Гофретите са новата любима улична храна на Бургас, която Вероника приготвя с отношение
Точно както в модата, храненето неизменно следва свои топтрендове, които циклично поставят един или друг герой на преден план. След бума на джелатериите през последните години, след смути и джус манията, суровите десерти и веган кухнята на дневен ред изскачат малките сладкарнички с домашни палачинки и белгийски гофрети. И ако се изкушавате да сравните изкуството на добрата палачинка с вкуса на катмата, а това на обикновената гофрета с белгийската вафла, то непременно имате нужда от една разходка до Бургас. Удобно я правя в началото на лятото, точно когато тълпите летовници още ги няма, а морето е на една ръка разстояние.
Признавам, че стане ли топло, някак естествено се опитваме да избутаме в ъгъла мислите за сладко и тестени храни. Това обаче се получава трудно, когато решавам да се отбия за малко dolce far niente до Бургас, уж под претекст, че съм в командировка. Влече ме да опитам нещо с повече калории, но без компромиси в качеството. Нещо с отношение, но с онази непретенциозност, която само уличната храна предлага.
Ще започна от това, че Бургас никога не се е славел с особена гастрономическа култура извън сезона. Храната тук от години е доста семпла, а отвъд няколко изпитани ресторанта е и неособено вкусна. За традиции в кулинарията и дума не може да става (тук изключвам малкото рибни ресторанти, предимно в курортните локации), но пък това дава поле за експерименти и откриване на нови хоризонти.

Точно такъв е замисълът и на Veronique Waffle House, който отваря врати преди 3 години като
първата къща за белгийски вафли в България
Позиционирана в централната част на Бургас на крачка от морската градина и любимата за туристи ул. „Богориди“, вафлената къща е планирана в началото като заведение за гофрети с отношение и безкомпромисност в качеството на съставките. Такава е философията на създателката му – певицата Вероника Шкетиева, която до този момент има бизнес опит основно в разкрасителната индустрия и модата. Кулинарията е нейна страст отдавна, а за това свидетелства и личният й блог, който до преди няколко години бе сред най-четените от любителите готвачи у нас. Днес Вероника не го поддържа активно, но за това пък негово продължение е малката сладкарница с градина за избрана клиентела.

Мястото е на самообслужване и предлага закуска, брънч или просто нещо за бързо похапване на достъпна цена. Постепенно обаче този малък кулинарен кът се превръща в мултикултурен ресторант с особено сполучливо меню, което улавя една от основните тенденции – локална продукция и сезонни предложения. Така освен задължителните сладки и солени вафли, кафе напитки и лимонади в менюто присъстват няколко вида салати, дневни предложения и десерти. Последните са дело на шеф-готвача Катерина Рангелова, която специално е привлечена да се включи в екипа на Veronique със своите френски макарони, еклери и класически торти. А това значително вдига реномето на гофретената къща и прави труден избора между
вафла или еклер
Изпаднах в тази дилема при последното си посещение на Veronique Waffle House. Това издава, че съм била там повече от няколко пъти – една необходима „жертва“ в името на вас, читателите. При първите посещения изборът падна върху пълнозърнеста гофрета и гофрета с шоколад и ягоди. И двете пристигат в красиви чинии, с приятна декорация и са доста големи. Това, вярвам, е плюс за чревоугодниците, които биха се полакомили да изберат повече от едно предложение в менюто.

Опцията за пълнозърнеста гофрета определено звучи като по-здравословна, но трябва да призная, че не е така вкусна както „обикновената“. Затова пък дори само половината от нормалната вафла е в състояние да остави усещане за ситост без угризения. Е, аз си я дояждам в името на експримента, но следващия път си напомням да дойда по-гладна.
Не така стоят нещата с еклерите, дело на Катерина Рангелова, които изчезват за минути. Предложенията им са в два различни вкуса на ден с уловката, че обикновено са налични в следобедните часове. За разлика от гофретите, които, разбира се, се приготвят непосредствено преди сервиране, еклерите и останалите сладкиши имат триумфално появяване след закуска, което може да разочарова тези, дошли специално за тях. Чакането може да е изнервящо, но си заслужава.
Спирам се на класически и фастъчен еклер, които нямат нищо общо с последните ми опити в тази посока на други места. Ефирни, но хрупкави, с крем, който се разтапя нежно върху езика,
без изкуствената „напудреност“
на добавени аромати – произведенията на шеф Рангелова са създадени така, че да бъдат запомнени. Същото важи и за френските й макарони, които ценителите определят като изпипани, без да са залитнали в експерименти. И това всъщност е чудесно, защото на всеки понякога му омръзва да очаква неочакваното. В този смисъл преживяването, наречено Veronique Waffle House, предлага точно това – очакваност, добър вкус и адекватност в цените, приятна атмосфера и любезност. Едно истински сладко dolce far niente от Бургас.