Иския – Роко Бароко и три изгаснали вулкана
Ако се чудите къде отсяда Роко Бароко, когато иска да разпусне или да се скрие от журналистите, то знайте, че световноизвестният дизайнер се заключва зад стените на малкото си, но изумително имение на остров Иския – на 30-40 минути с бърза лодка от пъстрия Неапол и романтичното Соренто. И ако не срещнете маестрото на зрелищния стил из криволичещите улички, достатъчно е да се насладите на пъстро боядисаните къщи, лимонения ликьор и уникалните сладкиши. Тук е с една идея по-кротко от съседния Капри въпреки луксозните СПА хотели около топлите извори и естествените кални бани. Термалните паркове са основната атракция – в комплекса “Градини на Посейдон”, има 18 топли басейна.
А преди да седнете в някое от безбройните ресторантчета, минете през моста до емблематичния замък Арагон – да, не бъркате, името си е съвсем испанско. Докато островът е в испански ръце, крал Алфонсо V повелява реконструкцията на някогашното гръцко укрепление, което предпазва хиляди семейства от нападенията на пиратите.
На Иския има и три заспали вулкана – Епомео, който понякога излъчва сяра, Тробоци и Монте Веци. Благодарение на тях тук понякога се наблюдава рядък природен феномен – освобождаване на пара под високо налягане.
Брегът на Иския се разпрострира на 33 километра, които почти до един са в плажове – разнообразни и живописни, подходящи за феновете на уиндсърфинга. Скалите с каньони и пещерите на плажа Маронти също са сред предпочитаните локации. И за да ви свалим на земята – термокамери, дезинфектанти за ръце и стриктно спазване на социалната дистанция са мерките, на които разчита Италия за реанимацията на туризма.
Корчула – родното място на Марко Поло
Корчула днес можеше да е един от островите на Италия, какъвто е бил и по времето на Римската империя, но след нейното разпадане минава във властта на Византия, а после става и славянски, въпреки че според историците на съседната Северна Македония подобно понятие не съществува. Факт е, че в Корчула са смесени флуидите на Запада и Изтока. Но архитектурата в старата част, обградена от векове с крепостни стени, е чисто венецианска. Прието е да се тиражира, че в Корчула е роден Марко Поло – венецианският търговец, но не от пиесата на Шекспир, а най-големият пътешественик в света, проследил пътя на коприната през Близкия изток до Китай. Тук всичко е Марко Поло. Когато стигнете до къщата му в стария град, се оказва, че всъщност става дума за сграда, построена преди две столетия върху мястото, където вероятно се е намирал домът на вероятно родения тук Марко Поло. Но това съмнение не пречи на атракциите в музея, открит през 2012-а – модерна мултимедия проследява пътуванията на Марко Поло с помощта на диорами и реалистични манекени, облечени в средновековни костюми. Входът е 8 евро, а за китайските туристи – гратис. (Поне така беше до коронакризата.)
Катедралата „Свети Марко“ е от най-добрите образци за далматинска църковна архитектура, въпреки че интериорите са решени в няколко стила – готически, романски, бароков… Главният портал е декориран не само с гравюри на два лъва, но и с Адам и Ева, а в арката е поставена фигурата на свети Марко. Глави на различни чудовища и изображение на слон допълват религиозната украса. Под покрива на храма има две произведения на Тинторето и запазени оръдия от войните с османците в Късното средновековие, а в градския музей са комбинирани колекции с керамика от древни гръцки и римски кораби и снимки на партизани от Втората световна война.
Фериботите до Корчула са редовни от няколко спирки на сушата и не са от най-скъпите. Най-изгодно е да наемете апартамент или етаж от къща – ако сте по-голяма компания. Цените са човешки, домакините – вежливи. Не е задължително да тормозите най-възрастните от тях с английски – просто им говорете по-артикулирано на български.
