„Вселената върви към едно по-свободно, по-светло, по-любящо, по-състрадателно и по-творческо съществуване от настоящето“, казва за D!VA испанският философ Висенте Мерло, автор на книгата „Ти си безсмъртен“, в която обяснява преживяванията, близки до смъртта
Във филма „Линия на смъртта“ (оригинала от 1990 г. и римейка от 2017-а) няколко студенти умишлено се поставят в състояние на клинична смърт, след което се реанимират с цел да разкрият какво лежи отвъд линията на смъртта. Именно този филм цитира в разговора за D!VA испанският философ Висенте Мерло. В новата си книга „Ти си безсмъртен“ (на испански Eres inmortal, изд. Siglantana) той събира свидетелства за преживявания, близки до смъртта (ПБС).
Преминаване през тунел, сияйна светлина от другата страна, среща с любими близки, виждане на собственото тяло, усещане за неизпитвана до този момент безусловна любов. Това са само част от преобладаващите елементи, описани от хора, които умират, а след това се връщат към живота. През последните десетилетия те стават все повече, включително и заради напредъка на медицината и технологиите. Нараства и броят на академичните изследвания по темата. Някои от тях водят до скептицизъм, поставящ под съмнение автентичността на тези преживявания. Други, сред които квантовата физика, отварят пътя към нова научна парадигма, която по-добре обяснява връзката между ума и мозъка.
Визитка
Висенте Мерло е доктор по философия. Няколко години е живял в Индия, предимно в ашрама на известния поет, писател и духовен учител Шри Ауробиндо (1872-1950) в Пондичери, Южна Индия. Мерло е сред основателите на Испанското общество на индийските и ориенталските изследвания (SEIO), както и на Испанската трансперсонална асоциация (ATRE). Автор е на около двайсет книги за философия, будизъм, йога, духовност.
Какво ви накара да пишете за преживявания, близки до смъртта (ПБС)? Много бях впечатлен от разказите на хора, които описват своите преживявания. Воден бях и от собствените си вътрешни търсения, преминали през философията, индуизма, будизма, през съвременните езотерични учения. Винаги съм имал усещането, че се залага много на отговора на въпроса дали ПБС са автентични.
Смятате ли, че науката може да бъде съюзник в придаването на достоверност на ПБС? Тя е призвана да бъде такъв съюзник. Но в същото време не става въпрос за поддържане на научния метод като единствен начин за опознаване на реалността (това е убеждението на сциентизма). Науката е фантастичен метод, но има своите ограничения.
В този смисъл какво е мнението ви за скептицизма, съпътстващ тези преживявания? Разбирам го отлично, тъй като и аз преминах през етапа на идентификация със сциентистката материалистична редукционистка парадигма, според която нещо като ПБС е немислимо, неразбираемо и неприемливо. Но именно научните изследвания от последните 50 години показват, че хипотезите, предлагани от този скептицизъм за обяснение на ПБС (аноксия, хипоксия, въздействие на определени химични вещества, епилепсия на темпоралния лоб, халюцинации, лични и културни очаквания и т.н.), са напълно незадоволителни и недостатъчни.
Обичам да говоря за аналогията между заспиването, медитацията и умирането. И в трите случая става едно и също нещо – напускаме съзнанието за външния физически свят и осъзнаваме психическия. Това поставя под въпрос тези, да не кажа, догми, които днес са много утвърдени в науката. Като например връзката между мозъка и съзнанието или ума и мислите. Дълбоко вкоренено е схващането, че не е възможно, немислимо е да съществува психична дейност без мозък, който да я произвежда. Това, което най-строгите изследвания на ПСБ показват обаче, е, че точно в момента, когато няма сърдечна или мозъчна дейност и субектът е обявен за технически мъртъв, той преминава през най-завладяващите изживявания в живота си.
Как ще обясните, че съзнанието съществува независимо от тялото? ПБС, но и много други т.нар. паранормални или парапсихологически явления не се вписват в доминиращия модел, те представляват необясними „аномалии“. Сред тях са феномени като телепатия, ясновидство, дистанционно виждане, прекогниция, ченълинг, проекция извън тялото, спомени за предишни животи, следователно и прераждане. Всичко това се обяснява най-добре с теорията за филтъра, формулирана още от Уилям Джеймс и Фредерик Майерс и защитавана днес от учени като Пим ван Ломел, Брус Грейсън, Ибън Александър и др. Според нея мозъкът не е производител на съзнанието. То представлява своеобразен редуциращ клапан или филтър, който пропуска само минимално количество информация. При някои от посочените явления индивидуалното съзнание може да получи достъп до полето на безкрайното съзнание, до акашовото поле, до квантовия вакуум, до нелокалното пространство и недуалната реалност, от която сме части, холограми на цялото.
Кое е най-значимото въздействие на ПБС върху хората, които са ги преживели? Положителната и трайна трансформираща сила, която те оказват. Загуба на страх от смъртта, която се разкрива само като преход към друго състояние на съзнанието или душата. По-голяма чувствителност и уважение към природата, животните, храненето, по-голяма любов и състрадание към другите хора, събуждане на някои неактивирани дотогава способности (аурично зрение, дистанционно гледане, ясновидство, поява на способност за лечение на другите с фини енергии и т.н.). При това с времето не намалява нито ентусиазмът по отношение на преживяното, нито убеждението, че смъртта не е краят.
Как разбирането за смъртта може да повлияе върху начина, по който живеем? Доказаното разбиране (или твърдото убеждение), че смъртта не е краят на всички неща, че нашето съзнание продължава да съществува в други измерения на реалността и че това съзнание е имало опит в други тела и в предишни животи, напълно променя представата ни за живота, за неговия смисъл, за неговата свещеност и неговата цел.
Какво бихте искали читателите да вземат за себе си от вашата книга? Надеждата, че смъртта не е краят на личното ни съществуване, увереност в смисъла на живота, копнеж да познаваме все по-ясно целта, която ръководи всичко случващо се. Също благодарност за интуицията, че се намираме в една необикновена Вселена, която върви към по-свободно, по-светло, по-любящо, по-състрадателно и по-творческо съществуване от това, което живеем в момента.
Не е ли това прекалено нереалистично, дори наивно? Ако в една полутъмна стая светнем лампа, колкото по-силна е светлината, толкова по-ясно се виждат мръсотията и прахта. Базирам се преди всичко на голямо количество информация и съвременни учения не само от последните десетилетия, но и на дългото предизвестие на началото на нова ера на светлината или на душата. Затова преоткриването на душата, дано не прозвучи прекалено религиозно, би съответствало с това събуждане на човечеството, в което съзнанието се поляризира. Има много повече тъмнина, но и много повече светлина. За мен това е оптимистична интерпретация, но не и наивна. Убеден съм, че е така.
На какво се дължи промяната през последните десетилетия в отношението към подобни теми, които събуждат все по-голям интерес? Има две основни причини, първата е свързана с технологичния напредък в медицината и възможността да се вижда какво показват електрокардиограмата и електроенцефалограмата, както и с напредъка в реанимацията. Затова все повече хора имат тези изживявания. Втората причина е по-глобална – историческият момент на дълбока трансформация на човечеството. Сякаш като човечество ни се е паднало да открием по-голямата дълбочина на нашето същество.
Имало ли е негативни ПБС? Около три-четири процента описват по-скоро негативни изживявания. Може да се разбере, ако приемем идеята, че част от случващото се кореспондира с нашето подсъзнателно или съзнателно психологическо съдържание. Това е валидно и за други преживявания, като например предизвиканите с помощта на психоактивни вещества, при които „доброто“ или „лошото“ пътуване зависи много от това, което изживява съответният човек в момента, и какво е неговото съзнание.
А зависят ли ПБС от различните вярвания, култури, образование? Общите елементи на преживяването често са интерпретирани субективно. Ще ви дам конкретен пример. Да кажем, че сърцевината на ПБС е срещата със светлината след преминаването през тунела (хората го описват по различни начини). За последователите на християнската концепция любящата светлина се интерпретира като Бог или Христос. Хиндуистите може да видят Кришна и т.н. Атеистите и агностиците са също толкова изумени, те говорят за лъчезарна любов, същество от любяща светлина, което им позволява да усетят безусловна любов, каквато никога преди не са изпитвали.
Казвате, че 65 процента от хората, преживели ПБС, се разделят с партньорите си. Промяната в ценностите, възприятията и вярванията невинаги биват разбрани и споделени от партньора. Ситуацията често става напрегната. Много хора променят и професията си, защото предишната вече не съвпада с новите им ценности.
Познавате ли случаи, при които някой се е опитал да предизвика у себе си ПБС? В реалността не, това би било много рисковано. Но във филма „Линия на смъртта“ студенти по медицина го правят.
А чували ли сте ПБС на човек, който в живота минава за откровен злодей? Този въпрос ни води до друг основен елемент от ПБС, а именно жизнената ретроспекция или прегледа на живота. Случва се преобразяване и осмисляне, но няма осъдителна преценка. Няма наказващ и жесток бог, който да ви прати в ада. Моралната съвест излиза на повърхността и се осъзнават морално неприемливите постъпки. Спомням си един човек, който разказваше, че е усетил как животните възприемат и преживяват страданието, което им е причинил.
Готов ли е светът да бъде осъзнато безсмъртен? Случват се много важни промени. Интересът към тази тема е все по-голям, само вижте колко много канали има в YouTube. Стотици хора разказват своите преживявания от първо лице пред многохилядна аудитория.
Настоявате, че ПБС е изцеляващо изживяване. Защо според вас хората, преминали през него, се връщат към предишния си живот, вместо да останат? Теоретично и интелектуално винаги съществува рискът да не се „върнат“. Да останат там действително изглежда като печеливша формула. Но в реалността се случва и едно осъзнаване на друго ниво за стойността на настоящия живот. Връщат се с убеждението, че всичко има смисъл. Някои получават достъп до смайващи познания, сякаш съзнанието им се разширява и разбират както детайлите на собствения си живот, така и тези на биологическата еволюция или дори целия Космос. Познания, които може да ни се сторят налудничави, защото достъп до тях нямат нито науката, нито философските аргументи. Всички преживели ПБС съвпадат в мнението си, че те са неизразими с думи.
