Александра Сърчаджиева: Защо на мен е най-безсмисленият въпрос

Всъщност свекърва ти е арменка, нали така?

Да, по майчина линия на Иван всички са арменци. Тя от 20 години живее в Испания с втория си съпруг, от когото има още един син. Баща му на Иван, който също почина, от втория си брак пък има момче и момиче. За последно се срещнахме с майка му на поклонението в „Свети Седмочисленици“. Оттогава дори не сме говорили по телефона. Но не мога да я съдя. Няма нищо по-страшно от това да загубиш детето си. Всеки сам решава.

На София очевидно не й върви на баби и дядовци…

Да, много й се получиха нещата. Когато пита за другия си дядо – моя баща, не знам как да й обясня необяснимото, въпреки че съм й казала за ситуацията.  Тя знае кой е дядо й, но досега той не е проявил интерес към нея. Ако поиска да се запознаят, нямам нищо против.

Тя като че ли повтаря твоята съдба.

Бях на 11, когато майката на Пепа почина. Пак тогава имах единствена среща с майката на Йосиф. Дядо ми -бащата на Пепа, умря на 97, бях във втори курс. През последните му две години не можеше да става от леглото и беше някакъв ад – ние го гледахме денонощно, памперси и всичко останало.

Много 11 има около теб…

Другото ми число е 13 – с Иван имам разлика 13 години, София се роди 13 години след Люба, голямата дъщеря на Иван, с него живяхме 13 години.

Как е Люба, с какво се занимава?

Учи медицина. Отиде в Трета градска да помага в ковид отделението. Много й се възхищавам – трупа опит в живия живот. Два месеца не се виждахме заради карантините. Само се чувахме и си пишехме. Спеше права от умора в скафандъра. Но откакто я познавам, винаги е знаела, че ще стане лекар. Когато за първи път отидохме в Гърция с Иван и с нея, той ни строи на плажа и ни даде указания: „Много внимавайте: тук има морски таралежи, не бива да ходите боси по скалите. Ето сега ще ви покажа как се прави.“ Влезе в морето и излезе с викове и с 11 трънчета в петата. Люба хвана пинцета и ги извади едно по едно – беше на сегашната възраст на София. Просто й е дадено. Люба Ласкин стана сериозен човек. София Ласкин малко ме притеснява. Тепърва ще видим. Само да не ми се взима на сериозно, че ще й счупя главата. Или да не се обърка и да реши, че е голямата работа.                                                       

Винаги има първи път

Каква беше първата ти мисъл, когато се запозна очи в очи с Иван Ласкин?

„Боже мой, какво става, що за човек е този?“ Помислих го, след като той се изцепи: „Някой ден ще станеш моя жена“. Бях на 18, снимахме „Най-важните неща“ на Иван Андонов в Ловния парк. И досега не знам защо го каза. Иван имаше известни способности да предвижда нещата от живота. Друг въпрос е, че му отговорих: „Я си гледай работата!“ Смятах, че абсолютно никога няма да имам нещо общо с този човек. А и в очите ми той си беше Васко да Гама от село Рупча – красив, талантлив. Толкова много съм му се възхищавала в моя детски свят – а после изведнъж идва и ги ръси всякакви.

Имахте ли сцени в дует?

Не, не, той се женеше за Йоана Буковска, а аз се омъжвах за Камен Донев.

Първата целувка с Иван помниш ли я?

Дойде в Созопол и ми се обясни в любов, при това преди представление. Но първата ни целувка беше в Родопите. Докато ме развеждаше напред-назад из планината, стигнахме до дървена къщичка, в която влязохме да пием чай. Аз – вече много влюбена, възкликнах:  „Боже, колко си романтичен, колко  романтика има наоколо!“ А той ме запита: „Защо реши така?“ „Ами, виж, на къщичката пише „Любовна среща“, отговорих му аз. „Саше, много си зле, пише „Ловна среща“, присмя се той. А на мен всичко ми беше любовно. Нещата просто се случиха, не мога да кажа кога точно започнаха. Когато майка ми почина, Иван застана до мен като орел. Истината е, че въобще не знам как ме изтърпя с всичките ми драми  и истерии. Трябва наистина много да ме е обичал, след като не се запита: „Абе, къде съм тръгнал да се занимавам с това  лудото?!“

Помниш ли първия миг, в който общува съзнателно с Йосиф Сърчаджиев?

Пак на 11. Заведе ме на сладолед. В „На живо“ разказвам за това, през което съм преминала, израствайки без баща, когото цяла България познава, защото е всеки ден на телевизора. Това е моята гледна точка за любовта между Пепа и Йосиф, продължила 11 години. По-възрастните колеги ми казват, че дори жълтите павета са се тресели от нея.

Засичате ли се в театъра?

Не. Последно го видях случайно преди много години в Армията. Беше след инсулта му. Проведохме странен разговор, от който нищо не разбрах. Накрая подхвърли, че ще ми се обади следващата седмица. Но не уточни годината.

Кога разбра, че диагнозата на Пепа е фатална?

Дълго не успяваха да разберат какво й е, въпреки че тя пиеше по пет литра вода на ден – непрекъснато беше жадна, а езикът й беше с цвят на малина. Но повтаряха: „Нищо ви няма!“ След ядрено-магнитния резонанс ми обясниха, че е аденом на хипофизата, но не е страшно и че няма да умре точно от това. Първите им думи след първата операция бяха: „След 20 години майка ви ще се оплаква от нещо съвсем друго.“ През цялото време бяхме спокойни, че всичко е под контрол. Но нищо не беше наред въпреки уверенията на първия хирург, че е изкарал 99 процента от аденома. Следващите лекари направиха нов скенер и откриха, че онзи, първият им колега, само е човъркал. Всичко пламна и Пепа си замина. И тогава се отрекох от Господ. Какво друго можех да направя, след като останах сама като куче без  единствения човек, който ме обичаше?

После върна ли се към вярата?

Да, разбира се. И ужасно се срамувах.

Кога игра пред публика след смъртта на Иван?

Четири дни по-късно. В комедията „Терапевти“. Мислех, че не мога да изляза на сцената. Не знаех къде съм. Казах си: „Какво правя тук, ще умра!“ Но нямах избор, салонът беше продаден до последно.

Spread the love
Written By
More from admin
Мария Лалева: Мистиката е реалност, която не познаваме
Каква е историята на старинното тесте карти, което преминава от майка на...
Read More
0 replies on “Александра Сърчаджиева: Защо на мен е най-безсмисленият въпрос”