А какво представлява типичният японски ресторант?
Йоани: Японските ресторанти са минималистични. Ако не броим икебаната или калиграфията, в тях друга украса няма. Интериорът е изчистен и фин, за да не разсейва гостите от храната. В традиционния суши ресторант барът и ламперията са от един вид дърво, най-често хиноки – бор с прекрасен аромат. Японският сервитьор има по-обширна роля от европейския. Посреща клиентите от вратата, представя им менюто, обяснява какви са комбинациите от ястия. Би могъл да говори и на тема калиграфия. Клиентите не му оставят бакшиш, защото тази практика не е позната в Япония. Сметката се плаща на каса на изхода.
Казват, че едно от най-екстремните кулинарни преживявания е вечеря в ресторант за риба фугу, чиято кожа и вътрешни органи съдържат отрова…
Петър: Екстремно? В никакъв случай. Майсторите готвачи на фугу, които в Токио не са много, имат сертификат, че притежават уменията да приготвят този деликатес.
Във фугу-ресторанта посочваш коя риба от аквариума искаш, вадят я и я готвят пред очите ти. Правят различни ястия от нея, включително жигосват перките на рабата (нещо като барбекю – бел.ред). Когато станат почти на въглен, слагат ги в чаша, доливат вътре саке и то се стопля от тяхната висока температура. Вкусът на напитката става много особен. Самият аз бих искал да се специализирам в транжирането на фугу, но не знам дали това ще се случи в този живот.
Какво яде обикновеният японец всеки ден? Суши?
Йоани: Японците ядат много по-рядко суши, отколкото се предполага. Никога не го приготвят вкъщи – знаят, че няма как да го направят добре. Поръчват си го само в ресторант на истински майстор. В последните години предпочитат да се хранят навън или си взимат полуфабрикати, които забъркват набързо вкъщи. Домашната кухня, за съжаление, замира.
Големи почитатели са на индийско къри, което се предлага в магазините като блокче от подправки с големината на шоколад. Чупиш, слагаш в тенджера със зеленчуци и готово! На почит са също печената риба, панираното свинско и приготвените в темпура ястия (вид панировка от тесто – бел.ред). Обичат много и цукемоно – туршии от различни корени и зеленчуци. И до днес месото на масата предизвиква огромна радост.
Кухнята е огледало на манталитета, на културата на всяка нация. Погледнати през призмата на храната, какви са разликите между нас и японците?
Йоани: Българите се стремят да задоволят глада си с едно ястие в голямо количество, а японците – с различни ястия в малки количества. Тук, след като приготвим храната, я оставяме да си „почине“, докато в Япония бързат да я сложат в устата си гореща и да я изсърбат, ако е супа или чай. Дистанцията между готвача и клиента също е по-къса – на суши-бара майсторът директно ти подава храната с ръце. Различна е и последователността, с която ястията се сервират: стартър, първо ястие, второ ястие, суши, супа, ориз и накрая десерт.
Петър: Българинът е по-скоро консервативен по отношение на храната. Японецът е изключително любопитен. Пред непозната кухня средностатистическият българинпо-вероятно ще се намръщи: „Аз водорасли не ям!“, докато японецът ще каже: „Аз пък тази мусака ще я хапна!“, или ще попита: „Може ли да пробвам тази баничка?“.
Тук имаме голямо разнообразие от прекрасни плодове и зеленчуци, но се отнасяме към тях разточително и не знаем как да ги използваме. Японците редовно ми казват с възхищение: „Ама колко са ви вкусни чушките!“ В тяхната бедна на природни ресурси, разчитаща на внос държава ценят всеки зеленчук и издигат плодовете на пиедестал. Ако имате рожден ден, ще ви подарят диня или ананас. Във високоразвитата технологична Япония храната е живот. И те се отнасят към нея с нужното уважение.
