О, това място е създадено само за Инстаграм! Не мога да сдържа възклицанието си още при първите цветни лехи на портала към село Долене. Славата му се разраства лавинообразно в социалните мрежи, но повярвайте, че има нещо, което човек може да усети и да преживее само ако си поизмъчи колата по едни десетина километра лош път. И е добре да го стори в делничен ден, защото в събота и неделя вече има навалица особено след като бяха разпродадени онлайн ваучери за посещение на екоселището.
Преди да продължа с разказа за него, си позволявам един съвет – изключете мобилните си данни по тези места, защото може внезапно да ви прихване мобилен оператор от Република Северна Македония, границата с която е на един хвърлей от мегдана на Долене. Там паркирането не е разрешено, но на нас – дали защото сме с ваучер, дали за да ни спестят ходенето по стръмния път, ни позволяват.
Възхищението ни от цветните лехи прераства във възторг от гледката към планините Беласица и Огражден от другата страна. Стъпили сме в Средорек, местността, където е градено селото, обявено със султански указ за място, където се е провеждал вторият по големина панаир в пределите на Османската империя. Жителите му си изкарвали хляба със земеделие и животновъдство в мащаби, които сега е трудно да си представим. Отглеждали копринени буби и опиумен мак, дори памук. Млякото от овцете по високите пасища на планината се спускало до мандрата по глинени млекопроводи. Били заможни и това намерило израз в строежа на солидните им каменни къщи и зиданите тераси с много, ама много цветя. Разказват, че традицията на цветните дворове тръгнала от най-богатата фамилия в селото – Маркевци. И днес е възстановена от Стефан Липийски, който преди десетина години е започнал да изравя Долене изпод руините, в които било превърнато.
Името на този мъж се споменава от всички екскурзоводи, които ни поемат един след друг, за да ни покажат и разкажат за забележителностите тук. Казват обаче, че той не се показва, но мълвата гласи, че обичал да се смесва не само с работниците, а и с посетителите, за да слуша отзивите за създаденото от неговите ръце, а и от сърцето и ума му, чудо, каквото е селото на корените му.
Името Долене казват, че идва от камъка – долен – върху който се намира и от който с невероятното умение от един-единствен майстор на сухата зидария са изградени каменните градини. За 2 години и 4 месеца!
А следите от долена, който лесно се цепи на тикли за покривите и съдържа много слюда, са навсякъде по пътеките на селото под формата на отразяващи слънцето частици, сякаш стъпваш по звездички.
Звездата на селото е черквата „Св. Успение Богородично“ – вярно, респектиращо солидна на фона на останките от зидове на къщи, но с нищо незагатваща за вътрешното си великолепие. Високите дървени колони са изрисувани с гирлянди от цветя в розово, зелено, слънчевожълто, наситеносиньо, което не е в християнската традиция, а по-скоро в исляма. Цветя се вият и по амвона, и по балкона, където са се молели неомъжените девойки. Дърворезбованите тавани встрани от централния кораб са на ярко оцветени в синьо и оранжево ромбове. Над богато изписания олтар, както и на амвона са накацали дървени гълъби. В тази черква присъства и символът на юдаизма – Звездата на Давид. Момичето, което ни придружава, разказва, че е построена през 1873 г., и това обяснява височината ѝ. А тъй като в Долене по време на панаира и не само са идвали търговци от различни вероизповедания, храмът, издигнат след Танзимата*, трябвало да служи за молитвен дом за всички.
*Танзимат – период на мащабни реформи в Османската империя, започнал през 1839 г. с цел да изравни правата на всички поданици на султана независимо от тяхния етнос и религия
