Жената, която обичаше насекомите

Има ли такава жена в действителност? Героинята на Селя Ахава е базирана на реално съществувала личност – Мария Сибила Мериан, живяла в средата на XVII век и първа документирала четирите фази на развитие на пеперудите. Но романът съвсем не е животоописващ, а е философия за развитието и промяната на човека през вековете и изненадващо пътят на героинята приключва в началото на XXI век. В нейната съдба е кодирана женската участ, като се започне от тъмните векове, когато са изгаряли на клада вещици, мине се през Просвещението, когато науката изтласква на заден план религията, и се стигне до съвременността и загубата на близост между хората.

„Жената, която обичаше насекомите“ е задълбочен размисъл върху мирозданието и произхода на всичко съществуващо, на какъвто Селя Ахава е доказала, че е способна, с романите си „Неща, които падат от небето“ и „Преди да изчезне мъжът ми“. Финландката, родена през 1974 г., в поредна литературна творба от най-висока проба прокарва своя елегантен феминистки възглед за правото на жените да избират, да творят, да бъдат свободни. Така героинята ѝ, обсебена от съвсем малка от насекомите, които намира за съвършени творения на природата, прехвърля своята любов към тяхното рисуване и изследване вместо към мъжа, за когото е венчана от родителите си, към детето, родено от тази връзка без страст, към дома или към майка си… Чувства се освободена от дълга си, когато първо съпругът ѝ, а после и майка ѝ умират, а дъщеря ѝ създава свое семейство, за да остане сама и с часове да наблюдава и да документира ларви и какавиди.

Селя Ахава
„Жената, която обичаше насекоми“
Издателство „Колибри“, 2023

„Най-хубавото в наблюдаването на насекомите е това, че те заставя да се спреш. Налага се да загърбиш собственото си същество, собственото си полезно време, собствената дължина на стъпките си, собствените си изисквания и просто да заемеш поза за наблюдение. Напразно ще чакаш бързи новини, докато ларвата пълзи в тревата или метаморфозата протича вътре в какавидата. Но когато нещо се случи, то е дар независим от собствения ти аз, незаслужен.“

Интересът ѝ към тях я отвежда в Япония, където събирайки колекция от тамошни видове, наблюдава уникалното явление битка на светулки, преживява земетресение и цунами, странни и непознати болести и смърт, за да срещне по обратния път към Европа любовта на живота си – тази глава от романа е наречена Conceptio (зачатие). „И желанието за оплождане проникна всичко, просмука се в разума и времевите пластове, миналите и бъдещите, цялото ми тяло зовеше детето да влезе…“ Уви, моментът за зачеване е отдавна отминал и за героинята наближава краят, Extinctio (угасване, изчезване), както е наречена последната глава в романа.

Впрочем всички негови части са озаглавени с термини, определящи етапите от метаморфозата на пеперудите – Ovum, Pupa, Imago, Conceptio…. Знаете ли всъщност, че някои пеперуди летят само един ден, че в най-красивата форма от съществуването си живеят най-кратко в сравнение с останалите, и то само за да положат началото на следващия живот!

Spread the love
More from Ваня Шекерова
Милица Гладнишка: Яркото кълбо на щастието
Нестандартна беше първото определение за Милица Гладнишка, което се оформи в главата...
Read More
0 replies on “Жената, която обичаше насекомите”