Той умее да сменя персонажи в един и същ спектакъл – четири в „Разходка с Гогол“, четири в „Хага“. Хореографията му се отдава: в менуетите за „Един безумен ден“, във „Фиеста“, където няма реплики, а всичко се изразява чрез тялото, в бурните моряшки танци в „Моби Дик“, в изтънчената пластика на „Бурята“. Бива го и в комедията – като Чушкаров в „Двубой“ на Вазов, и в драмата – във „Венецианският търговец“ на Шекспир, в „Народът на Вазов“ на Александър Секулов, в „Облог“, където партнира на кралицата Мария Стефанова. Пламен Димов, който преди седем години беше млад, зелен и рисково боязлив като Исус в „Последното изкушение“ по Никос Казандзакис, днес играе в десет постановки на Народния театър. По талант, труд и заслуги му се полага да е достатъчно популярен, но както се случва понякога, името му гръмна покрай романса с Радина Кърджилова. Дали ще продължи като аморе гранде, засега може само да се гадае. Сигурното е, че Димов – едно от най-кадърните момчета на академичната трупа, ще се появи в „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу с режисьор Джон Малкович.
Пламен Димов в „Гогол“
Фотография / Архив Народен театър
Не само заради успехите си Пламен признава, че е егоцентрик като всеки актьор, иначе професията им губи части от смисъла. По астрология е Везни с Дева, по хюман дизайн е манифестор – не се разделя със свободата си на никаква цена, помага на другите да открият своята и не може да бъде спрян. Добре е да не му се налагат граници, защото действа със силата на „енергийно гюле“.
Кръстници в занаята са му Деян и Дарин Ангелови, които организират драмкръжок в неговото училище. Гледа ги в „Хъшове“, а те постепенно подпалват любопитството му към сцената – до този момент интересите на момчето витаят хаотично. В школите на Венцислав Кисьов към „Сълза и смях“ и на Малин Кръстев към Младежкия театър окончателно се заразява. Точно тогава го намират емисарите на „Забранена любов“ – първия сериал на Нова телевизия, който тръгва с фанфари, а приключва без шум. Когато го викат на кастинг, не знае какво означава тази дума. Първите проби са фиаско, младокът се шашва от всички оператори и техничари на терена, но после нещата потръгват. Завършва 12-и клас като частен ученик, за да снима в „Забранена любов“. Още е благодарен на Ивайло Герасков, който му помага да влезе в час. И досега няма обяснение как в крайна сметка се е справил с безконечните епизоди, много от които остават неизлъчени. Дори се залюбва с „колежката“ Яна Кузова, но по-късно се разделят. Ще се засекат след години в друга сага на Нова телевизия – „Отдел „Издирване“.
След „Забранена любов“ е силно разколебан в желанието да става актьор, почти се навива да си учи финансите и счетоводството. Но узнава, че Ивайло Христов взема клас в НАТФИЗ, и Димов няма съмнение къде му е мястото. Неговият професор е и първият му режисьор в киното – Пламен е от обърканите провинциални младежи в „Каръци“, а като рокаджия в черно-бялата лента забива Деян Донков, който не подозира, че след има-няма десетина години никому неизвестният „карък“ ще го измести от сърцето на Радина Кърджилова.
Пламен излиза и в „Сфумато“ като Пожарникаря в „Плешивата певица“ от Йонеско, а Маргарита Младенова и Иван Добчев не приемат всеки в театралната си работилница. Назначават го в Пловдив, но вместо да натисне газта по „Тракия“, се качва на самолета за Париж. При това не за първи път – няколко летни ваканции Димов участва в студентски представления по европейски програми. За малко да остане във Франция, която опознава все по-добре, докато обикалят провинцията с продукциите.
С Павел Иванов в „Двубой“
Фотография / Архив Народен театър
В Народния театър му се случва фалстарт – като Исус Христос в „Последното изкушение“, версия на Веселка Кунчева. Той е в съвсем крехка възраст. И няма как да влезе в кожата на най-големия бунтар през последните 2000 години. Образът го смазва. „Последното изкушение“ издържа няколко месеца и пада от програмата. Но през следващите години става ясно, че режисьорите харесват Пламен. Късметът неведнъж каца на рамото му. За 60 минути му звънят Мариус Куркински, за да потвърди участието му в „Двубой“, и сценаристът на „Отдел „Издирване“ Александър Чобанов, за да го информира, че е избран за ченге в основния отбор.
Докато репетират „Двубой“, Мариус го тренира в емоционален пинг-понг, тъй като между трагедията и фарса има само един дъх, а двубоят, който „никога не спира в нас и в света“, е между честта и „така познатата и безпощадна гордост“. Мариус го учи и да не преиграва, да не прекалява, въпреки че го провокира със свободата.
С Ирина Митева в „Двубой“
Фотография / Архив Народен театър
През 2021-ва Пламен Димов за три дни има три премиери – „Отдел Издирване“ по Нова, „Двубой“ в Народния театър и като баща на бебето Стоян.
Станимир Трифонов го взима в голямото кино, в „Блаженият“ е дясната ръка на бъдещия президент Дж. Ф. Кенеди, а Георги Дюлгеров го набелязва още докато е в НАТФИЗ. Не е рус със сини очи като Бенковски, но носи огъня от името си, така че запасва пищовите и се впуска в „Записки по едно предателство“. Изживяването си струва всяка минута – партньорството му с Ивайло Христов и режисурата на Георги Дюлгеров нямат цена. И двамата професори налагат най-важния постулат – в изкуството трябва да си искрен. Пламен споделя, че за 30 минути работа с Дюлгеров е разбрал много повече за киното, отколкото за 30 епизода на който и да е сериал.
В адвокатската поредица на bTV „Мен не ме мислете“ е самонадеян и арогантен юрист и сваляч. Вади малко от себе си през по-ранната младост, но няма лошо – важното е да се пести фалшът, заливащ жанра. Не си пада по куртоазията и говорилните, затова и затваря профила си във Фейсбук.
Признава, че в близкото минало дори се е чудил дали да не се откаже от театъра. И колебанията не са били свързани с пандемията, през която със стария си приятел Мартин Димитров отварят работилница и реставрират използвани бурета, превръщайки ги в интересни мебели.
„Мислехме, че е лесно, но се оказа голяма занимавка, едно с едно буре няма еднакви. Ние не сме дърводелци, а любители, и не продаваме нещата, които правим“, разказваше тогава Пламен. Както и това, че физическият труд не е сътресение за него – преди години, когато арт заплатите са доста мизерни, не спира да заработва допълнително. Но не продава актьорската си душа, която му налага основните си принципи: да търси адекватност в драматургията, всяка роля да е започване на кариерата от нулата, по-малкото да е повече.
В „Хага“
Фотография / Архив Народен театър
Репетициите на „Хага“ – пиесата на Саша Денисова за военния и моралния сблъсък между Русия и Украйна, се оказват своеобразен вододел. Деян Донков се отказва седмица преди премиерата и Галин Стоев дава ролята на Пламен, разпределен и в други персонажи, като между тях е и събирачът на трупове след клането в Буча. За 140 минути четири пъти преобръща превъплъщенията с хастара навън от крайност в крайност. Но е щастлив, защото всяко от тях носи своя вкус, цвят, драма и пародия.
В „Хага“ е заедно с Радина Кърджилова, както и в „Разходка с Гогол“, и във „Венецианският търговец“ – без да са двойка в пиесите, дискретно стават двойка извън тях.
