Между барокови площади, Ар Нуво и неудържима университетска енергия, историческата столица на Лотарингия се утвърждава като една от най-привлекателните алтернативни дестинации на годината
Фотография / Khaled Frikha и авторът
На около час от Париж със свръхскоростен влак и на приблизително същото разстояние от летищата в Страсбург или Люксембург, град Нанси защитава своя сексапил с архитектурна изтънченост, богата история, авангарден дизайн, първокласна гастрономия и бурен студентски живот. Един от най-силните козове на Нанси се оказва и лежерната атмосфера без тълпите туристи от най-известните френски градове.
Трио площади в списъка на ЮНЕСКО
Когато човек стъпи за първи път на Place Stanislas, се озовава на един от най-монументалните, красиви и – парадоксално, най-малко претъпкани площади в Европа. Почти невъзможно е да не се започне с географското и емоционалното сърце на града. Величествените порти от ковано желязо, покрити с позлата, изваяните фонтани и фасадите от XVIII век обгръщат посетителя в перфектната симетрия на площада. Не е чудно, че ЮНЕСКО решава да защити в списъка си целия ансамбъл, простиращ се и до съседните площади „Дьо ла Кариер“ и „Д’Алианс“ – уникален в света монументален триъгълник.
Но най-хубавото на „Стан“ е всъщност ролята му на социален епицентър на Нанси. Да седне на терасата на историческото Grand Café Foy и да гледа как залязва слънцето, докато вкусва автентичен киш от Лотарингия (quiche lorraine), е задължителен ритуал за всеки посетител. Самото заведение е институция от 1850 г., като е реновирано през 2024 г.: бели стени, флорални гоблени, кадифе и зашеметяващата висяща лампа от муранско стъкло, обсипана в рози. Терасата е стратегическа позиция за наблюдение на видеомапинг шоуто с прожекции на съвременно изкуство върху тривековните фасади, което през летните месеци (до средата на септември) върви всяка вечер. Само на няколко крачки от площада – в Парк дьо ла Пепиниер, ритъмът се забавя забележимо. Старата кралска градина с дървесните си алеи е идеалното място за бавния и хедонистичен ритъм, който определя всекидневния живот на Нанси.
Люлката на Ар Нуво и изкуството на кристала
Обяснението защо и как Нанси се превръща в една от световните столици на Ар Нуво идва от 1871 г., когато след поражението на Франция във Френско-пруската война областите Елзас и части от Лотарингия са анексирани от Германия. Много от французите, живеещи там – сред тях художници, индустриалци и заможни меценати, се преселват масово в Нанси, най-близкия до новата граница голям френски град. Тази концентрация на таланти и капитали поражда изключителен творчески взрив, плодовете на който са видими навсякъде в града и до днес.
