Цял живот по пътищата… Къде е домът ви?
В момента в Париж.
Къде се чувствате най-добре?
Там, където са близките ми – семейство, приятели. Хубавото е, че те са разпръснати по най-различни места, така че се чувствам добре в повече от един град или държава. Много обичам и моментите сред природата. Това винаги ме зарежда с енергия и спокойствие едновременно.
Какво означава за обикновения човек наградата ви от Международния цигулков конкурс „Карл Нилсен” в Дания? Какво ви донесе освен престижа?
Подобна награда е признание. Въпреки че успехът на един конкурс е до голяма степен въпрос на късмет (какъв жребий ще изтеглиш, дали ти е ден, кой в журито не е на кеф или пък си води ученици, и много други фактори), все пак когато спечелиш, имаш някакво краткотрайно усещане, че си заслужил тази награда, това признание. Що се отнася до „Нилсен“, със сигурност успехът ми отвори врати, които бяха далеч от мен преди това. Но в крайна сметка една такава награда е само началото. В днешно време има по 10 първи награди годишно, така че това е само един трамплин, който нищо не ти гарантира.
А най-млад артист на ЮНЕСКО?
През 1997 г. с мама сме в такси и попадаме в едно типично за френската столица задръстване. Оказва се, че цялата препълнена зала на ЮНЕСКО в Париж очаква малката 7-годишна цигуларка да пристигне, за да си получи медала, който я прави най-младия занимаващ се с изкуство и удостоен с почетното звание в света. Спомням си с почуда, че никой не ме освирка, като влязох в залата с 15 минути закъснение за концерта.
Каква е емоцията да свириш заедно с Миша Майски?
Емоцията да свириш с Майски, както и с който и да било музикант от такъв ранг и с подобен опит, е неповторима. Преди да излезеш на сцената, умираш от страх. А когато засвириш първата нота, всичко изчезва и остава само и единствено музиката. Затова хора като Майски са там, където са… защото те слагат музиката най-високо.
