Каква е твоята публика и как стигаш до нея?
Моята публика е добрата публика, да не кажа най-добрата. Звучи малко нескромно, но все пак съм длъжен да използвам дадената ми възможност и да я похваля. Харесваме се взаимно и така трябва да бъде. В състава ѝ влизат мои близки приятели и колекционери както от страната, така и от близки и далечни страни, естети, все хора на духа. Понеже наистина са много, един от най-сигурните и бързи начини за комуникация си остава интернет пространството. Това е днешната реалност и колкото да се дърпаме и да не искаме да я приемем, не може да избягаме от нея!
Зависим ли си от интернет комуникациите?
Активен в социалните мрежи съм дотолкова, доколкото ми позволява времето, с което разполагам, не казвам времето за губене, защото няма да съм напълно прав. Все пак от социалните мрежи има и полза, общуването с ближния е нещо много важно, а за мнозина това е единственият начин да общуват с външния свят. А и поканите за изложба стигат най-бързо по Фейсбук.
Самотен ли е светът на художника?
Това, че естеството на работата налага художникът да остава сам със себе си, съвсем не означава, че неговия свят е самотен, точно обратното. Моят свят винаги е бил много динамичен, разнообразен и изпълнен с емоциии, скуката никога не е успявала да ме обземе.
Какво е усещането да създаваш нови непознати светове? Усещаш ли Божествената искра в такива моменти?
Усещането е като при сътворението, правим света такъв, какъвто бихме искали да изглежда. Ако успеем, чувството наистина не може да се опише. Това е една от привилегиите да си художник и както се казва, почти вълшебник. Добре звучи, а понякога може да бъде и истина.
Как твоя картина попадна и се продаде на търг на Аукционна къща „Кристис”?
През 2017-а имах самостоятелна изложба „Интериори“ в галерията на Българския културен институт в Лондон. Вечерта на откриването съвсем случайно, тъй като централата на „Кристис” се намира в близост до посолството в Кенсингтън, минават експерти на „Кристис” и се отбиват да разгледат. Представиха се, запознахме се и понеже не говоря английски, синът ми помогна с превода. Те дадоха визитката си и ме поканиха на следващия ден на кафе в централата им. Отидохме със сина ми, той си е цял англичанин, от 15 години е там и говори перфектно английски. Те го похвалиха и ме поканиха да участвам в един от търговете, специализиран за интериор. Не само картини, но и мебели, аксесоари от интериора. Трябваше да се състои през май и поискаха им изпратя 5-6 диапозитива. Избраха една творба. Рамкирах я и я изпратих в Лондон. Направиха каталог, както си трябва (снимката е от каталога). Търгът се състоя през юли, много неблагоприятно за тази дейност време, мъртъв сезон, но… картината се купи. Всичко беше като на филм.
Преди мен имаше французин и англичанин, но техните работи не се продадоха. Не достигнаха първоначалния лот от 2000 паунда, но се започва от 1500 и се наддава. Ако достигнеш 2000 и стане 2200, 2300, е продадена. Ако не – отпада. Моята се продаде за 4750 паунда. Голям успех. Търсих и не можах да намеря друг съвременен български художник с подобно постижение. Жорж Папазов и още един колега са участвали навремето, но те са класици и не са вече между живите.
Как промени живота ти това събитие?
Получих в Инстаграм, Фейсбук много отзиви и дори няколко откупки имах благодарение на това ми участие там. Все пак „Кристис” и „Сотбис” са най-големите търговски къщи. Това се отрази най-вече на самочувствието ми. Зодията ми е такава (Рак), че непрекъснато се съмнявам. Усетих голямо признание, че съм оценен на толкова високо ниво.
А твоите колеги тук как приеха този успех?
Ами то мина някак незабелязано. Само в един вестник писаха, защото синът ми пусна пост във Фейсбук. Не за друго, аз не обичам да афиширам успехи или неуспехи. Но научиха. Някои ще ме намразят, други ще ми се радват. Нещата от живота.
Какво ти предстои оттук нататък в личен план?
А сега накъде, се питам винаги след закриването на поредната ми изложба. Въпросът е до голяма степен риторичен, защото отговорът е един – напред или по-скоро две крачки напред, една назад. Връщам се, за да се убедя, че не съм забравил или пропуснал нещо, и продължавам напред! Предстои ми спирка в Париж през октомври, където ще участвам в Salon d’Automne, след което спирам в Ница и Лондон.
