, фотографии, рисунки, бродирани на ръка с конец, и опадала от химиотерапия коса. Посветена на страданието, раздялата, болката и любовта. След като самата художничка преодолява същата диагноза, започва да подписва произведенията си с псевдонима Alla Vitta. А в тях напират вечните проблеми на съществуването ни между раждането и смъртта. „Вярвам в божественото провидение“, не се колебае Алла, която отказва допълнителните терапии, които биха могли да я убият, и се осланя на природата и висшите сили. Подписва се в болницата и заминава за Париж, за да рисува в Сите дез арт. „Съдбата щеше да реши дали да продължа.  Не знаем защо сме дошли, никой не е наясно какво прави на този свят, никой не може да каже какво е животът“, коментира Алла. Затова мрази състезанията и обожава да наблюдава природата.   

Философията й обаче е осезаема не само от екзистенциалните драми, свързани с началото и края. В пловдивската галерия „Сариев“ тя направи страхотната пародия на кулинарно шоу „Вечерята на Франкенщайн“, посвещавайки я на новия хедонизъм, на новата стара духовна и всякаква друга консумация, която неглижира разликите между изконното и мутантите. Защото за Алла изкуството трябва да предизвиква скандали, да има обидени – иначе каква е ползата от него. Неслучайно тя анализира от главата до петите хомо урбаникус и позицията му в света на пагубните индустрии, прави дисекции на митовете от бита ни, разнищва фетишите. А собственият ѝ образ, който се появява често, обещава тотална автентичност на преживяното. Преди време Алла предложи и своята гледна точка към полюсното възприемане на Кристо в България. В изложбата „Нашето! Музей на диванните войни“ в Гьоте институт тя представи избродирано каренце с надпис „Christo е наш“ върху старовремска маса. Така разказа още една българска история за отхвърляне и отричане.

Алла поставя началото на своя Музей на жената през1999 г. Прожекторът е насочен към образа на Ева, превърнат от маркетинга и рекламата в сексистки обект. Формално е сувенир – чаша, запалка, отварачка, но всъщност е материализиране на мачовските мокри блянове и индустрии, концентрирани в някакъв тип сделка. Привидно шеговито, но и принизяващо. Въпреки че бунтовничките от Холивуд биха могли да издигнат Алла на пиедестал, тя се дистанцира от крайности. Каузата й не е да отмъщава и да громи врага в леглото. Тя пита постигнахме ли заветното равноправие между половете?

Spread the love
Публикувано от
Още от Албена Атанасова

Югът на Португалия

Пътешествието си струва дори само заради магическите скали на Алгарве Не се...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.