Секретарката
Годината е 2002-ра и звездата на Маги Джиленхол изгрява ярко с тази драма.Тя и Джеймс Спейдър са двойка – той е нейният шеф, а тя – неговата секретарка. Двамата развиват странно иронична сексуална връзка, в която тя му е подчинена, а той обичада я наказва по всякакви начини за неизпълнените задължения. Е.Л. Джеймс не е казвала дали се е вдъхновила поне малко от този филм, но приликите са доста. „Секретарката“ поставя Спейдър и Джиленхол в центъра на всевиждащото око наХоливуд, защото двамата имат страхотна химия на екрана. Маги получава и първата си номинация за „Златенглобус“. Самият филм пък печели наградата на журито на фестивала Сънданс.
И твойта майка също
Гледа ви се филм от излезлия през последните години тийнжанр драма? Тогава изберете този. Алфонсо Куарон дебютира в световното кино, като пише и режисира една чувствена история за любовта, болката и секса. „И твойта майка също“ поставя на почит романтичния и емоционален секс. Както и любовта. И дребните, но важни неща в живота. Две момчета, които изживяват своето сексуално порастване, и една по-възрастна жена, която иска да потуши болката и да избяга. Тримата се намират и покрай хубавите неща, които им се случват, се нараняват един друг, докато накрая се разделят.
Последно танго в Париж
Нещо старо, но златно, което всеки почитател на седмото изкуство трябва да е гледал поне веднъж. Филмът на Бернардо Бертолучи скандализира и кара голяма част от критиците да го заклеймят като „порнография“ и „пошло кино“. Времето обаче е най-справедливият съдник. „Последно танго в Париж“ днес се смята заедин от най-добрите филми на своя автор. Историята е за странната връзка на възрастен мъж и млада жена, които се срещат в апартамент в Париж, за да правят перверзен секс. Марлон Брандо по онова време вече е поостарял и понатежал и до него крехката Мария Шнайдер изглежда като момиченце. Може би това донякъде придава по-перверзно звучене на филма. От силно сексуални и натуралистични сцени до прословутата „сцена с маслото“, „Последно танго в Париж“ може да предложи много сексзаряд на този, който му се пробва.
Любов
Гаспар Ное е лошото момче на аржентинското кино. В неговата филмова поема „Любов“ сексът е на първо и на последно място. Подобно на „Нимфоманка“ тук може да откриете всичко, което, както казва Уди Алън, „искате да знаете за секса, но няма кой да ви каже“. Две момичета и едно момче имат връзка, в която между страстта и перверзията се прокрадва емоция. Която понякога, пък и доста често, когато са замесени трима, може да усложни, а накрая и да унищожи всичко. Но подобно на повечето филми в тази селекция и „Любов“ разполага с чудесна симбиоза между емоциите, които изпитваме един към друг, и чуството на възбуда и желание, което често контролира голяма част от нашата същност.
