Каква е целта на експозицията? Изложбата е направена съвестно. Като издател д-р Имхоф я е направил да върви като книга. Стремил се е да не остави непопълнени места в биографията на художника. Нашето желание беше да покажем повече неща, а не по-малко. Затова може на някои хора да им изглежда по-сбита изложбата. За съжаление, още не е монтирано новото осветление в залата, което ще промени цялото изживяване. Знаете, че светлината е най-същественият момент в една изложба. Така че си заслужава хора, които са я видели вече, след това подобрение да се върнат да я видят отново.
Много се говори и писа, че в експозицията няма истински оригинални произведения на Дали. Има повече оригинали, отколкото са били показвани някога в България. Цялата „Божествена комедия“ – над 100 отпечатъка, са все оригинални работи. С тях е била правена изложба в Галерията за чуждестранно изкуство, която тогава се е казвала „Графичното творчество на Салвадор Дали“, но е включвала само цикъла, който художникът прави през 50-те години, а това не е изчерпателно за неговото графично творчество.
Имаме ранни четири офорта, прекрасни образци от една книга, която Дали сравнително млад илюстрира – „Песните на Ма́лдорор“. Това е една от първите илюстрирани сюрреалистични книги. През 1933 г. в Париж му поставят тази задача, но тогава няма никакъв успех. Даже не допечатват докрай тиража, понеже не е имало търсене. Същото се отнася за литографии от проекта „Дестино“, сюрреалистичен анимационен филм по мотиви от творчеството на Салвадор Дали, който той и Уолт Дисни започват да снимат през 1946 г. След това проектът е замразен и е довършен едва през 2003 г. от внука на Уолт Дисни. И тогава той изважда и картините, които са били в основата на този филм. Това са маслени платна. Прави от тях определен брой отпечатъци по някакъв много сложен литографски метод. Всичко е описано в сертификатите на тези работи. Единият от тези отпечатъци, който имаме, е print proof, т.е. ценен отпечатък от най-първите. Така че това също са оригинали. Вратовръзките безспорно са оригинали. Гобленът, който показваме, е № 496 от общо 500. Това са работи, създавани по дизайн на Салвадор Дали. Те са със сертификати и излизат само от определени фирми в Барселона и околността. Например столът, както и диванът „Устните на Мей Уест“ са произведени от оторизарана фирма в Барселона и съответно имат сериен номер и сертификат. В началото на залата има един скулптурен портрет на Арнолд Брекер, който също е оригинал.
Има отделни листове от много цикли, върху които е работил Дали, например „Митология“, „Историята на сюрреализма“, „Дон Кихот“. Има офорти. А големите живописни платна са копия, направени от самия доктор Имхоф. Това са най-големите по формат произведения на Салвадор Дали, които се намират в Америка. И за да присъстват все пак и по някакъв начин да могат хората да имат впечатления от тях, той ги е прерисувал и това е обозначено.
Ето че научихме още нещо за д-р Имхоф! Да, той е мечтаел да стане художник. Когато 14-годишен посещава Фигерас, е толкова запленен от Салвадор Дали, че решава да стане художник. Започва да копира от малък негови работи, да ги прерисува. Но след това завършва „История на изкуството“. Не става художник, но явно тази страст все още е жива у него. И така тези работи присъстват в изложбата с обозначения, че са копия.
Той защо не присъства на откриването? В същия ден друга негова колекция, посветена на конете в изкуството, се представяше в Германия. Това е много интересна експозиция, която е готов да ни преотстъпи в някакъв момент.
Как реагират посетителите на восъчната фигура на Дали? Някои се стряскат, други са запленени. Впечатляваща е. Неин автор е художничка от Берлин – Лиза Бюшер. Тя е млада, но от години изработва за природонаучните музеи манекени на прачовешки видове. Фигурата на Дали е направена само по снимки, което за мен е удивително. Тя е от силикон, пластмаса, в реален ръст и с истинска коса. Г-н Имхоф я е поръчал през 2016 г., когато е съставял тази колекция, за да има едно по-пълно изживяване. Тя наистина е ефектна и децата ще я запомнят.
