Бони и Клайд от авангарда
Среща голямата си любов през 1956-а: скулптора Жан Тингели, докато той е щастливо женен за актрисата Ева Аепли. Първо правят творчески дует – той изработва гигантска метална фигура, която тя покрива с пластир и рисува. Но после откриват, че са родени един за друг, което пък не се харесва на съпругата му, а и Жан не е готов да я напусне.
Французойката, израснала в Манхатън, и швейцарецът, който създава кинетичните си творби от боклуци и машинни отпадъци, откриват, че имат еднакъв поглед към съвременните арт средства за изразяване. Двамата потъват в стила на Пол Кле, Анри Матис, Пабло Пикасо и Анри Русо, общуват с Джаспър Джонс, Вилем де Кунинг, Джаксън Полък и Робърт Раушенберг.
Първият подарък от Жан за Ники е пистолет – за да се цели по пластмасови торби с боя, закрепени върху бяло платно. „Разстреляните картини“ й носят световна популярност. Тя си поръчва специален бял костюм и черни ботуши за поредното шоу, а на нейната артистична стрелба се дивят бохеми и аристократи. През 1961-ва Ники дебютира със самостоятелна изложба в Париж – Les Tirs, „Изстрелите“. Всъщност става дума за един от първите пърформанси в Европа, които се превръщат в символ на поколението, вдигнало протестите и студентските стачки в Париж не само през 1968-а. Джейн Фонда, тогава в разгара на антивоенния си активизъм, също се кълне в Ники дьо Сен Фал, въпреки че фрацузойката няма нищо общо с политиката. Тя просто изпитва наслада да отмъсти чрез изкуството за насилието върху себе си. Затова е точна в стрелбата. Всичко тръгва от желанието й да преодолее стреса от любовното непостоянство на Жан. Първо окачва ризата му върху стойка и върху нея вместо глава поставя мишена, грабва оръжието и стреля с бои по „виновника“. После кани приятели и колеги, случайни зрители и зяпачи да участват в акцията и им раздава пистолети.
Враговете, по които стреля Ники, са гладът, несправедливостта, жестокостта, безразличието, расизмът, глупостта, насилието. „Щастлива съм, че изкуството ме спаси – иначе може би щях да се превърна в терористка“, откровена е тя. Неслучайно наричат Ники и Жан „Бони и Клайд на авангардизма“, въпреки че художниците не убиват хора като най-известната американска двойка гангстери през 30-те. Дьо Сен Фал и Тингели стават големи звезди със свой кръг от меценати и колекционери, които постоянно им дават поръчки. Авоарите на Ники и Жан значително нарастват, но те си остават бунтари и романтици.
„Някои хора казват, че работите ми не са изкуство. Но на мен не ми пука. По-важно ми е да нося радост на хората, а не да се занимавам с изкуство“, казва дъщерята на графа в интервю.
Експериментите със стрелбата бързо омръзват на Ники и тя започва да вае булки, дракони, чудовища. Създава гигантски женски фигури – разпънати на кръст, увековечавайки вечното страдание, или пъстри веселячки, които видимо никога не изпадат в депресии. Така се раждат първите модели „Нана“ – архетипни женски фигури, наивистични, с буйни хълбоци и хипертрофирани гърди. Всъщност „Нана“ е снизходително до пренебрежително обръщение към жена и девойка. Но Ники ревностно защитава правото на жената да бъде себе си и да е равна с мъжа.
Дьо Сен Фал поема на малки глътки триумфа си, тъй като никога не забравя, че обратите в живота са всекидневие. Съществата, които излизат под ръцете й, стават суперхитови артефакти в музеи и частни колекции, кацат в галерии, летят над зелени треви.
През 60-те левичарските настроения завладяват дори бохемите, обитаващи парижкия Монпарнас. Жан и Ники харчат от собствените си пари за скулптури в обществени пространства. Той строи 22-метровата къща чудовище „Циклоп“, която тя облицова със стотици парченца от огледало, в които се отразява водата, избликваща от устата на циклопа.
