“Не искам да фотографирам грозни неща. Не искам да фотографирам разлагащи се тела. Не искам да фотографирам мизерията на този свят. Няма да направя фотография, която би потъпкала човешката гордост.” Това е водещият принцип на чешкия фотограф, чийто живот е като латиносериал
“Ян Саудек – чешки фотограф.” Това е написано на визитката му със златни букви, а тя стои на входната врата на дома му в стара кооперация в пражкия квартал “Жижков”. Свидетелството е на полския журналист Мариуш Шчигел (“Готланд” и “Направи си рай”, изд. „Парадокс”), който през 2002 г. гостува на Ян Саудек и озаглавява очерка си за него “Чешкият фотограф”, забравяйки да го попита защо той държи да се представя само и единствено така.
На 13 май чешкият фотограф навърши 87. Той се е
родил през 1935-а в
Прага. Втората световна война е
трагична част от живота му – в концлагера „Терезин” загинали шестимата му братя и сестри, а той с
близнака си Карел бил изпратен в подготвителен лагер, преди да поеме към „Освиенцим”,
където доктор Менгеле провеждал своите жестоки експерименти. Близнаците
оцелели, Ян станал фотограф, а Карел – художник или по-скоро рисувач на
комикси.
Преди да хване фотоапарата, Ян Саудек работи като общ работник
в печатница. Някъде през 50-те години започва да снима гротескно дебели жени на
фона на мухлясалата стена в мазето, където живее. Там се нанася, оставяйки
панелния апартамент на бившата си жена. Днес казва, че в мазето създава
най-интересните си работи, а в панелката бившата му и новият й съпруг нищо не
са сътворили.
Пред Мариус Шчигел Саудек признава, че дори когато след 40 години напуснал мазето, където нощем чувал как пада мазилката, а всички го питали дали не се връща от църква, тъй като постоянно вонял на влага като от крипта, той възпроизвежда разпадащата се мръсна стена във всичките си ателиета. Интересно, че близнакът му Карел още като млад боядисал стените в стаята си така, че да изглеждат олющени и разядени от влага. Като стените на бараката в лагера – “естетическия микрокосмос, кодиран в детството”…
През 70-те Ян Саудек започва и да рисува върху негативите и с това превръща фотографиите си във всичко друго, но не и в произведения на социалистическия реализъм. “Творчество? Не бих използвал тази дума. Аз не съм човек на изкуството, а занаятчия. Творя инстинктивно. И съм от тези автори, които не знаят какво правят, всичко става някак си слепешката. Просто ми провървя, че в определени мои работи “се намери” някакво изкуство. Но това е случайно…”, –казва в интервю за Радио Прага Интернационал Саудек през 2015 година.
През 80-те той вече е световноизвестен. Без да е дисидент или борец срещу режима в Чехия, Саудек е премълчаван в страната си. Прави изложби рядко, в малки галерии и без особен шум около тях. Министерството на културата се срамува от фотографиите на разголените пищни жени и когато от чужбина идват покани за изложби, чиновниците отговарят: “Такъв фотограф в Чехословашката народна република не съществува!” Въпреки това Саудек излага в огромни зали на Запад, отзивите на специалистите и на пресата са гръмки. Издават се негови албуми, печатат се картички…
“Не искам да фотографирам грозни неща. Не искам да фотографирам разлагащи се тела. Не искам да фотографирам мизерията на този свят. Няма да направя фотография, която би потъпкала човешката гордост. Пазарът сега изпитва нужда от отвратителни снимки. За моята снимка трябва да е характерно едно: да става да я окачиш на стената. Аз съм за декоративната роля на фотографията”, декларира Саудек.
Той е консервативен – не приема цифровите камери и до ден днешен снима на лента. Смята (поне през 2015 г.), че от интернет няма никаква полза, пробвал и не намерил там нищо ново. Признава в интервю, че ненавижда телевизията, телевизор у дома си няма.
Либерални са възгледите му по отношение на любовта и жените. Официално е женен за четвърти път, но се шегува, че извънбрачните му връзки са “една, две, три…, осем… стотин”, както описвал своите брат му Карел. Разказва как загубил девствеността си на 15 години с 33-годишна жена. И не крие, че жените са неговата слабост, макар невинаги да му е вървяло с тях. Първата, както е известно, го изоставя. Известно е, че от любов към жена, отхвърлен заради друг, е правил опит да се самоубие – по най-баналния начин, поглъщайки лекарства и алкохол в големи количества. Интересно е, че очаквайки да умре на улицата, където се измъкнал от мазето си буквално в полусъзнание, покрай него минал не друг, а негов приятел лекар. Съдба, казва Саудек и добавя, че никога повече не му е минавала през главата идея да приключи със себе си. Макар да е имал немалко поводи за отчаяние. Един от тях е с над трийсет години по-младата от него Сара Саудкова, с която съжителства и която казва, че му е “майка, сестра, дъщеря и любовница” и години наред му води от улицата пухкавите жени да ги снима. Води му и проститутки, за да задоволява ненаситния му сексуален апетит. Та въпросната Сара, взела неговата фамилия, без да имат официален брак, в крайна сметка му свива и бизнеса – авторските права върху всичките му картички, слайдове, плакати принадлежат на някогашната червенокоса водеща на еротично телевизионно токшоу.
Тя се омъжва за сина на Саудек от първия му брак – Самуел, и известно време тримата живеят заедно. Докато е бременна с първото си дете от сина му, Ян примирено казва, че така всичко остава в семейството. Сара и Самуел имат четири деца, а делата, които Ян Саудек води срещу госпожа Саудкова, за да си върне правата, приключват не в негова полза. Той може да прави каквото си иска със своите фотографии, само не и да изкарва пари от тях. Даже сайтът му saudek.com e на Сара, с която винаги са си говорили на “вие”, а сега нарича “онази девойка”.
Впрочем тя е слабото момиче на много от неговите фотографии. В част от тях присъства и самият Саудек. Най-известната е “Мъченик на любовта” от 1989 г., където той е разпънат между две пищни забулени жени, едната изложила на показ масивните си задни части, другата – внушителния си бюст.
