Джо Малоун: Виждащата с носа си

Повечето истории за успех започват тежко – с трудно детство, травми, недооцененост, преждевременно порастване. Случаят на Джо Малоун не е кой знае колко по-различен. Днес дислексията не е стигма, но през 70-те нещата не стоят точно така. И това е само началото. Въпреки тежкия път (или пък точно заради него) англичанката се превръща в един от най-големите съвременни парфюмеристи с изключително успешен собствен бранд. Даже два.

Джоан Лесли Малоун се ражда през ноември 1963 г. в Бекслихийт, предградие на Лондон.  Детството ѝ не е нещастно, но не е и леко. Парите не достигат, бащата е чаровен, но безотговорен прахосник, на когото не може да се разчита. Прехраната е грижа на майката, която е козметичка. И на Джо.

„На 10 или 11 години вече бях възрастна – разказва тя в биографията си. – Налагаше ми се да се грижа за сестра ми Трейси, докато мама беше на работа. Моя отговорност беше да имаме храна вкъщи и да опазя от баща ми парите за сметките. Винаги мислех с два хода напред. Изпитвам силна тревожност, когато не мога да контролирам всичко, и си давам сметка, че това се корени в детството ми.“

В училище нещата също не са леки. Заради дислексията Джо е обвинявана, че е глупава и мързелива. Макар в себе си да знае, че не е нито едното, нито другото, тя не разбира защо не може да чете и да учи като другите. И когато научава причината години по-късно, изпитва дълбоко облекчение. Но дотогава е принудена да търпи подмятанията на учителите, че за нищо не става и нищо няма да постигне в живота си.

Момичето е на 14 години, когато майка ѝ получава нервен срив и остава вкъщи, напълно неспособна да се грижи за семейството. Цялата тежест пада на плещите на Джоан, която поема работата на майка си като козметичка и някак успява да изхранва себе си и сестра си. Паралелно с това започва работа като флорист и изработва букети с оригинални и нестандартни съчетания на цветове и аромати.Естествено, напуска училище – решение, което не е трудно да вземе заради всички затруднения, създадени й от дислексията.

Когато майката се възстановява, Джо продължава да ѝ помага. Изучава тънкостите на масажа и козметиката и става наистина добра в професията. Прави процедури по домовете на заможните дами от висшата класа и си спечелва доволна и лоялна клиентела.

Междувременно на 21-годишна възраст Джоан се запознава с бъдещия си съпруг Гари – не къде да е, а в църковно училище. „Търсех някого, за когото да се омъжа и с когото да се чувствам сигурна и в безопасност. А Гари беше като Робърт Редфорд – рус, мил, мъдър, но и забавен, с блясък в очите, смееше се през цялото време. На първата ни среща се целунахме и още тогава разбрах, че той е Единственият“, спомня си тя. Двамата са женени над 30 години и са страхотен екип в живота и в бизнеса. Що се отнася до църковното училище, вярата все още заема важно място в живота на Малоун и това е разбираемо при всички изпитания, които ѝ поднася съдбата.

Да се върнем обаче в средата на 80-те, когато Джо Малоун започва да бърка собственоръчно кремове, лосиони, масла и ароматни свещи. Разполага единствено с кухненската си маса, 2 тенджери и 12 верни клиентки. Както и със страстта си към ароматите. Надарена е със силно обоняние – може би компенсаторно заради дислексията – и това е един от начините ѝ да опознава света. Освен това си дава сметка как ароматите влияят върху настроението и повдигат духа (впрочем в интервю споделя, че и днес мие подовете на къщата си с одеколон). Затова приготвя масло за вана с малко необичайните нотки на индийско орехче и джинджифил и го подарява на клиентките си. Една от тях пък толкова го харесва, че когато организира официална вечеря за 100 души, поръчва за гостите си. Така през 1990 г. се ражда първият аромат на Малоун Nutmeg & Ginger. Същата година открива и първия си бутик.

Оттам нататък бизнесът се разраства, а марката добива все по-голяма популярност. Гари напуска работа, за да поеме организационната и финансовата част. Джо лансира още парфюми – Amber & Lavender, French Lime Blossom, Grapefruit, Honeysuckle & Jasmine, Tuberose, Verbenas of Provence, Vetyver. Ароматите ѝ са семпли, елегантни и свежи и вдъхват усещане за оптимизъм и благополучие, а съставките им са реверанс към богатството на английската природа. Това, което ги прави уникални като концепция, е възможността да се смесват – всеки парфюм е изграден около 2-3 основни съставки, така че няма опасност при комбиниране с друг да настане какофония. Какофония  впрочем е уместен термин в случая, тъй като Джо има рядкото неврологично състояние синестезия, при което сетивата са свързани едно с друго – тя може да „види“ и да „чуе“ ароматите. Така „вижда“ и „чува“ и най-емблематичния си парфюм – Lime Basil & Mandarin, по време на семейна почивка на Карибите.

В края на 90-те козметичният гигант Estée Lauder проявява интерес към новаторския бранд и иска да го купи. След дълъг размисъл Джо Малоун се съгласява, като при това остава на поста творчески директор. „Бяхме малък бизнес с ограничени ресурси и не можехме да се справим с толкова бързо разрастване. Исках не просто пари, а някой да ми покаже как се прави. Estée Lauder ми предложиха всичко това и планирах да работя за тях до края на живота си“, казва тя.

Това, което Джо не е планирала, е ракът. Той се появява през 2003 г., когато синът ѝ Джош е едва двегодишен. Следва двойна мастектомия и години на тежко лечение и възстановяване. Когато най-накрая оздравява и се връща в Estée Lauder, открива, че работата там вече не ѝ носи удовлетворение. Затова напуска – импулсивно решение, за което ще съжалява през следващите 5 години, през които според условията на договора няма право да произвежда собствени продукти.

„Борбата с рака не беше най-лошото, защото знаех как да се боря. Най-лошото бе през следващите години, когато не работех. Забраната да създавам аромат ме караше да се чувствам нещастна и непродуктивна. Не знаех какво да правя със себе си. Имах достатъчно пари, но нямах цел. Бях загубила самоличността си, марката си, името си“, споделя Джо.

След изтичането на тези мъчителни 5 години – през 2011-а,  Малоун регистрира новия си собствен бранд Jo Loves. Нетърпението ѝ да създава отново аромати е огромно, но е изгубила тренинг, а усещането, че трябва да започва всичко отначало, я обезсърчава. И тогава един ден на плажа „чува“ или пък „вижда“ аромата, който ще се превърне в новия ѝ парфюм Pomelo, и нещата си идват по местата. А Джо за втори път изгражда глобална марка. Защото е жена, която никога, ама никога не се предава.

Spread the love
Публикувано от
Още от Дона Делова

Коледата – неизбежна

Съзнавам, че в духа на всеобщата предпразнична еуфория текстът ми вероятно ще...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ