Дъщеря ви и брат ви харесаха ли новите ви творения?
Леа е доста критична. Преди проявяваше сериозен интерес към моето изкуство, но пеенето я превзе. Сега се оказа озадачена, смутена и дори на моменти разстроена от голите фигури. Правила съм ги и преди, но тя беше по-малка. „Пак ли дупета рисуваш“, ме питаше, докато работех в ателието, а аз обръщах всичко на смях. После, когато видя наредената изложба, я одобри. Брат ми много се впечатли, а той трудно се изненадва. Силно емоционален е, особено му въздейства картината с прегръдката.
Питате ли се дали майка ви и вашият ментор Андрей Даниел биха харесали експериментите?
Майка ми винаги ме е подкрепяла. Беше ѝ интересно това, което правя. Оценяваше, че хващам характера в лицата, с баща ми често ставаха мои модели. Но в емоцията си най-много ме хвалеше, когато успявах да дам душа на портретите. А за моя професор мисля все по-често, особено преди по-значими събития. Откакто Андрей Даниел си отиде, започвам по-силно да осъзнавам казаното от него. Той беше добър оратор, мислител, широко скроен. Много специална личност. Може би щеше да промени някои неща в академията, може би щеше да му е много трудно в днешната действителност. Беше твърде чувствителен. Не искам да бъда крайна и контра, но хората, от които зависи съдбата на академията, трябва да бъдат по-отговорни, да не лежат върху класическата ѝ слава, а да осъвременяват представите за нея. Само за да има студенти, някои преподаватели са готови да свалят нивото.
През 2024-та показахте чудесни женски портрети в „Доза“, обединени от заглавието „Нашите клетки“. Колко от вас имаше в тези изображения?
Често рисувам лица и фигури на жени, без да си давам сметка, че ги превръщам в автопортрети. По принцип съм притеснителна, особено когато говоря за себе си. Но защо да не споделя преживяното – старая се да съм искрена с хората и в изкуството си. Ако не съм, ще ми се върне тъпкано. Интересът ми към вътрешната вселена на жената, уважението ми към нея рязко се засили, откакто родих Леа. В същото време моята майка си отиде. Всичко това ме подтикна към анализи, жената стана тема в моите картини, чрез нея наблюдавам света и отношенията. Всяка жена може да има много образи.
Вие каква сте?
Еманципирана. Може би трябва още повече да се обърна към женствеността си, да се успокоя в своята необходимост да се доказвам в професията и изобщо. Може би е време по-женското да излезе. Но съм и търсач приключенец.
Чрез колажите Нора търси нови светове, те са нейната терапия. „Йокута“ е моят разказ, който повежда пътуването навътре, но и отвъд“, казва художничката
През последните години обикаляхте света, какъв привкус остана в сетивата ви?
През 2015-а, когато започна кризата със сирийските бежанци, Борис трябваше да замине за остров Лесбос и аз го последвах. Беше динамичен, красив и странен период – любовта ни разцъфваше сред ежечасните драми. Не продължи дълго, наложи се да излетя за България. (Тогава Тони Ампова се разболява и отлита само на 60 – бел.а.). След това няколко години останахме в Атина, вече с дъщеря ни. После поканиха Борис да работи в Женева и се отправихме натам. Живяхме в къща край езерото, на границата между Швейцария и Франция, сред пасторална идилия. В ковида започнах активно да рисувам, изолацията ме насочи навътре към самата мен, към изследването на самотата на артиста. Не съм лишена от склонност към меланхолия, към изследване на връзката с „аз“-а си.
Казахте, че страстта ви към антиките се е отключила в Атина.
Всяка неделя прочутият площад „Монастираки“ и уличките край него се превръщат в огромен пазар за антики и за какво ли още не. И аз, и Борис изведнъж и едновременно започнахме да се интересуваме от стари мебели. Освежавам ги, разкрасявам ги… Особено ми е ценно писалището на майка ми, тип секретер. То се местеше с нея във всички къщи, които сме обитавали. Тя пишеше на него поезията, която пазеше най-вече за себе. Боядисах го в розово.
Какво ще бъде следващото ви приключение?
Много им се иска да пътешестваме из България. През декември ме поканиха в университета на Велико Търново като специален гост в ателието по живопис, сега планирам да обиколим този прекрасен град и през лятото. Мечтая да стигнем до Исландия. Северът ме влече, името ми идва оттам. Аз съм към по-суровото и по-прохладното. Зачената съм в Норвегия, където родителите ми са работили доста време и брат ми е започнал да учи там. Майка ми се е върнала в София в края на бременността си, за да ме роди тук.
Освен гастролите на значими и атрактивни български и международни артисти в Little Bird Place през следващите месеци Нора Ампова подготвя участия в два големи панаира на съвременно изкуство през есента – във Виена и в София. В австрийската столица ще е в тандем с Любен Домозетски, а за София арт феър към дуета им ще се присъедини скулпторът Александър Лазарков.
Нора никога не показва едни и същи произведения. Вече работи по платна, в които търси хармонията между фигуративната, абстрактната и пейзажната живопис. Творби на Нора има в прочутия музей с български автори на Уго Вутен край Антверпен в Белгия. В онзи период тя обръща поглед към себе си със серия щрауси и моми с ябълките на Епъл, реплика на култовите платна на Владимир Димитров-Майстора. Докато Уго Вутен обикаля ателиетата на родни художници, за да избере най-оригиналното и да го купи за огромната си колекция, попада и на интересните Норини творения.
