Хвар – най-дългият в Адриатическо море
Хърватия има 1185 острова, но Хвар е най-дългият от тях – 68 км. И понеже статистиката твърди, че слънцето го огрява 2718 часа в годината, е добре да се знае, че тук има достатъчно гори, обещаващи качествена сянка. Необикновената красота е и във варовиковите хълмове, покрити със зеленина. Когато пристигнете с ферибота примерно от Сплит, веднага разбирате защо сърбите не искаха да се разделят с Хърватия. А вие трябва така да направите програмата си, че да имате поне по един ден за Хвар – обявен за столица на острова от венецианците, и за Стари град, който е бил централен преди векове.
Хвар е щедро на прелести място, което съчетава архитектура и шик – неслучайно е фаворит на звезди от всички жанрове, местните са свикнали с яхтите, управлявани от западните консуматори на долче вита. Главният площад „Свети Стефан“ въобще не отстъпва на който и да било друг в Далмация и води директно към брега, където ви посрещат укрепления и елегантни палати, облицовани с варовикови плочи.
Тукашният театър е един от най-старите в Европа – отваря врати през 1612 г. Катедралата „Свети Стефан“, дворецът “Хекторович“, Бенедиктинският метох, Францисканският манастир от XV век, в чийто двор растат 500-годишни кипариси, запазената от ХVI век крепост Шпаньола и Арсеналът са задължителни спирки. Както и кръчмите на Хвар, като не бива да пропускате и кафенетата по улица „Рива“. Някои от тези чудни места за забрава и забава се намират в сгради по на 400 години.
В Стари град има по-малко туристи, което е „добре дошло“ в разгара на сезона. Останки от римско време, крепостта дворец „Твърджал“, лавандула и тежко червено вино са сред безспорните ценности. За морето да не говорим. Дори около кея дъното се вижда ясно на повече от 5 метра дълбочина. Между другото, когато гърците живели тук, поставяли цистерни за събиране на дъждовна вода, които се използват в Стари град и до днес – 24 столетия по-късно.
Плажовете в Хвар са отделна и специална тема. Недалеч от входа на едноименното пристанище се намират Паклени отоци – 16 малки островчета с пясъчни ивици и ресторанти с пресни морски дарове на скара и най-вече сепии. Лодки и водни таксита по цял ден сноват из архипелагчето. През юни, юли и август по принцип е лудница. За лято 2020 е трудно да се правят прогнози, въпреки че Загреб беше сред първите, отворили границите в Европейския съюз, а после се похвали, че страната почти няма отказани ваканции за пика на жегата.
Менорка – родината на майонезата
Менорка – островът, чието име подсказва, че е по-малкият брат на Майорка, е родината на майонезата. Историята се случва през XVIII век, когато се водят люти битки за късчето благословена земя. Столицата му по това време се нарича Майон (днес Махон) и е превзета от французите, предвождани от херцог Дьо Ришельо. И както често се случва в хрониките на Стария континент, англичаните не искали да останат по-назад от съседите си французи и на свой ред обсадили Менорка. Когато провизиите започнали да намаляват, готвачът на Дьо Ришельо започнал всеки ден да храни господаря си с омлети. На херцога обаче му омръзнало и заповядал на горкия човек да му измисли нещо по-специално – така той забъркал сос от яйца и зехтин. Така се появил майонският сос, който светът познава като майонеза. Покрай различните завоеватели през столетията кухнята на Менорка няма равна – от северноафриканския кускус до британския пудинг.
Истинската емблема на Менорка са 500 мегалити от второто хилядолетие пр. Хр., които са пръснати из целия остров. Древните каменни монументи, някои от които достигат почти 8 м, са с различна визия и функция – от гробове до олтари, и във времето провокират езотерични теории. Следи от странна цивилизация има и в Торе д`ен Галмес, обясняват гидовете. Каменна обща гробница от Бронзовата епоха също е сред неразгаданите обекти.
В най-зеления от Балеарските острови всичко се случва в кафенетата и кръчмите на главния площад Плаза дел Ехерсито и по улиците около него с десетките бутици. Може да разгледате крепостта Сан Фелип, форта Марлборо, кулата Стюарт. За децата – катамараните със стъклени подове. В старата столица Сиутадела пък посетете интересните дворци и украсените църкви от XVII век. На всяка цена трябва да се отбиете до Рибния пазар – няма подобно изобилие.
Когато няма вируси, Менорка прелива главно от германци. Те са и първите, които се очакват в курорта след разхлабването на мерките в туризма на Испания. Тамошните хотелиери обаче са късметлии – колегите им на Канарските острови са затворени до есента.
