Говорител на гилдията в Бавария
Отваря първото собствено заведение през 1998-а. Приятел италианец го навива да се включат и в модерен център за кино – с 10 зали, но без досадната атмосфера на моловете. Следват много борби, много схеми, много комбинации. „В Германия посрещат по колата. В онази епоха имах BMW и казах на Нино: „Няма да се оправиш – аз ще говоря, аз ще им обясня каква е концепцията.“ Доста хора бяха наточили зъбите си, но ние победихме – отворихме 4 бара в центъра за кино.“Нито в Мюнхен, нито в прекрасните градчета наоколо знаят, че Баненкин е актьор и киното не само му е мило, но му е и професия. (Преди да отлети за Германия, снима в “Място под слънцето” и “Под игото” с Калоянчев, Парцалев, Митко Буйнозов.) Просто го ценят по достойнство – дори го избират за говорител на ресторантьорската гилдия в Бавария. А поредна авантюра го прави съдружник със стар приятел. „За 4 години изплатих милион и половина евро – това беше инвестицията за целия ми бизнес!“ И понеже душата му си остава на артист, отваря и джаз кафене, където всяка събота прави концерти и организира изложби на млади художници – без да им взима наем или процент.
Но нека никой не си мисли, че умопомрачителните обороти в 7-те заведения на Баненкин са го вдигнали 7 сантиметра над земята. „Какви ти глезотии – докато не си върнеш заемите, си на нокти. Когато си тръгнах оттам, платих на хазната луди пари, защото продадох 7 заведения наведнъж. Ако ги бях инвестирал отново в Германия, щеше да е съвсем друго.“ Прибира се, за да получи тук това, което не може да му се случи там – да бъде актьор.
Няма как да предаде Радичков и Азарян
които го покръстват в правата вяра на театъра. Той е само на 10, когато Коко поставя “Януари” в Пазарджик и го избира на кастинг за момчето на Сусо, а великият сладкодумец идва на всяка репетиция. Когато Емил Бонев вика Баненкин в София, за да му предложи комисаря по еврейските въпроси Димитър Белев в сериала на БНТ „Недадените“, Митко се чуди: “Защо рискуваш? Не съм играл 23 години!” Бонев е категоричен: „Няма риск – ти си единственият, който може да го изиграе.”
Тук и сега Баненкин не се изкушава от помисли за кръчмарство – концентриран е в превъплъщенията от смешното до драматичното. Ако в All inclusive е дребен и игрив мошеник, който си изкарва морето благодарение на лесните рускини, то в „Телевизионна мрежа“ в Сатирата неговият мистър Дженсън е пророк на злото, емблематичен образ на медийната и човешката поквара, на чийто фон Скилидко Чеснярски от „Тъпи ентусиасти“ на Теди Москов е невинен като първокласник. „А дали ми идва да правя сравнения между Германия и България ли? Шегуваш се. Опитвам да се пестя, но невинаги ми се получава.“ Обаче мрази мрънкането. „Все пак съм оптимист. Късметът винаги е бил с мен – поне два пъти съм започвал абсолютно на чисто. Не се страхувам от началото, не се страхувам от новото.“ Твърди, че е противоестествено сами да отнемаме надеждите си, да се опияняваме от собственото си самосъжаление, да се любуваме на проблемите си. Самият той – въпреки че е от зодията на винаги готовите да изригнат в емоции Близнаци – първо мисли, а после действа. Няма навик да вади кантара на всеки кръстопът, не го раздава колебливо по хамлетовски. Може да казва„Не“. Тук и сега не говори за романтика. С бившата си съпруга са в чудесни приятелски отношения. Отдавна е наясно, че има жени, които си струват и последната капка пот, и последния грам страдание.
