Алла, как започна вашата авантюра?
Когато през 90-те направих група „8 март“, имаше много енергия и изложби – български, международни, всякакви. След това нещата се промениха – всеки се отдели в своето творчество. Аз обаче запазих моя интерес към жената и мястото, което обществото й определя. Малко преди началото на новия век започнах да събирам случайни неща. Първото от тях беше гръцка формичка за лед с дизайн на дългокоска с цици – много мило и приятно: пиеш си питието, а циците плуват под устните ти. Прекрасно и забавно. Така става винаги – някой получава удоволствие за сметка на жената. Обикаляйки панаири и пазари, села и градчета – често из крайбрежните улици на Созопол, Несебър, Приморско, купувах всевъзможни и задължително женски джунджурии. Продължавам да ги събирам, свързани са с жената в полугол и съблазнителен вид. Тя винаги предлага нещо срещу пари – от еленски бут до ауспуси, от лагери и гуми до бои, от автомобили до инструменти. Всичко е за продан, иначе кой ще му обърне внимание. Първата голяма атака през 90-те беше с билбордове – именно на тях пестеливо облечени хубавици продават каквато се сетите. Снимала съм ги. Много са интересни с тази прекомерна обективизация на жената като същество, което търгува чрез прелестите си.
Показвате жената като екстравагантно огледало на прехода…
Всъщност искам да запазя ценности за бъдещите поколения – като типичен човек от музея. През някакъв сайт купих прекрасна керамична чаша, на която пише България, върху нея също има цици. Всеки чужденец с кеф ще я отнесе, за да покаже на какво е способна българката. В сбирката ми има много кукли. Обичам ги заради това, че в тях рефлектира времето, в което се появяват. В някакъв момент момиченца и тийнейджърки пощуряват, а след това заместват конкретните кукли със следващите. Показвам две оригинални Барбита – напълно автентични и много важни. Те са пикът на топмоделите от 90-те, абсолютен култ. Но покрай Барбитата бяха тиражирани ужасните диети, които съсипаха здравето на девойките. Жените съзнателно искат да бъдат Барби. Те правят невероятни усилия да приличат на Барбита, не ги осъждам. Любопитно ми е да запазвам всичко това като памет, защото ме е страх, че ежедневието ще ги изтрие. Хората сами да преценят какво е въздействието. Има и две истински кукли Братц – те са от следващата вълна, когато фокусът вече е върху медийните звезди. Това е друг тип популярност, друг код – за по-голямото желание да притежаваш. Мотото на Братц е The girls with the passion for fashion – Момичетата със страст за мода. Новата обсесия на младата генерация – продуктите на телевизионните формати. И всякакви герои, които обичат да се обличат. Онлайн можеш да си накупиш всичко, свързано с тях. Призивът е: „Консумирай, консумирай, консумирай!“ Да не забравяме японските стереокартички, на които източна красавица или намига, или е ту гола, ту облечена. Художничката Искра Благоева предлага контрапункт – намигване, но със синина под окото. Най-ужасни обаче са полските календари, на които млади момичета красят ковчези – дотам стигат нещата. Може би изкусителното женско тяло е метафора за преминаване в другия свят. Гола върху ковчег и се полива с шоколад.
Самата вие създавате кукли…
Да, но те винаги са арт. Нарисувала съм автопортрет върху матрьошка, която прави стриптийз. Работя със себе си. Правя и попфолк кукли, които са посветени на последните 30 години – мъжът е мутра с черни дрехи, с вериги и с избръсната глава, а жената е в национална носия, която е изрязана на гърдите и на други деликатни места. В онази епоха имаше голям трафик на хора. Серия от 4 рисунки пък разкрива моята интерпретация на цитати от велики мъже за жените – Наполеон, Ницше, Фройд и съвремен немски художник, който твърди, че жените не го интересуват и принципно не умеят да правят изкуство. Той е егоцентрик, известен богат експресионист – в Германия му се подиграват. Всичките му картини са обърнати с главата надолу – според него това е суперготино.
Виждаме чифт симптоматични обувки с кокоши крака, чиито нокти са лакирани…
Това е много хубава работа на Чавдар Георгиев. Пасва на концепцията ми – голям сексизъм е. Както и нещата от слайд шоуто – не мога да ги притежавам, но те присъстват в онлайн пространството.
Мислите ли, че рекламата вече е по-толерантна към дамите?
Първите години на капитализма отприщиха рекламата, която тотално експлоатираше женското тяло. Сега самите рекламисти станаха по-разумни. По улиците вече не виждаме билбордове със съблечени манекенки, които буквално се просмукват в градската среда. Рекламата помъдря. Аз като ловец на подобни факти наблюдавам, че първичният нагон отшумя. Скорошен анализ твърди, че сексът и еротиката вече не продават. Всъщност вече продава хуморът, той е в пъти по-ефективен и всички го знаят. Хуморът е интелигентност. А не като кампанията за онази мастика от 2009-а – беше брутално. Един път дините визираха гърдите на момичето, втори път – нещо друго. Беше смешно, но предизвика скандал. Много жени писаха до комисията за дискриминация за неравностойно представяне на половете в рекламата. Неотдавна имаше голяма акция, която донякъде също беше противоречива – тази на Иван и Андрей за увеличаване на населението. Провокира вълнения, но бързо я пометоха. Може би не беше чак толкова крайна, имаше полезни идеи внея. Мине не мине време, все нещо се случва.
