Флоренция: Красива и жестока приказка

„Ах, Флоренция…” Тази въздишка се изнизва от устата на всеки, посетил този неземно красив град. А многоточието съдържа в себе си всички емоции, предизвикани от съвършената прелест на една приказка, разказвана от векове в земята на Тоскана.

Този текст можеше да се казва и „Флоренция за напреднали”. Защо за напреднали? Защото пътеписът, който ще ви представя, няма да е една типична разходка, а ще задълбае в потайностите на града. Искам да ви разкажа по необичаен начин за Меката на изкуството, за гълъбите и за средновековната жестокост, вихрела се по времето на Медичите. За този останал в историята клан, меценат на най-великите артисти – музиканти, художници, скулптори и архитекти. И то във време, загубено завинаги за нас, българите. Защото народът ни има цели проспани епохи. Готика, Ренесанс, Класицизъм, Барок, Рококо, Романтизъм… Време, в което Италия процъфтява благодарение основно на Флоренция и на противоречивата фамилия Медичи. Именно в този забележителен град творят Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Данте… Ако тръгна да изброявам легендарните имена, оставили флорентински отпечатък, ще изтече и този век!

Но нека започна моя разказ за нещата, които един турист трудно би научил, освен ако няма специален интерес. С уточнението, че голяма част от фактите разбрах от една жена. Българка, която от 16 години живее във Флоренция и се занимава с това да обича града. И то до такава степен, че изследва всеки негов камък, ъгъл, църква, стенопис, картина… Казва се Пенка Манолова. Може да я откриете пред Дуомо – там тя отдава велосипеди под наем. Иначе е преводач от италиански и

сърцето й е с размерите на самата базилика,

докато тя самата е едва 40 килограма.

Но да започна отначало. Пътувам към Флоренция с 300 километра в час. Влакът минава шеметно през зелени ливади и десетки тунели, стигайки хълмовете на огряната от палещото слънце Тоскана. Още на гарата съм посрещната от едно черно пиано, на което отривисто сядам да изсвиря музиката към песента ми „Гълъбо“. Слава на Бога, че е кратка и няма време минувачите да ми оставят някаква лепта! Потоци от хора се движат в подредени редици нагоре-надолу. Никой не се вторачва в теб, както сме свикнали у нас. Всеки бърза за някъде, вглъбен в себе си.

Тръгвам по тесните улици на средновековния град, с техните хладни плочи и настилки от големи камъни. С тесните тротоари, по които трудно се движат двама души заедно, обгърнати от невероятно красиви къщи. Тук почти всички сгради са „палацо“, защото са строени от богати аристократи. Не виждам нито една бедна къщичка. Земята и въздухът миришат на пари и лукс. На много пари! И не защото аристократите, населявали и населяващи този градq са имали и имат несметни средства, а защото са вложили всичко в града си. В неговите улици и архитектура, в паметниците, църквите, музеите, музиката и литературата… Във всичко, свързано с издигането и прославянето на човешкия дух.

Флоренция не е град

Тя е апотеоз на стремежа към съвършенство! Всеки един от управниците на Флоренция е съграждал история. Родова и градска история, истинско тържество на изкуството, което се пази на всяка цена.  Неслучайно флорентинците успяват да опазят своето изящно наследство през Втората световна война. Месеци преди бомбардировките, всички се втурват да опаковат и товарят картини и статуи, да ги изнасят с каруци и да ги крият в околностите. В мазета на селски къщи или в обори, в подземия на манастири, принципно недопустими за съхранение на такива ценности, но и неоткриваеми за германците. Така спасяват богатствата на града си. А след края на войната връщат всичко обратно. Невероятна история, която помага отчасти да разберем защо този град е като измислен, недокоснат от времето…

Продължавам по улицата след гарата и стигам до Античната аптека – най-красивото ренесансово пространство, което съм виждала някога. Обонянието ми се изостря, сетивата ми се пробуждат. Чувствам се като във филма „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд. Кожата ми трепти от възбуда. Прелестни девойки се усмихват зад всеки щанд, подреден или с парфюми, или със  сапуни, помади, билки, ароматизатори, хомеопатични добавки и пудри. Тук усещам есенцията на любовта, аромата на копнежа по нея – само дни, преди да я срещна. Явно Господ ме подготвя за сблъсъка ми с любовта по най-финия и съвършен начин… Величествени канделабри и полилеи от муранско стъкло отразяват с милиони отблясъци светлината. Клиентките са основно японки и рускини, освен изнежените почитателки на парфюмерийното изкуство, флорентинките. Богати жени вдишват вълшебни аромати. Въздухът е натежал едновременно от страст и невинност, от сласт и свежест, от чистота и порочност. Пълна омая!

Античната аптека е част от манастирски комплекс, целият във фрески на велики творци. И няма нищо случайно в това. Тук

всеки милиметър е превърнат във вечност.

Именно фреските са „тапетите“ на Античната аптека!

   Най-впечатляващото място във Флоренция, естествено, е комплексът на „Пиаца дел Дуомо“, който обхваща Катедралата, Баптистерията, Кулата на Джото (или камбанарията), Купола на Брунелески, Музея дел’Опера дел Дуомо.

Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ е третата по големина в света.. Строена е в продължение на цели шест века под ръководството на поне шест известни архитекти, първият от които е Арнолфо ди Камбио. За да посетите комплекса, трябва да се заредите с търпение и задължително с чадър, защото тричасовата опашка от туристи се вие като боа под изгарящото слънце. Аз, разбира се, влизам, без да чакам, от страничния вход, който е предназначен само за силно вярващи и молещи се. Голите ми рамене обаче предизвикват смут и съм помолена да се наметна с шал.

Започната през 13-и век, катедралата привлича с барелефа на Джото, който е погребан там, с бюстовете на Антонио Сквачалупи, Филипо Брунелески и Марсилио Фичини. Големият часовник, разположен над централния вход, е от 1443 г. Работи обратно на часовниковата стрелка и навремето е отбелязвал края на денонощието. Според тогавашните вярвания той е настъпвал със залеза на слънцето.

24 юни, денят на сан Джовани (Йоан Кръстител – бел.ред.), е патронният празник на Флоренция. Тогава се отваря вратата на Гиберти, наречена от Микеланджело „вратата на Рая” и от баптистерия „Сан Джовани” излизат най-видните флорентински лица (положили пореден годишен дар), за да пристигнат първи на тържествената проповед в Катедралата. Баптистерията във Флоренция няма славата на най-изящна сред изкуствоведите, но като вдъхновение за хората е ненадмината. „Адът” в „Божествената Комедия” на Данте е вдъхновен именно от нейния таван. А самият Данте е кръстен в нея!

Именно в Баптистерията някога се отчитало астрономическото време. После тази сложна задача се прехвърля в катедралата. На 22 юни построеният от Паоло Тосканели през 1475 г. астрономичен отвор за пореден път отчита със слънчев лъч пролетното равноденствие.

Точен и след 542 години!

В катедралата, или Дуомо (дом на Господа), както я наричат флорентинците, са творили много артисти. Джото е отговорен за камбанарията, завършена две поколения след смъртта му. Донатело е автор на стъклописи, статуи за камбанарията и релефи на Порта дела Мандорла. Брунелески е свързван с купола – един от символите на Флоренция.

Spread the love
Tags from the story
More from Вида Пиронкова
Нощ под звездите с Виена Шьонбрун Оркестра
Световноизвестният оркестър на замъка “Шьонбрун” разказва за конкуренцията между баща и синове...
Read More
0 replies on “Флоренция: Красива и жестока приказка”