Разкажи ни за Париж. Живееш ли и там?
В Париж посрещнах новото хилядолетие, 2000 година, в Сите дез Арт. През 1991-ва участвах за първи път в Есенния салон с една голяма работа – „Момиче в черно“, полугола. Тя е в Париж. Журито ме оцени високо и от следващата година вече бях постоянен член на Есенния салон. Всяка година приемат по седем-осем нови членове. Това ме кара да ходя там почти всяка година и да оставам по няколко месеца. Отсядам при моя близка в околностите на Париж. Направих много изложби. Тази година заради пандемията подготвям своя работа за Есенния салон тук.
Как те прие Париж?
За мен беше шок. Културен шок. Изведнъж попаднах в един огромен град, пълен с изкуство, а и какво ли не друго от целия свят. Есенният салон тогава се провеждаше в Гран Пале. После се премести и на други места, по Шан-з-Елизе, във временни постройки. Тази година май пак ще е в Гран Пале от 13 до 18 октомври. Но ние, българите, а и художниците сме граждани на света – където и да ни посадиш, се адаптираме.
Как се чувстваш в Париж? По-освободен ли си?
Париж е много напрегнат град. Ние не сме свикнали на такова натоварване. Той е чудовище. Там не се живее лесно.
Какво от Париж занесе в Дупница и от Дупница в Париж?
От Дупница занесох планината. На Париж му липсват планини, там всичко е равно. Но пък нямаме река като Сена. От Париж донесох Айфеловата кула в Дупница, където израснах, за първи път помирисах терпентин в ателието на големия дупнишки художник Георги Лазов. В този район е творил и Константин Щъркелов. Рисувал е Рила планина и околностите, много е обичал нашия край. Та първия път, като се върнах от Париж в родния си град, бях взел много сувенирчета айфелови кули и раздадох на всички мои близки и приятели. Бях толкова горд, че съм бил в Париж и че Айфеловата кула е в джоба ми. В първия момент тя ме впечатли най-силно. Качвал съм се горе.
Винаги ли си бил абстрактен живописец?
Опитвам да намирам нови изразни средства и нови форми на изява, да експериментирам. Искам да активирам и да провокирам въображението на зрителя, като не му поднасям всичко наготово, а го карам да вижда неща, на пръв поглед скрити. Повечето от картините ми напоследък представляват въображаеми светове, където само загатнатата форма напомня за реалността.
Какво е духовността и откриваме ли я днес?
Духовността е състояние, в което тялото, умът и духът са в хармония. Имам чувството обаче, че духовността в България от ден на ден по една или друга причина девалвира, запада, че хармонията е нарушена и отстъпва място на материалното и пошлото. Времената се менят, а с това се променя и ценностната ни система. Много пъти съм си задавал въпроса дали телевизията и интернет, които навлязоха осезателно в живота ни, по някакъв начин не ощетиха предишното, а и сегашното поколение, което чете все по-малко и става все по-комерсиално. Други са приоритетите ни вече, да не говорим за тези на новото поколение и, за съжаление, само може да констатираме, че процесите на развитие не се движат в правилната посока или така си мислим, а и критериите така са се размили, че все по-трудно става да различиш доброто от лошото.
Срещна ли любовта?
Открих я преди много, много години, когато все още не знаех какво е любов, бях твърде млад, но я усещах. Беше от пръв поглед, а това е истинската любов, която остава за цял живот. Любовта към изкуството е като към птица, която не си отива. Тази любов е изпепеляваща, красива и жестока и ако не ѝ се отдадеш изцяло, просто изгаряш…
Синовете ти наследиха ли твоя талант?
За съжаление, не. И двамата са в Англия и се занимават с икономика. Единият работеше в Джей Пи Морган и се установи в Лондон, даже си купи апартамент. А малкият е в Бирмингам. И двамата рисуват, но имат други професии и не са отдадени на изкуството.
Пътуваш ли често към себе си?
Пътувам, разбира се, обичам да пътувам даже и към себе си, съвсем нормално е, когато другите не те разбират, да се обърнеш към себе си, да се погледнеш отстрани, да се опиташ да се разбереш, да се опознаеш и да си помогнеш, ако можеш.
А обичаш ли пътешествията?
Обичам много да пътувам, но за съжаление, времето за пътешествия и излети сред природата е сведено до минимум и е почти на изчезване. Пътувам за откриване на самостоятелните ми изложби. Последното ми пътуване беше през есента на миналата година до остров Гозо, свързано с участието ми и представянето на страната ни във форума на ЮНЕСКО Art camp Malta, посветен на мира.
