Изхранваш ли се с тази дейност?
Вече да. В момента съм инструктор. Водя хора в Гърция, на Екватора, гмуркам ги. Познават ме вече и ме търсят. Сега участвам в нов проект – ще обикаляме по света и ще снимаме с една филмова студия, която произвежда документални филми и серии за 60 страни. Идеята сега е да снимаме в Австралия с аборигени, с акули, крокодили…
Трудно ли е да практикуваш у нас?
В България няма добри места за гмуркане. Лятото морето е много мътно през юли и август – цъфти, става една зелена вода с малка видимост, докато пролет и есен е по-добре. Нашето море е суперзамърсено. В момента има 13% живот, всичко друго е мъртво. Дунав, Днепър и Днестър, които отмиват химията и мръсотията от континента, я вливат в Черно море. Рапаните, които са дошли по дъната на корабите у нас преди 60 години и са японски, се развиват и ядат черната мида, която пък пречиства морето. Оттам то още повече се замърсява и мъртвият слой всяка година се вдига с по два метра. Реално няма чистене. Другото много лошо за Черно море е, че през Босфора солената вода не смогва на сладката, която идва чрез континенталните реки, които споменах. В Южното Черноморие е по-голяма солеността, отколкото в северната част. Това определя видовете. Много рядко влизат скумрии дори. Черно море се трали жестоко и нямаме цаца. Как да влезе хищник, като няма с какво да се храни? Значи трябва да се остави това море малко да почине. Ама кой го оставя?
Къде е най-синьото
синьо, което си видял?
Индонезия. По-готино оттам не съм виждал. Там има цветове, чистота, опасност,
риск, адреналин. В момента, в който виждам цветове и чистота, пада един
сериозен дъжд и от реките прииждат тонове боклук. Буквално. Тая маса минава
през океана, минава през теб. Не съм гнуслив, но там се погнусявам на моменти.
Но има невероятно красиви риби и различни, рифове, корали. Влизах през нощта и
снимах. Трябва да се види, не може да се опише с думи. Няма цвят, който да се
повтори. Снимал съм акули, костенурки.
Не те ли е страх? Нападала ли те е акула?
Не, за момента съм опериран от страх. Нищо не ме е нападало. Може би усещат, че си миролюбив или просто не са гладни. Видях един тюлен в пещера на остров Лимнос в Гърция и го снимах от 12 метра, след това го дебнах да вляза в пещерата и след три години влязох. Намерих си го вътре, наснимах го едно хубаво. Оказа се, че има малко тюленче. Беше сериозен риск, защото можеше да ме ухапе от страх, пазейки малкото си. Самата пещера е дълбока около 60 метра. В Индонезия снимах китче. Четири метра – голям кеф. Обикалях го, катерих се по него, снимах го, пипах го. Добре, че майката не беше наблизо.
Срещал ли си русалка?
Непрекъснато. Срещнах я под водата.
Как се справя семейството ти с теб?
Трудно. Имам двама големи синове. До един момент и двамата се гмуркаха с мен. Големият малко се отдръпна в последно време. Малкият е много добър и ме слуша. Имахме случка на Тасос – за подводен риболов на кръста се слага едно въженце, което се нарича кукан. Тоя кукан се връзва плътно покрай колана и не трябва да стърчи. Гмуркаме се двамата на 8 метра без бутилки и аз виждам как куканът му виси под него – той има едно метално крайче и този метал се забива между камъните). Синът ми тръгва нагоре, но всъщност е вързан за дъното и очите му се разшириха като чинии. Минах край него и го откачих, естествено, но ако беше сам – край. Без въздух под водата си чао, ако до теб няма никого.
