Като скандално млад, наивен и много готин се определя най-обичаният поп изпълнител, а дали е така или не, може да решите само след като прочетете интервюто, което той даде за D!VA дни преди да тръгне на националното турне „Бъдеще време“
Орлин Горанов, виртуозите от „Акага“ и младите таланти от „Тайният оркестър“ ще обединят гласове, стилове и енергия в концерт-спектакъл, протягащ музикален мост между поколенията, миналото, настоящето и бъдещето. Турнето „Бъдеще време“ ще премине през някои от най-красивите летни сцени в България, за да завърши с голям концерт в Зала 1 на НДК на 1 октомври, Световния ден на музиката. Специално за турнето са подготвени и съвсем нови композиции, но вярвам, че публиката ще аплодира сърдечно вечните български песни на Орлин, с които са израснали няколко поколения. Преди да поеме на своето музикално пътешествие, слушам брилянтния тенор в един задушевен разговор за музиката, любовта, красотата и бъдещето, вечните теми в творчеството му.
Орлине, какво пренесе от детството в днешния ден? Май всичко. Само дето играчките ми станаха по-скъпи. Но дядо казваше: „Колкото по-късно пуснеш момчето от теб, толкова по-добре!“ Имах прекрасно детство. Прекарах го на много места освен на „Арсеналска“, пред нас. Лятото и зимата ходех за кратко при баба и дядо в Берковица, прекрасно градче. Там имах възможност да яздя коне, и то без седло. Да ловя риба и раци под камъните. Спомням си, че на нашата улица „Арсеналска“ в ония години играехме на народна топка или футбол на улицата, а кола минаваше на два часа. Нямаше го мола тогава. Имаше една пожарна и пазарче, а цялата улица до басейна беше в липи. И когато разцъфтяваха тези липи, ароматът беше феноменален. Беше пълно и с косове, които нонстоп пееха и свиреха, беше като тунел – красота невероятна. Даже си спомням сутрин няколко пъти са ме лъгали косовете с нашия сигнал на махалата – „Кажи ми Кармен“. И една сутрин в 6 часа някой свирка. А, толкова рано? Излизам на балкона – няма никого. Лягам си и след малко пак се свирка. Така ставах няколко пъти, докато хвана коса, че той го свири. Научил го. Така че за онези години мога само хубави неща да кажа. В 1 часа спираше градският транспорт и започваха да се мият улиците до 3 часа. От 4 до 6 минаваха колите за боклук. А от 6 до 7 зареждаха хранителните магазини. Даже си спомням, че касетките с топлия хляб и киселото и прясното мляко седяха пред входа на магазина и никой не пипаше нищо. А вечер, когато се измиеше София през нощта, ароматът беше феноменален. В онези години София беше в десетката на най-зелените столици в Европа.
Ти защо стана певец, а не продължи делото на баща си, който е лекар? Така ме поведе съдбата, за което ѝ благодаря. Не успях дори да пробвам, защото много бързо се развиха нещата, след като приключих с казармата в Строителни войски, останах на работа там и започнах с пеенето и поп кариерата. И се завъртяха едни фестивали, едни пътувания… и изведнъж едни десетина години се изтърколиха.
Татко беше завеждащ катедра „Генетика“ и винаги съм се интересувал повече от биогенетика и всички неща, които в момента са много интересни и модерни като микробиология. Лекарската професия е призвание, както и нашата работа. Може да си много добър инструменталист или много добре подготвен технически певец, но да ти липсва душичката. А ние лекуваме душата на човека. Такава е и целта на изкуството независимо какво е – да те извади от злободневието, да се намериш някъде там, в пространството, и да си повярваш, че си божествена частица и можеш да правиш чудеса.
Романтик ли си? И то непоправим. Ако спрем да бъдем романтични, няма да бъдем Хомо сапиенс, които трябва да бъдем. Романтиката е един от приоритетите, които имаме и трябва да използваме ежедневно, ежесекундно даже, за да направим живота си по-хубав, по-красив, по-мечтан. Така че романтиката е тази мотивация, която аз наричам скритата любов в нас, която ни прави по-специални.
Един твой романтичен жест към жена ти? Най-малкото е сутрин да я целуна и да ѝ кажа добро утро, слънце мое!
Как избра Валя за твоя любима и съпруга? Запознахме се при наша обща позната – един път, два пъти, три пъти и полека-лека заживяхме малко заедно. Дойде един момент, бях на 33 години, и си казах какво да чакам повече. Тя е симпатяга, готина, позитивна. Отидохме у тях, поисках ръката й от майка ѝ и баща ѝ. На другата година дойде и Жаклин. И така вече 35 години. Тази година на 9 септември ще ги отпразнуваме.
Как успяваш да караш всички да се чувстват добре в твое присъствие? Аз не си задавам тези въпроси. Така виждам света. Старая се да съм добър човек, въпреки че никой не е перфектен. И аз имам трески за дялане. Обичам хората, които гледат позитивно на живота. През годините ограничихме с моите приятели контактите с хора, които, както казва Катето Евро, „имат кафяво под носа“. Които „уфкат“ и „офкат“ постоянно. Аз също имам моите „уф и оф“, но нали сме се събрали да си кажем нещо хубаво, нещо приятно, готино, позитивно, да продължим живота напред. А и не искам да бъда кошче за душевни отпадъци.
Чувстваш ли се звезда? Аз съм съвсем нормален човек с два крака и две ръце. Стъпвам по земята здраво и гледам да си върша работата като актьор или певец, като човек, който се занимава със сценично изкуство.
Откъде се породи тази мито- и звездомания у младите поколения? То е нормално. Такива са законите в шоубизнеса, както казва Боб Фос в онзи филм: Nо other business like a show business! Колкото има правила, толкова и няма. И какво значи да си звезда? Това е част от играта. Когато привличаш огромна фенска маса след себе си или почитатели, да, можеш да претендираш, че си някакво ниво звезда. Колко си ярка обаче и дали светиш със собствена светлина, а не с отразена, ще каже само публиката.
Пееш много дуети. Каква е магията на споделянето? Не съм броил дуетите, но почти няма колега, който да има толкова много съвместни проекти като мен. Аз съм провокатор за себе си преди всичко. Винаги когато подхождам към дует с някой колега, ми се иска двамата да сътворим нещо, което не сме правили. Да е нещо уникално и за двамата. Ние не се събираме да се надпяваме или да показваме кой е по-добър или не, искаме да направим нещо, което да стигне до публиката – петия елемент, защото освен музика, текст, аранжимент и изпълнител, петият елемент е публиката. Тя решава. Ако песента стигне до тях, значи сме си свършили работата. Иначе тя става безсмислена, ако си седиш вкъщи и пееш под душа. Винаги съм работил с едни от най-големите композитори и текстописци.
Опасен или добродушен Лъв си? Зависи. Ако много, много не ми скачаш по главата, добродушен съм. Лошото е, че изръмжавам, когато ми прелее чашата, и то обикновено се случва на най-незаслужилия човек. Но после задължително се извинявам и мисля, че така трябва да правим всички. Да намираме сили да се извиняваме. Доста съм търпелив обикновено.
Кои са лошите черти от характера ти, с които се бориш? Понякога съм прекалено наивен и добродушен и смятам, че когато аз се отнасям нормално и чисто, отворено към някой човек, и той така ще постъпи към мен. Но доста пъти съм пил горчивата чаша.
А най-хубавата? Скандално млад, наивен и много готин (смее се). Но на този въпрос ще отговорят приятелите ми, с които прекарвам голяма част от живота си и се опитвам по някакъв начин да ги правя щастливи и доволни. Защото нямаме време да връщаме лентата назад от пропуснати мигове и всякакви неща, които не сме успели да направим вчера. Затова е днешният ден.
Казваш, че музиката е религия. Така ли е наистина? Може би най-съвършената религия. Защото това е вибрация, която отива и до неговорещите живи организми. Даже и водата може да вибрира на хубава музика. Цветето да разцъфти. Вибрация, която е съвършената комуникация между всички живи същества. Това е красотата и богатството на това изкуство. Ти слушаш една музика на език, който не разбираш, тя ти действа подсъзнателно на всички сетива по друг начин и не можеш да го обясниш. Това е висша математика
Въртят ли се твоите песни по радиата? Ако трябва да съм честен, отговорът ми е „да“. Аз имам през годините над 400 записани песни, които са в различни фондове. Материал има, но всичко е политика на самата медия. В колата си слушам едно радио, в което пускат само музика. И то музика от близките 60, 70 години. И там за моя радост чувам и мои песни. Слушам онази музика, в която имаше много романтика. 70-те, 80-те, началото на 90-те години, а сегашните продукти в световен мащаб на мен ми звучат доста… абе става ми мъчно, като ги слушам. Всичко е в минор, с някакви тежки текстове за раздели и безпътица, депресивно, но може би времето е такова.
