Любопитни факти
Кристофър Нолан е човек, който държи личния и служебния си живот напълно отделени, макар да работи с жена си. Той не говори за нищо друго освен за филмите, които обича да гледа или да прави. И все пак всеки човек, дори толкова затворен, колкото е Нолан, крие няколко любопитни факта в ръкава си, които рано или късно излизат наяве.
Когато снима, винаги пие черен английски чай
Майкъл Кейн, с когото той работи
често, казва: „Крис винаги носи едно черно палто, от джоба му се подава флашка,
от която той пие постоянно. В един момент го попитах какво е това и той каза,
че е черен чай. Може да го пие по цял ден, докато снимаме.“
Има написан сценарий за Хауърд Хюз, който никога няма да види бял свят
Нали помните „Авиатора“ на Мартин Скорсезе за трагичния живот на един велик ум, който се самоунищожава? Започват снимките му точно когато Кристофър Нолан завършва собствен сценарий за Хауърд Хюз. Работата му отнема между 5 и 10 години, а към проекта е „прикачен“ и Джим Кери, който трябва да изиграе главната роля.
Не ползва мобилен телефон
Кристофър Нолан не притежава мобилен телефон и няма имейл, да не говорим за социални мрежи. „Пораснал съм във време, когато тези неща не бяха част от нашия живот. И съм свикнал да живея по този начин. Не намирам смисъл да променям това в късна възраст.“ Той не позволява на снимачната площадка да се използват мобилни телефони. Същото правят и колегите му Дарън Аронофски и Дени Вилньов.
На снимачната му площадка няма столове
В едно интервю Ан Хатауей, която работи с Нолан по „Черният рицар: Възраждане“ и „Интерстелар“, казва, че режисьорът не разрешава на снимачната площадка да има столове. Според Нолан, ако ги има, хората ще сядат. А щом сядат, значи не работят. Дисциплината при Нолан проличава не само в желанието му хората да са постоянно заети. Освен това трябва и да са прилично облечени – рядко ще видите някой по къси панталонки, почти всички носят костюми, тъй като самият Кристофър Нолан се облича с костюм за работа.
Има високи изисквания за физическото представяне на актьорите
Отново Ан Хатауей казва, че когато получава ролята на Жената-котка в последния филм от трилогията на режисьора за Батман, осъзнава, че за да може да се справи с каскадите, ще трябва да влезе в по-добра форма. Това било и изискването на Нолан. Двамата седнали за разговор и той обяснил на актрисата, че няма никакъв проблем с външния ѝ вид и щял да бъде щастлив, ако могат да започнат да снимат още утре, но няма да се справи с повечето от каскадите. „Искам да изпълниш колкото се може повече от каскадите сама. Искам да си достатъчно силна, за да направиш това. Не мога да си позволя да си от онези актьори, които правят един дубъл, два дубъла и вече са твърде уморени. Искам да правиш всичко.“ Джоузеф Гордън-Левит тренира 12 седмици, за да може да изпълни поредицата от каскади в една от най-епичните сцени от „Генезис“ – тази без гравитация. Снима ги в продължение на 4 дни.
Изкуство вдъхновява изкуство
Картина на ирландския художник Франсис Бейкън вдъхновява грима на Жокера, който изглежда като гротеска на човек. Каквито са и картините на Бейкън. А една от гравюрите на Мориц Корнелис Ешер, изобразяващи невъзможна конструкция, е вдъхновение за целия декор в „Генезис“.
Вдъхновение от личния живот
Мнозина смятат, че филмът „Интерстелар“ е непохватен опит Кристофър Нолан да повтори епичността на „2001: Космическа одисея“. В едно свое интрвю той казва, че за историята всъщност го вдъхновява бащинството. „Колкото повече мислех и работех по идеята, толкова повече ми ставаше ясно, че основната тема е какво е да бъдеш баща, родител, дете и връзките между нас. Или какво е да си човек, наистина. Мисля, че научната фантастика винаги е била чудесен начин да се опитваш да изследваш тези неща.“
Жанрове и филми
Въпреки че първите му два филма получават предимно добри мнения, Нолан постепенно си проправя пътя в лигата на големите имена в модерното кино и днес прави едни от най-добрите филми за широката публика. В творчеството си поставя акцент на променящите се представи за времето и как емоционалният хаос може да доведе обществото до крах. Верен на принципите си, Нолан има пристрастия към теми като самотата, смъртта, страха и семейството.Темите за втория шанс и момента, от който няма връщане назад, са широко засегнати във филмите му, а сюрреалистичните идеи за потенциала на мозъка, времето и пространството, които не се подчиняват на законите на физиката, правят киното му удоволствие, от което човек рядко би се лишил.
