Страданието стимулира моята креативност, но все повече се уча вдъхновението да идва и от красиво и спокойно място, казва певицата, татуирала на лявата си ръка пеперуда, а на дясната – сърце. Пеперудата заради връзката с баща си, сърцето – заради вярата в любовта
На всички, които коментират, че Дара Екимова е побутвана, лансирана, дори налагана като певица, с участието си в “Като две капки вода” тя доказа колко много заслужава да бъде подкрепяна, аплодирана, обичана. Най-младата от всички – на 25 юни навършва 21, Дарето, както я наричаха водещите Геро и Рачков, стигна до финала, спечелвайки публиката и журЕто с изключително сполучливите си превъплъщения в световни и български поп изпълнители. Извади не само артистичен талант, а и неподозиран гласов диапазон – така както се уговаряше, че този неин висок глас няма как да изпее песен на Йорданка Христова, ни потопи в такива низини на регистъра, че лично аз започнах да смятам колко октави покрива това момиче.
Както и да е, Дара завърши четвърта в шоуто, което наистина е много яко. И без никаква пауза се включи в подготовката за годишните музикални награди, както и за още няколко ангажимента. Но някак си успяхме да се вклиним в програмата ѝ, за да я имаме на корицата си. И да поговорим за вълненията в навечерието на 21-вия ѝ рожден ден.
Дара, освен публиката ти изненада ли и себе си в “Капките”?
Изненадах се от това как едно преживяване може да успее да накара ума и тялото ми да минат през толкова крайни състояния и да останат здрави след три месеца висок адреналин, стрес, еуфория. Изненадах се от това, че успявах да се превъплътя в доста далечни от мен образи – например Limp Bizkit или Right Said Fred – дали успешно, или не чак толкова, аз вярвам, че ако си се доближил поне малко до първообраза в една имитационна задача, значи все пак имаш допирна точка с него. Дори да е несъзнателно. Трудно ми е да направя анализ на себе си, защото това велико преживяване приключи неотдавна и определено време ще изпитвам абстиненция по неделите, прекарани в бекстейджа. Понякога се изненадвах дори от това, че успявах да издържа цяло изпълнение, имаше моменти, в които мислех, че ще припадна на сцената.
Какво научи за себе си от участието в предаването?
Научих, че няма невъзможни неща. Всичко зависи от това колко високо искаш да скочиш. Когато влизах в една задача без очаквания, само с фокус към работата, ентусиазъм, смелост и любов, тогава се получаваше. Когато изпитвах притеснение от потенциален провал, всеки път ставаше едно и също – треперех, губех време в страх и съмнение. За мен най-важното е това, което правя и как го правя. Искам да е перфектно. И да, понякога това пречи, но също и пали огъня у мен. Приемам участието си в предаването като експеримент, който ще анализирам като учен тепърва. Защо съм вземала определени решения? Защо в някои моменти тялото ми е реагирало физически повече, отколкото в други? Защо съм имала повече самоконтрол в една задача, отколкото в друга? Връзката ми с тази сцена е интересно взаимоотношение. Тепърва предстои да разбера какво съм научила. Каквото и да е – безкрайно съм благодарна и щастлива за този шанс. “Като две капки вода” е велико нещо.
Имаше време, когато искаше да се занимаваш с психология. Кога реши да вървиш по стъпките на баща си?
Все още харесвам психологията, тя е неизменна част от живота ми. За съжаление, прекъснах, тъй като не смогвам с всички ангажименти. Не мога да бъда пълноценен студент, което обезсмисля стремежа ми за развитие в тази сфера. Половинчатите работи не са по вкуса ми. Сигурно ще се самобичувам след време, че съм взела това решение, аз и сега го правя, но любовта ми към музиката и сбъдването на мечтите ми компенсират това мое решение. Никога не е късно да се върна отново към изучаването на психология в университет, но вероятно това е удобно извинение в момента.
Не съм тръгнала целенасочено по стъпките на баща ми или поне не бих го нарекла така. Определено съм възпитана и отгледана с хубава музика, което дължа на моето семейство. Вероятно любовта към нея е и генетично заложена благодарение на татко, но при мен тръгването по този път бе някакъв естествен вик за свобода и човешко развитие. Просто един ден изпитах вътрешна необходимост да изразя себе си чрез думи, чрез музика. Така започнах да създавам своя авторска.
На твоите 20 години, скоро 21, аз се давех в една бурна и противоречива връзка. Ти срещна ли такава любов досега?
Да, но тя беше едностранна. Беше бурна и противоречива за мен, защото аз бях залитнала много сериозно по нея. Разтърси ме и ме промени. Изплаквах си сълзите, след това ходех усмихната до ушите и после пак отначало, и то заради собствените си очаквания и преувеличени представи за образа на човека, в когото се бях влюбила. Тези преживявания са безценни за мен като творец и човек. Аз съм ранима и обичам да пиша, когато боли. След тази несподелена, измислена в главата ми любов остана едно по-силно Аз, което е готово да се влюбва още, но по-умно, ако изобщо е възможно, когато обичаш лудо.
Коя е най-високата цел, която досега си си поставяла?
В началото на всяка година пиша целите и мечтите си, които искам да сбъдна в рамките на следващите 12 месеца. Някои от тях са доста смели и големи, затова са по-скоро дългосрочни. Може би най-високата е разпродаден мой концерт на Уембли, ха-ха! А ако имаш предвид коя е най-високата реализирана моя цел, тогава в това число влизат успешен самостоятелен концерт, участие в “Като две капки вода”, силни авторски парчета, които много хора да пеят, когато се кача на сцената. Евровизия и мястото ми като самостоятелен артист на световната поп сцена са следващи в листа ми.
Смяташ ли, че да имаш известни родители донякъде отблъсква връстниците ти от желание за близост, или е обратното?
Мисля, че това е най-правилната формулировка на ситуацията с “известните” родители. Интересното е, че като дете не съм имала ясно съзнание по темата – това са си били мама и тати за мен, нищо друго не е имало значение. Сега си давам сметка, че никое дете няма измерител за такива неща, явно родителите са им говорели, провокирани от собствените си предразсъдъци. В училище със сигурност тази тема отблъскваше връстниците ми и дори ги караше да се обединяват от гняв и преднамереност. Например мои съученици в 4. клас бяха открили профила на майка ми във Фейсбук и под снимка на мен, гушната до Рафи, изразяваха яростно недоволство, че сме се снимали, тъй като за тях съм била незначителна. Трудно ми е да повярвам, че деца имат сетива за завист, освен ако не са провокирани от семейната си среда. Ако можех да го обясня на малката Дара тогава, щях да спестя много сълзи в училищните тоалетни. Благодарение на такива моменти пък съм успяла да се разпозная с истинските ми приятели, на тях изобщо не им е пукало никога. До ден днешен това са най-близките на сърцето ми хора.
Изглеждаш доста сдържана и балансирана, такава ли е природата ти, или това е старателно изграждан стил на поведение?
Различните хора и ситуации вадят на повърхността различни мои нюанси. Погледнато по-мащабно, кратките публични изяви не могат да покажат много разнообразни емоции. Животът и хората в него са тези, които разгръщат моята темпераментна палитра. Природата ми е инатлива, спонтанна, чувствителна, искрена. Всичко, което чувствам, е изписано на лицето ми. Не съм добра актриса в този смисъл. Имам нетърпимост към неправдата и мога да бъда безскрупулна в думите и действията си, ако трябва да се боря с несправедливост. Когато съм вдъхновена и щастлива, мога да се превърна в слънцето, което озарява цялата стая, щом вляза. Ако страдам или съм гневна, ще има гръмотевици и дъжд. Така де, явно е въпрос на баланс и адаптивност.
Има ли решения, които си вземала спонтанно, вярна на рачешката си природа?
Не мотивирам действията си спрямо спецификите на зодията. По-скоро вярвам в индивидуалността си, създадена от генетично заложени дадености + самостоятелното психологическо изграждане на личността. Да, взимала съм спонтанни решения. Последното беше свързано с това да направя първите си две татуировки наведнъж. На лявата ръка имам пеперуда, която символизира духовната ми връзка с татко, тъй като всеки път, когато ходя на гроба му (това е доста рядко, защото не вярвам, че душата е там), до мен каца бяла пеперуда. На дясната имам сърце, което символизира любовта. Тя е основното вдъхновение в творчеството ми.
Тъй като си корица на брой, с който отбелязваме 6 години списание D!VA, искам да те помоля да ми разкажеш ти какво си спомняш от тази своя възраст!
За мен е чест да бъда на корица на списание D!VA. А на 6 мечтаех да бъда поп дива, вилнеех в детската градина, изнасях концерти в стаята ми.
Скоро прочетох, че за малкото дете най-важният човек е бабата по майчина линия. Ти имаш ли топла връзка със своята баба?
О, тя е прекрасна. Баба твърди, че всеки път, без изключение, за да ме приспи, е пеела песен. Тя е била учителка по пиано, мен също се опита да ме научи, когато бях малка, но не се получи съвсем. Към днешна дата общуваме основно онлайн, защото тя живее извън София, а аз рядко имам възможност да пътувам по личен повод. Като бях дете, баба беше един от най-важните хора за мен. Сега ме подкрепя, моли се за мен и ми пише постоянно: “Даричка, гордея се с теб!”, както обича да ме нарича.
Приемаш ли съвети за каквото и да било?
Приемам съвети, разбира се. Дори понякога да се налага да се боря с егото си, все по-често си напомням, че всяка дума, обменена с даден човек, е ценен урок, който може да ми е полезен, дори да не се чувствам съвсем на мястото си в конкретния момент. Предпочитам съветът да не е императивен, също и аз избягвам да давам непоискан такъв на отсрещната страна.
Сама ли живееш или все още с майка си?
Живея сама и съм щастливка, че имам възможността да бъде така. Свободата в този смисъл е много ценна и здравословна. Напомням си да бъда благодарна въпреки отговорността и трудностите, които идват с това, защото си давам сметка, че където и да се намираме, нищо не притежаваме и нищо не е вечно. Във всеки смисъл.
Бягаш ли от самотата, или я търсиш съзнателно? Какво стимулира твоята креативност?
Понякога я търся съзнателно. Може би самотата се оказва защитен механизъм за мен. Тогава успявам да лекувам съзнанието си по-добре. Страданието стимулира моята креативност, но все повече се уча вдъхновението да идва и от красиво и спокойно място.
Какво може да те накара да се просълзиш, да настръхнеш…
Текст на песен, в който се разпознавам. Почти забравен спомен, говорещ за себе си чрез предмети, послания, музика, аромат. Истинската емоционалност на нещо. Последно силно настръхнах, когато Керана изпълни песен на Лили Иванова, която никога не бях чувала досега. Така изпя всяка дума, че душата ми се късаше парче по парче. Щом си способен да разкажеш история така, значи си бил там и те е боляло, а това докосва и боли повече всеки път, в който пееш.
Каква информация най-често търсиш в мрежата?
Как да си сготвя определена храна. Новата ми обсесия е безглутеново брауни с овес, бадемово мляко, фъстъчен тахан, какао, кокосов чипс без добавена захар, изпечено за 20 минути на 180 градуса.
Пишеш ли? Може би дневник, писма… просто така, за да осмислиш ситуация, емоция, отношение…
Пиша! Обожавам да пиша. Това ми носи смисъл. Думите, изразните средства, историите са били животоспасяващи, когато ми е било най-тежко.
За какво мечтаеш? Мечтая да сбъдна всичко, за което мечтая!
