(Без) любов
През 1990 г. любимият мъж и сътрудник на Готие – Франсис Менюж, умира от СПИН. Двамата са една от емблеметичните двойки в модната индустрия, сред които са и Ив Сен Лоран и Пиер Берже, смело сбъдващи мечтите си заедно. Жан Пол е опустошен след загубата на един от най-близките си хора. Години след това му е трудно да говори за любовта, да я намери, да повярва в нея наистина. Страхът от загубата, разочарованието и несигурността се оказва по-силен, но не непременно и непреодолим. И до ден днешен той нарича Франсис „любовта на моя живот“ и затова след смъртта му основава фондация, която помага на заразени с коварната болест. „Франсис искаше да имаме деца – усмихва се Готие, – но аз винаги чувствах, че съм дете. Всъщност бизнесът, който създадохме заедно, беше като дете в крайна сметка и страхотното е, че все още е наоколо днес.“
Как обаче родителите му възприемат неговата различност? „Те не са типични французи и бяха много открити. Спомням си, че един ден гледах филм със Сидни Поатие – „Познай кой ще дойде на вечеря“. Това беше любовна история между чернокож човек и бяла жена. След като го гледах, попитах родителите си: „Ако пристигна с приятелка и тя е черна, какво бихте казали?“, „Ако се обичате, ще бъде перфектно“, каза майка ми тогава. Години след това, когато им казах, че съм гей и имам гадже, те попитаха: „Обичате ли се?“, аз отвърнах „Да“, „Значи това е прекрасно“, заключиха те.“
На шега или не Готие е предлагал три пъти брак на Мадона. Дали е бил сериозен? „По някакъв начин, да. Знаех, че е невъзможно. Но исках да покажа колко много я обичам и й се възхищавам. Един път тя подхвърли нещо от рода на: „Знаеш ли, всъщност не е толкова добре да имаш отношения.” Всичките й мъже я караха да страда и затова й казах: „Няма да те накарам да страдаш.“ „Знам, но може би ти ще страдаш“, откровено му заявила тя. Първия път, когато я вижда във видеото на Holiday, Готие си помислил, че е британка, защото „американците не можеха да се обличат така.“ Харесвало му как си създавала собствен стил и лекотата, с която провокирала статуквото в музиката тогава. Когато я вижда в друг неин видеоклип, облечена в корсет, бил убеден, че трябва да направи модел специално за нея. На едно парти успява да стигне до певицата и да й даде няколко свои скици, а малко по-късно получава дългоочакваното обаждане. Останалото е история… и една от най-невероятните колаборации в неговата кариера.
Без предразсъдъци
За Готие дрехите никога не са били просто дрехи. Те са женственост, сила, смес от различни култури. Както и неговите ревюта не са просто ревюта – той ги насища с живот, движение, история. Точно с това винаги е умеел да приковава вниманието на публиката. С щипка индивидуалност, която всеки би искал да притежава, за да бъде забелязан. „Може да се покажеш в добра светлина, да покажеш колко си красива или да се скриеш. Може много неща да кажеш с дрехите – казва той. – Мисля, че истинската мода винаги идва от неща, които се случват в обществото. В действителност не сме пророци. Когато създавах моите пънк колекции, пънкът вече беше там, но аз го направих по моя си начин. Когато започнах да правя корсети, момичетата около мен изгориха сутиените си и искаха да носят нещо секси.“ Неговата реалност не е просто фантазия. Тя е отговор на онова, което усеща, че хората искат, и просто им го дава. Готие винаги се е опитвал да разбере защо са наричали и Пиер Карден, и Ив Сен Лоран „противоречиви“ и „шокиращи“, и осъзнава, че те просто са знаели какво искат хората – слушали са, чувствали са и най-вече били са спонтанни. Като самия него.
Дизайнерът признава, че неговата цел никога не е била да шокира. „Просто правех това, което виждам. Това, което се случва – него исках да отразя. Освен това нещата, които са шокиращи сега, не бяха такива преди трийсет години“, допълва той.
През годините Готие се превръща в посланик на андрогинния стил, често заличавайки границите между мъжествеността и женствеността. Донякъде специалното му отношение към жените започва още в детството, когато е общувал предимно с баба си, затова намирал за по-приятна компанията на момичетата. „Във Франция има един израз – sois belle et tais-toi (бъди красив и млъкни) и затова бях настроен доста феминистки, виждайки каква несправедливост има към нежния пол. Защото жените могат да бъдат и умни, и красиви“, споделя Жан Пол и това е една от причините да покаже на света унисекс модата, която не дефинира толкова ясно половата идентичност, може би за да я предпази от крайности и предразсъдъци. И ще ни липсва, нали…
