Какъв репертоар и изяви ще имате тази година?
През 2020-а празнуваме 250 години от рождението на Бетовен. Така че както на всички музиканти, годината ми е пълна с много Бетовен из цяла Европа. Имам изяви във Франция, някои от който ще се записват от престижния френско-немски телевизионен канал за изкуство ARTE. В Германия освен цигулковия концерт на Бетовен ще свиря Глазунов, Сибелиус, Чайковски, Нилсен, Моцарт и др. Ще концертирам и в Швейцария, Италия, Полша, а на българска сцена във Варна и в края на годината в София – в зала „България” със Софийската филхармония.
Остава ли ви време за личен живот?
Остава ми време за всичко важно за мен. Когато искам да се концентрирам върху музиката и работата, го правя, но има моменти за приятели, семейство или пък други странични занимания. Не обичам денят да минава, без да съм имала малко време за себе си. Било то една кратка разходка или приятна вечеря.
Какво е да си млад и успял музикант в днешно време?
Зависи къде се намираш и кои хора те заобикалят. За едни си нещо много причудливо и леко екзотично, за други си вдъхновение. В страни като Германия и Франция например моята професия е уважавана и се смята, че ние като музиканти допринасяме за културата – съответно за цялостното развитие на едно общество. Когато бях в Индия например, хората бяха много заинтересувани да чуят цигулка и класическа музика на живо, но като че ли това не е част от ежедневието им. Мнозина казват, че класиката умира бавно поради липса на интерес при младите. Истина е, че някои мои връстници смятат това изкуство за старомодно, но моето мнение е, че отговорността е и наша за това как я представяме на младата публика и колко търсим тяхното внимание. Ето защо съм оптимист и вярвам, че гениалната музика ще продължи да звучи независимо от времето.
Как ви приема публиката у нас и по света?
Тя ме възприема винаги с възторг, когато съм честна и щедра с нея. Знаете ли, да се изправиш пред хиляди, за да им изсвириш произведение, което те са слушали в повечето случаи вече няколко пъти, не е лесно Но с времето започнах да мисля, че хората идват на концерт заради енергията, която им даваш. Моментът в залата е нещо неповторимо, за разлика от един запис, който можем да слушаме когато си поискаме. Ето защо този момент трябва да бъде незабравим.
Какво е отношението на вашите колеги – световните имена, с които свирите? Чувствате ли се равна с тях?
Отношението на повечето хора като че ли зависи много от собственото ми виждане и усещане за самата мен, а и от отношението ми към тях. А иначе се възхищавам на много музиканти и артисти, но за да говоря за равенство, трябва да се сравня с тях, а от малка не ми беше в природата да се сравнявам с когото и да било. Още на 7 години чувах: “Един ден ще станеш като еди-коя си голяма цигуларка”, на което още тогава отговарях: “Не, един ден ще стана Лия Петрова!”
Самотно удоволствие ли е да си музикант?
Струва ми се, че зависи от дейността на музиканта. Например за тези, които свирят много в оркестър, времето прекарано “на работа”, е като част от един екип. Тези, които преподават, са винаги заобиколени от млади хора. Самотата е най-вече болест на солистите. И наистина непрестанните пътувания, закуски и обеди без компания, несподелените вечери… това понякога започва да натежава.
