Всяка година фестивалът FLORA събира най-добрите артисти на флорално изкуство в света и дава рекордна награда от 25 000 евро
Международният фестивал на цветята FLORA в южния испански град Кордоба е най-голямото събитие за съвременно флорално изкуство в света. Всяка година през октомври някои от най-добрите артисти в тази област създават ексклузивни ефимерни инсталации в емблематични вътрешни дворове (или патиос) на града. Сред тях са Археологическият музей, както и два от най-забележителните дворци в Кордоба – „Ориве“ и „Виана“. Достъпът до тях е безплатен – така се популяризират едновременно флоралното изкуство и местното архитектурно и културно наследство. През десетте дни на фестивала върви и богата програма от паралелни дейности, сред които дегустация на ядивни цветя, разходка с учени, които разкриват любопитни детайли за адаптивността и устойчивостта на растителността в града, уъркшоп по ботаническа илюстрация, въведение в хидролатерапията (клон на ароматотерапията, който цели да възстанови равновесието на човешкия организъм чрез хидролати, към които спада розовата вода, както и хидрозоли под формата на ароматните флорални води).
Уроците на природния разум
Тази година темата на фестивала бе „Растителна интелигентност“. Организаторите припомнят, че в момента преживяваме „революция с неподозирани хоризонти в лицето на изкуствения интелект“. И въпреки че това не е нов феномен, именно най-новите технологични постижения изправят човечеството лице в лице с проблемите, които AI представлява за всички аспекти на нашата реалност, включително за изкуството и културата.
„В този сценарий на несигурност бихме искали да обърнем поглед към сложния и за мнозина непознат интелект на растенията и цветята, които развиват редица способности и стратегии, вдъхновявайки учените и мислителите по различни начини. Устойчивост, приспособяване към всякаква среда, творчество за оцеляване: много можем да научим от природната интелигентност“, казват от FLORA. По ирония на съдбата силна и нетипична за сезона буря принуди артистите да преустановят реденето на своите инсталации в деня преди откриването и да продължат в почти инфарктен ритъм на следващата сутрин. За да им даде повече време, журито от своя страна отложи с няколко часа традиционната обиколка, след която обявява победителите.
Рекордни награди
Заелите първо и второ място в конкурса за най-добра инсталация на годината получават съответно 25 000 и 10 000 евро, което превръща FLORA в най-високоплатения фестивал по флорално изкуство в света. Тази година победител стана литовският артист Тадао Церн, а втори остана арт колективът Flowgardenz. Участниците в него – руснаците Владимир Ваненков и Константин Бушманов, живеят в Грузия заради противопоставянето си на настоящото руско правителство и на войната в Украйна.
Първо място на FLORA 2023 за „Черно цвете/бяло ехо” на Тадао Церн и неговата предишна инсталация French Exit
„Черно цвете/бяло ехо”
(автор Tадао Церн, карамфили и хризантеми)
Ботаническите общности създават сложни информационни и поддържащи системи, за да оцелеят. Растителната интелигентност се активизира в ситуации на опасност, като например липса на вода. Тази инсталация тръгва от една проста идея: повторното използване на фонтана в двора за създаване на произведение, което пресъздава това колективно поведения на природата. Резултатът е пейзаж от бели цветя, естествено оцветени от черната вода, с която се хранят. „Освен естетическа привлекателност тази инсталация носи и екологично послание за отговорното използване на нашите ценни ресурси“, казва носителят на първата награда от FLORA 2023.
„Клетка”
(автор Flowgardenz, бамбукови листа, целозия, карамфили, краспедия, хризантеми, ерингиум, лотосов цвят, патешко грозде, мъх, безсмъртниче)
В една игра на мащаби, която поставя човека на заден план, а природата – на преден, Flowgardenz ни кани да се потопим във вътрешността на растителна клетка, за да разкрие величието на микроскопичната ѝ реалност. Художниците обаче не искат да покажат растенията като красиви предмети, а като невероятни форми на живот с уникални механизми за оцеляване и комуникация. „Създавайки мащабна растителна клетка с внимателно подбрани цветя, ние символизираме сложната и често загадъчна интелигентност, която се крие в тези на пръв поглед прости организми“.
„Сърцевина”
(Хариет Пари, карамфили, краспедия, хризантеми, хелихризум, лилии)
Изображението на напречен разрез на дънер разкрива пейзаж от концентрични кръгове, който британската художничка е представила с внимателно подбрани цветя, придружени от специфичен звуков пейзаж. Точно както сърцевината разказва историята на дървото, Катедралната джамия, в чийто двор се намира инсталацията, е най-красивата и представителна част от историята на града или „сърцевината на Кордоба“. Тази инсталация е и ода за свързаността: дърветата и растенията създават подземни комуникационни мрежи, за да оцелеят. „Дърветата се свързват и общуват, реагират, защитават се и си помагат, като предават знанията си на потомците от поколение на поколение и така успяват да се адаптират и да оцелеят в един толкова променящ се свят като нашия“, според Хариет Пари.
Mobilis in mobili
(автор Flowers by Bornay, тиланзия)
С латинското словосъчетание Mobilis in mobili (движение сред движения), измислено от Жул Верн в „Двадесет хиляди левги под водата“, Flowers by Bornay насочват вниманието ни изцяло към впечатляващо растение като Tillandsia usneoides. То е изненадващ пример за устойчивост, способно да живее единствено от влажността на околната среда, без необходимост от напояване. Слънчевият часовник увенчава патиото, а артистите го придружават с друг много специфичен часовник. Кинетичната инсталация превръща времето в нещо осезаемо и жизнено. Движението на стрелките на часовника е представено в голяма спирала. В нея не науката отбелязва изтичането на времето, а природата и нейните цикли. Голямата жива структура с формата на часовник при минимални условия на влажност може да живее почти вечно. Mobilis in mobili е поетична ода за интелигентността на растенията и техния вечен танц с отминаващите часове. Жив часовник, който отбелязва времето не в секунди, а в цикли на живот, растеж и еволюция, казват от Flowers by Bornay.
„Изкуствен защитен механизъм”
(автор HaIIHwa, аспарагус, аспидистра, бруния, карамфили, кордилина, краспедия, хризантеми, котешка опашка, евкалипт, трева, мечо грозде, джунко, кейл, лабурнум, сребърно дърво, перлено просо, паникулата, протея, рускус, безсмъртниче, стипа, дървесна папрат)
Растенията принципно са самодостатъчни в оцеляването и защитата си чрез най-сложни процеси и адаптиране към околната среда. Неотдавнашните технологични изследвания обаче дадоха възможност на изкуствения интелект да се намесва в техните механизми, като създава изкуствена среда. Въпреки че тези открития може да бъдат в помощ на пострадалата природа, корейската артистка Ha I I Hwa си задава въпроса как тази намеса ще повлияе на нейните естествени защитни механизми. „Исках да визуализирам най-изкуствените форми на изкуствените защитни механизми“, казва авторката.
Майските дворове по Коледа
Обсипаните с цветя частни патиос в Кордоба са зрелищен спектакъл в продължение на две седмици всеки май от 1918 г. насам и вече са част от списъка с нематериално наследство на ЮНЕСКО. Интересът и от местните, и от туристите продължава да расте с годините. Затова и много от иначе „майските“ дворове остават украсени и отворени все повече време от годината. Включително и по Коледа! А иначе вероятно най-смайващият пример за винаги отворен обществен двор е именно дворецът „Виана“, част и от фестивала FLORA. Заобиколен е от дванадесет вътрешни двора, всеки от които спокойно може да се включи в надпревара за природно-човешко флорално изкуство.
