Едно преоткриване на съкровищата на Египет от първо лице, което обича да чете Агата Кристи
Египет е приключение. Екзотично, мазно, потно, на моменти мърляво, но вълшебно. Лепкаво като баклава и сладко като фурма. Различно, толкова различно от всичко, което човек си представя. И е редно да се преживее.
Ако решите да тръгнете към Египет – той е най-гостоприемен през пролетта и зимата. Като преди това сте изгледали поредицата на National Geographic „Изгубените съкровища на Египет“, където в рамките на осем епизода бележити археолози от целия свят ще покажат отблизо вълнуващите разкопки и открития.
Първа спирка: Кайро
Първото, което човек забелязва в столицата и най-населен град в Египет, е шумът. Денонощен шум и глъчка изпълват улиците на Кайро. Клаксони, амбулантни търговци, обикновени жители, армията, улични кучета, влакове… Кайро подобно на почти всички населени места в Египет се намира в близост до река Нил и наброява население от 30 милиона души, без да броим пришълците и туристите, които в месеците, когато Европа и половината свят са потънали в кал, студ и сняг, търсят топлите температури на африканската държава. Следващото, което човек забелязва в Кайро, е слънцето. Когато кацнеш от доста по-хладната България и така познатия ни смог, в столицата на Египет виждаш ярко слънце и кафяво, докъдето ти стига погледът. Още на летището те удря топлата вълна, облекчение от студения вятър, който те е брулил на летище Враждебна в ранните тъмни часове на деня. В Кайро винаги някой крещи или на арабски, или на развален английски. Бързо те насочват за виза и ти взимат 27 долара още докато се чудиш какво става. После също толкова бързо те изпращат на опашката за паспортите и докато се усетиш, си излязъл от летището, за да те поеме тълпа от крещящи хора, които ще ти носят куфара и ще ти покажат пътя, стига да поискаш.
Кайро може да се похвали с мащаб, какъвто не съществува в другите градове на Египет. Пътищата са на три нива, задръстванията са до ушите, хората карат, ходят и викат едновременно. Малцина се движат пеша, но когато го правят и им се наложи да пресичат, имат правило – навеждаш глава и се молиш, след което тръгваш и се молиш наум да не те удари никой. В Кайро карат без фарове, без колани и без задръжки.
Градът, разделен на нов и на стар, успява да събере в себе си мюсюлмани, християни и копти, които живеят заедно, без да си пречат. Военната полиция е винаги наоколо, натоварена на бронирани коли и въоръжена с автомати.
В двете си половини новият Кайро е приютил хотели, ресторанти на брега на Нил и малки кооперации, някои без покриви, докато старият Кайро се е опитал да запази духа на древността и да служи за туристическа атракция със своите джамии и малки улички.
Кайро разполага и с два огромни музея – нов и стар, в които египтяните се опитват всячески да си върнат раздаденото или откраднато изкуство, останало им от онези велики години, когато по земите им са стъпвали фараони, мислещи се за богове. Богатството от гробницата на Тутанкамон е там, няколко мумии, статуи, накити и древни находки. Но много от богатствата все така са пръснати по целия свят.
Сигурно, ако застанете в самия център на Кайро и се огледате, в едната половина ще видите бежовозлатистата пустиня, която сякаш е безкрайна, а в другия ще се сблъскате с буйна зеленина, обрамчваща великата река Нил. А някъде там, по в страни, ако се взирате внимателно, ще видите Гиза.
Да влезеш в Хеопсовата пирамида
Първата пирамида, построена като гробница, е стъпаловидната на Джосер. Тя е построена от един от най-великите и известни архитекти на древния Египет – Имхотеп. След нея се правят още няколко пирамиди по същия модел, за да послужат за гробници на фараоните, когато те си отидат. Тези пирамиди са разположени в пустинята и до тях се стига само и единствено с кола или автобус. Най-вероятно в момента, в който ще застанете в подножието им, слънцето вече ще се е вдигнало високо над главите ви и наоколо ще е пълно с туристи, търговци или камилари. Най-голямата от трите пирамиди е Хеопсовата, известна още като Великата или Голямата пирамида в Гиза. Пирамидата на Хеопс – фараон от четвъртата династия, чиято миниатюрна статуя може да видите в музея в Кайро, е последният запазен архитектурен паметник от Седемте чудеса на света и най-известната. И срещу 43 лв. или 400 египетски пауда може да влезете в това истинско чудо и да се изкачите до самия му връх. Дали ви го препоръчвам? Както гласи популярната напоследък фраза с малко промени – всеки си преценява сам! Хеопсовата пирамида е най-клаустрофобичното място – тясна, задушна и стръмна. Пригодена е максимално за наплива от руснаци, румънци, гърци и българи, които искат да влязат в нея, и все пак не се бъркайте – не е по-голяма отвътре, отколкото отвън. Точно обратното. Нейната мащабност вътре се губи за сметка на тясното пространство и кислородът не достига. Тесният стълбищен коридор води все нагоре, без да му се вижда краят. Става все по-нисък и все по-тесен, докато накрая почти лазейки на четири крака, човек влиза в залата на самия връх на пирамидата, където е бил оставен, за да започне вечния си живот, Хеопс.
