Лия Петрова: С никого не съм се сравнявала

Фотография Марко Боргреве

„Аз съм оптимист и вярвам, че гениалната музика ще продължи да звучи независимо от времето“

С Лия Петрова се срещаме на страниците на DIVA!, за да разгърнем нежно и бавно страниците от нейния впечатляващ живот на цигулков виртуоз, завладял сърцата на милиони влюбени в музиката.

Лия Петрова е родена в музикантско семейство и започва да свири на цигулка 4-годишна. Само след две години концертира с различни оркестри, а на 8 получава Моцартов медал като най-млад артист на ЮНЕСКО. Възпитаничка е на Националното музикално училище „Любомир Пипков“, на още няколко престижни музикални школи в Рощок и Брюксел, завършила е музикалната академия „Ханс Айслер” в Берлин. Има призове от много международни конкурси, сред тях първа награда на Международния цигулков конкурс „Карл Нилсен“ в Дания през 2016-а. Свири с уникалната италианска цигулка Matteo Goffriller от 1690 г., предоставена ѝ от Queen Elizabeth Music Chapell. Била е солист на Брюкселската и на Люксембургската филхармония, на Камерния оркестър на Лозана, Националния оркестър на Монпелие, филхармониите на Осака и Монте Карло. Като камерен изпълнител споделя престижни европейски сцени с музиканти като Готие Капюсон, Юдзя Уан, Катя Буниатишвили, Гари Хофман, Луи Лорти, Никола Ангелих и други. Работи с известни диригенти, между които Филип Херевеге, Кшищоф Пендерецки, Николай Знайдер, Кристофър Уорън-Грийн, Хесус Лопес Кобос.

Какво беше детство ви и изобщо имахте ли детство, след като от толкова малка сте се посветили на цигулката?

Детството ми беше може би много по-интересно от това на повечето деца. За първи път изнесох концерт във Франция на 6 години заедно с оркестър от каки и батковци, на които се възхищавах. Бях от малка на сцената, получавах много внимание и любов, така че не съм страдала от самота или отшелничество, свирейки заключена вкъщи. Още от предучилищна възраст бях в музикалното училище в София, заобиколена от деца като мен, с които намирахме всеки ден време за забавления. Това, което пропуснах в детството ми, бяха опасни за ръцете спортове като ски, сноуборд. Колело се научих да карам едва на 16 години.

Сама ли избрахте инструмента си? Как се случи това?

Моята майка има музикално образование, въпреки че отдавна не се занимава професионално с музика и за разлика от много други свръхмотивирани родители не искаше децата й да стават музиканти. Аз пък много исках. В началото се колебаех между пиано и цигулка, но станеше ли дума за това, мама ясно показваше нежеланието си. В крайна сметка вуйчо ми сложи цигулката в ръцете скришом, за което съм му много благодарна. Имаше и момент на истинско осъзнаване на желанието ми, когато родителите ми ме попитаха дали искам сериозно да се занимавам с това, тъй като музикалното училище е много далеч от вкъщи и те нямаха желание да влагат време и усилия, ако това е само прищявка. Една седмица размисъл разреши този въпрос завинаги.

Spread the love
More from Вида Пиронкова
Йорданка Христова: „Сутрин се събуждам, усмихвам се и благодаря“
На 80 любимата на поколения българи певица е витална, женствена, непоклатима във...
Read More
Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *