Вместо това мислите ми се завъртат отново към очакванията за утре. Обяснили са ми, че при пункцията от извадените средно 14 образувани в яйчниците фоликули 6 са узрелите и годни за оплождане яйцеклетки. Колко ли от тях ще преминат в утробата ми, дали лекарят ще прецени да имплантира повече от две… Дали пък няма да стана майка на близнаци и като са разнояйчни, дали единият от тях няма да прилича на жената, чиито гени носи? Всъщност това едва ли има някакво значение. Четох наскоро, че по време на бременност майката и бебето си разменят генетичен материал. А клетките на бебето остават в главния мозък на неговата майка до края на живота ѝ. Нещо повече, стволови клетки от фетуса защитават майката от заболявания и дори могат да я излекуват. И се сещам за “Ма Ма” на Педро Алмодовар, в който е разказана – с помощта на великолепната Пенелопе Крус – историята на жена с рак на гърдата, която забременява, износва и ражда дете в добро здраве, наречено ремисия. А после… после умира щастлива, реализирана, мама.
Господи, дали ще мога и аз да постигна това щастие на напълно осъществена жена? С помощта на една съвсем непозната, която заедно с мен ще се моли за едно или повече успешно заченати, износени и родени дечица. От момента, в който у мен започне да расте желаният плод, с нея ставаме някак си кръвно свързани, като сестри. Ами да, точно такива сме – сестри, две жени, обединени в една обща кауза.
Вики ми разказа, че години наред е наблюдавала как между донори и реципиенти се пораждат много специални отношения – от деня, в който дари яйцеклетки, жената започва да се моли за успеха на непознатото семейство, желаещо повече от всичко на света бебе. Както отбелязва Вики, получателката на яйцеклетка става най-обичаната жена на света от страна на всички дарителки. Много е силно чувството за съпричастност с нея, само който е минал през това, може да го разбере в пълна мяра.
Мариела пък казва, че откакто съществува от 2014 година, “Майки за донорството” е обединила повече от 5 хиляди жени в стремежа им да дадат шанс на други жени за майчинство.
Една от тях впрочем е Мариела, която през 2011 година, вече родила двамата си синове, станала анонимен донор. Била на 31 години. Мотивирана от представата, че ако тя самата би имала нужда от помощ и никой не се отзове, не би могла да стане майка. През цялото време до нея била Виктория – при всички прегледи, процедури, дори и на пункцията, Мариела се чувствала сигурна и защитена.
Колкото до Виктория, и тя има лична история, свързана с репродуктивната медицина. В клиника “Надежда” заченала своята дъщеря, след като загубила първото си бебе. Поискала да има още едно дете четири години след раждането й, но опитите не се увенчали с успех. След един от тях седнала на пейка пред болницата, а редом с нея – едно момиче, което й обяснило, че за да имат по-голям шанс за майчинство, трябва да опитат с донорски материал. А той не достига. Тогава Вики някак си се зарекла да работи за тая кауза, ако не за себе си, тъй като вече й било късно, то за много други като нея. И започнала първо с друга организация, по-късно със създадената заедно с д-р Георги Стаменов фондация “Майки за донорството”.
Основната част от работата им е популяризирането на донорството, както и организирането на кампании в подкрепа на семействата, желаещи да имат дете с помощта на дарители. За своя (и на каузата) голяма победа Вики и Мариела смятат отмяната на горната възрастова граница за жените, желаещи да дарят яйцеклетки. Три години се борили да осигурят възможност и на дами с годни яйцеклетки отвъд предела на 34 години да помагат на семейства в нужда. От изследванията, правени на кандидатите за дарителки, се оказвало, че и жени на 35-36 години имат много добри показатели за донорство. Понякога дори и по-добри от тези на жени на 28-30. Така че след като съдът отменил горната възрастова граница за донорство, потенциалът за помощ нараства.
Другата всекидневна битка на Вики и Мариела е с невежеството. И то на лекари, акушер-гинеколози. Дават пример с жена, получила положително становище за донорство, която била разубедена от гинеколога в града, в който живее, да не го прави . С мотива, че имала килната матка и че стимулацията и последващата пункция ще изчерпят до дъно яйчниковия й резерв и ще я лишат завинаги от възможността отново да има дете. Тя нямала избор освен да му повярва, тъй като бил проследил двете й бременности. А Вики и Мариела могат под клетва да потвърдят, че много жени са станали майки след даряване на яйцеклетки.
Чудя им се на тези дами – Виктория Димитрова и Мариела Куртева, как издържат напрежението от всекидневното общуване с често неинформирани, нетърпеливи, неспокойни, изнервени, разочаровани, обнадеждени, развълнувани, екстатични, емпатични създания. Ако питате как преминава един техен ден, то краткият отговор е “напрегнато”. А по-дългият започва със ставането в 5.30 всяка божа сутрин, за да бъдат в 6.50 най-късно в клиниката. До 8 са приключили оперативката с д-р Стаменов и поемат своите момичета по консултациите, прегледите, процедурите… Нерядко се случва да настаняват в домовете си някои от тях, дошли от провинцията. Утре са с мен и моята дарителка. Какво ти утре, часът преваля два. И съвсем тихичко, за да не събудя похъркващия до мен бъдещ татко, аз отправям молбата си към Вселената, приела формата на непозната светла личност: “Направи ме майка, сестрице!” И лека нощ…
