Еднакви, по-еднакви, естетично коригирани
В годините на тийнейджърската ми младост на мода беше студеното къдрене (звучи ужасно отдавна, знам). 80% от съученичките ми тръскаха къдри като плевенски черноглави овце, другите 20 просто бяха прекалено смотани или родителите им не им разрешаваха. А аз бях прекалено инат и контра на всичко, харесвано от мнозинството, така че къдравата вълнà премина покрай мен, без да ме намокри. Няколко години по-късно обаче опърничавостта ми беше възнаградена – дойде гръндж модата и изведнъж правата ми като праз коса и естествено тънките ми вежди се оказаха суперактуални и предизвикващи завистливи погледи.
Това го разказвам не за да се хваля с индивидуализма си, а защото: 1. Разбрах, че няма нужда да насилваш природата и ако си достатъчно търпелива, естественият ти външен вид все някога ще дойде на мода. 2. При все накъдрените или изправените коси, при цялата униформеност, която модата налага, преди 20 или 30 години момичетата не изглеждаха еднакви, а всяка имаше своето си лице, своята си индивидуалност, своя си несъвършен чар.
Днес клонинги на Ким Кардашиян цупят устни и контурират скули, обрамчени от тъмни екстеншъни, а аз се чудя да не би с възрастта да губя способността си за разпознаване на лица. Гледам снимки на дъщерите на познати и се питам да не би всички да имат един и същи баща. Но ако при тях заветната прилика се постига (предимно) с грим и гримаси, то при жените с финансови възможности калъпът е хирургичен и тотален. Помпат се устни и скули, режат се носове, „оправят“ се някакви дефекти, които изобщо не са дефекти, а просто са по-различни от матрицата, заличава се всеки помен от индивидуалност. А най-голямата ирония е, че това го прави поколението, въвело в обращение прилагателното „уникален“.
Погледнете коя да е снимка на младо момиче и под нея ще видите десетки коментари, гласящи
Unikalna si!
и написани предимно от момичета, изглеждащи точно, ама точно по същия начин. В епохата на „бъди себе си“, автентичността и бодипозитивизма всъщност сме толкова еднакви и клонирани, колкото никога досега. Гилдията на фолкпевиците е в авангарда на клонинг движението. Вие можете ли да ги различавате една от друга? Аз не. Те не просто са с еднакъв стайлинг, а са буквално еднакви, изваяни от скалпел и спринцовки, а не е да са били грозни или стари преди това. И не, не говоря за силиконовите гърди, а за лицата. Да му домилее на човек за Сашка Васева, която си беше уникат отвсякъде.
Кое кара тези жени да искат да изглеждат като копия на колежките си, вместо да станат най-добрата версия на себе си и това, което им е дала природата, да се превърнат в запазена марка, в трендсетъри, в икони, на които всички да подражават? Нямам отговор на този въпрос. Модата си е мода, когато става дума за грим или облекло, но когато се намеси естетичната хирургия, вече опираме до психология. Унификацията е лесният и утъпкан път към приемането и харесването. Да бъдеш себе си, е рисковано, но приликата с Ким, Николета или някоя друга звезда все пак ти гарантира, че ще закачиш и ти нещо от всеобщото одобрение.
Но ако за тийнейджърките подобна несигурност и желание за сливане с тълпата са нормални, то за жени в зряла възраст с успешна кариера (пък и личен живот) са неразбираеми. Мисля си, че това явление е специфично българско – ние сме
царе на подражателството
от всякакъв вид, на „българския Елвис“ и „българската Мадона“, на Големите Братя, на бебетата, кръстени на герои от вносни сериали. Дори и чалгата ни не е чалга, а някакъв сръбско-гръцко-турско-цигански микс, изпълняван от жени с вид на мулатки. Да, новите стандарти за красота са афроамерикански, ако се замислите – и изкуственият тен, и напомпаните устни, и навирените дупета. И нищо лошо няма в тази тенденция, доколкото е част от един по-широк обществен процес на интеграция. Нищо лошо няма и в този тип красота, напротив – тя е екзотична и секси. Когато е по природа обаче. Когато е насилствено постигната, сочните афро устни се превръщат в ефект „пчеларката е имала лош ден“, да не използвам други, по-нецензурни сравнения.
Не съм живяла в чужбина и нямам наблюдения от първа ръка, т.е. от първо око, но ми се струва, че там има някаква мярка в тези неща. Не че в Холивуд няма актриси, които вече не приличат на себе си от лифтинги. Но има и такива като Барбра Стрейзънд, Лейди Гага и несравнимата Роси де Палма, превърнала себе си в произведение на изкуството. Жени с ярка индивидуалност, която се гради не само на таланта им, а и на някакъв външен уж дефект, който в крайна сметка е ефект, ключът към тяхната неповторимост. У нас единствения добър пример, за който се сещам, е Деси Тенекеджиева.
Като заговорихме за лифтинги, стигаме и до другата категория клонинги – тази на
„поддържаните жени“
„Поддържана жена“ (простаците биха я нарекли milf) е дама на 40, 50 или 60, която харчи солидни средства в салоните за красота в опит да излъже природата. Не ме разбирайте погрешно – твърд привърженик съм на грижата за себе си, на качествената козметика, масажите, фейс йогата и неинвазивните процедури, които запазват свежестта и сиянието на кожата колкото може по-дълго. Но горчивата истина е, че една 50-годишна жена с ботокс, филъри и напомпани устни не изглежда като 30-годишна жена, а като 50-годишна с ботокс, филъри и напомпани устни. Ни повече, ни по-малко. Възрастта си личи в очите, в изражението, в натрупания с опита цинизъм. Младостта е въпрос на излъчване, а не на липса на бръчки, нито на унифициране и вкарване в някакъв калъп. А излъчването от своя страна е въпрос на любопитство към живота, на широк светоглед, на себеприемане. Наскоро гледах Цветана Манева и за пореден път се изумих как е възможно жена на почти 80 години да е толкова красива. Не „добре изглеждаща за възрастта си“, а красива в най-буквалния смисъл. Естествена и вярна на себе си, открила тайната на благодатното остаряване.
Покрай снимки на прясно „подмладени“ публични личности съм се питала какво ли е да прекараш половината си живот с едно лице и после да се събудиш от упойката с друго. Нямаш ли усещането, че в огледалото виждаш непознат човек, не се ли стряскаш всеки път, когато минеш покрай витрина, какво е да изглеждаш като хиляди други. Дали това се отразява на психиката? Кой знае. При всички положения обаче има и по-здравословни начини да преминем през годините, без да изглеждаме отчаяни.
Давам си сметка също така, че може би мястото на този текст не е в женско списание, което (по подразбиране) рекламира всякакви средства за разкрасяване, включително естетично-хирургически. Уточнявам, че това е личната ми гледна точка и ценя правото да мога да я изразя. В крайна сметка това също е част от индивидуалността, нали!
