Дизайнерът обяви, че се оттегля от модната сцена. Неочаквано и изненадващо – така, както винаги се е появявал на нея
След като през 2014 година обяви, че спира да прави колекции pret-a-porter, наскоро един най-скандалните дизайнери заяви, че след последното си дефиле на Седмицата на висшата мода в Париж ще се оттегли. Отбелязвайки бляскаво и зрелищно 50-годишния си юбилей в модната индустрия, Готие се сбогува с нея. Така, както той умее. Човекът, който съумя да покаже тайните ни фетиши, да пренесе висшата мода в street style културата и съблазнително да намира златната среда между традиционното и радикалното.
Той винаги ще остане enfant terrible, или ужасното дете на френската мода, както го наричат критиците. Жан Пол Готие сякаш е роден, за да създава модни провокации, да се движи по ръба на екцентричността, но без да стига до крайности. Именно на него дължим налагането на моряшката фланелка от бяло и синьо райе първо в гардероба на парижанките, а след това и на целия свят. Дизайнерът е сред първите, които си позволяват да облекат мъжете в поли. На неговия талант се доверяват за сценичните си тоалети и много знаменитости – едва ли някой ще забрави онзи корсет с конусовиден бюст, който Готие създава специално за Мадона и турнето й Blond Ambition. Дръзкият му почерк преминава и през киното като художник на костюми, работейки с режисьори като Люк Бесон, Педро Алмодовар и Питър Гринуей. „Филмите ми помогнаха да осъзная, че искам да бъда моден дизайнер“, споделя Готие, припомняйки филма Falbalas от 1945 година, който определя като една от основните причини да бъде пленен от света на модата.
И до днес филмите му помагат не само да се измъкне от „модния цирк“, да избяга от суетата, но и да открива вдъхновението, което понякога му е необходимо. Пиетет към киното Готие изпитва от най-ранна възраст. Разказвал е как бързал да се прибере от разходките с колата на баба си из предградията на Париж, за да пусне телевизия и да гледа филми. Киното и до днес си остава оголямата му любов, в която може да се приютява сам със себе си. Отвъд реалността.
Без образование
Роден в покрайнините на френската столица в семейство на счетоводител и секретарка, малкият Жан Пол бил убеден, че не иска да става учител, както родителите му планирали. И докато другите деца играели навън, той предпочитал да рисува скици. Голяма част от детството си Готие прекарвал при баба си и точно в нейния гардероб открил корсетите, които по-късно ще се превърнат в емблематични за неговите колекции. Веднъж тя го помолила да й помогне със завързването на един и това за него ще се окаже любов за цял живот. Любов, граничеща с мания към изящните и изразени женски форми. Още на 13 създава първата си колекция, а на 17 вече се престрашава да изпрати скиците си на различни ателиета в Париж. Талантът му бързо е забелязан от Пиер Карден, който го взима за свой асистент и оказва формиращо въздействие върху кариерата на младия тогава Готие. „С Карден винаги съм се чувствал така сякаш всичко е възможно. Той беше шоумен и казваше: „Искам да видя колекция за жени, които отиват на Луната.“ Винаги имаше идея.“ Нещо, което не се случва, когато по-късно се мести в модната къща на Жан Пату, където „всичко беше бежово и златисто, всичко беше безопасно и старо“, както е отбелязвал неведнъж Жан Пол.
След няколко години дръзкият млад дизайнер вече е готов с първата си самостоятелна колекция, която е толкова новаторска и различна, че никой дори не предполага, че той няма специализирано модно образование, освен знанията и уменията, добити от извора на френската мода. Може би далеч по-ценни от която и да било диплома, стига да са подплатени с необходимия талант, разбира се. „Не беше лесно от самото начало. Нямах пари, но имах ентусиазма. Родителите ми нямаха пари, но мисля, че за мен беше по-добре, защото знаех, че дори и с нищо мога да направя нещо. Ако имате страст, нищо не е невъзможно. Ако сте обсебени от нещо и искате да го направите, ще намерите начин да го направите… Може би имах късмет, защото първата ми работа беше при Пиер Карден. Не ходих в модно училище. Моята мания за мода се превърна в моето училище – четях всяко списание и за мен това беше Библията.“