По живописен път, обрамчен от череши, полски цветя и зеленина, се изкачваме към едно възвишение сред горите, за да стигнем до селце (по-скоро махала) в граничната зона на Кюстендилско – Смоличано. Хора почти не срещаме, а няколкото къщички са пръснати като поочукани зърна на рядка стара броеница. Не търсим дълго Елена Начева, която с неутолим ентусиазъм създаде приказното селище „Живей с любов“. И това лято очаква отново 20 деца, които ще живеят без телефони и компютри, ще творят, ще се учат да обичат земята.
Идеята на Детско селище „Живей с любов“ е децата да се запознават с артистични дейности и занаяти, както и със забравени традиции от българския бит. В старото корито на двора има разсад за домати и чушки – децата да садят и пресаждат боб, домати, краставици, чушки, тикви, тиквички, картофи, магданоз, копър, кейл, ягоди. В Смоличано някои от тях за първи път през живота си научават, че морковите и картофите се намират в земята.
Пепи от кръчмата „Тихият кът“ в близкото село Слокощица ще ги учи да готвят. И още как да белят картофи с керемида, да мият тави с пепел, да месят хляб, да правят пица. Сами чистят, оправят леглата си. Тази година ще започнат да правят сапуни, шампоани и ще ги учат да перат и да простират дрехите си. „Ще си изцапа чорапите и ще ги хвърли, няма да ги изпере, защото били само 1 левче… Питам ги дали си дават сметка, че някъде по света децата за този един лев работят цяла седмица. И такива уроци им даваме и мисля, че работи.“
Елена мечтае да отгледа едно ново поколение Воини на светлината, които да направят промяната утре. „Защото няма кой друг да я направи, интернет поколението няма да се справи с това. Трябва да бъдат тези деца – четящи книги на хартия, които могат да работят в градината и знаят как да отгледат храната си. Как да си запалят огън, да си нацепят дърва. Да не се стряскат, като видят паяк или стоножка. Знаеш ли как идват тук? Бели като платна. И първите два- три дни не знаят какво им се случва. Искам да им направя една полянка, за да може сутрин, като станат, да ходят боси. С тези изкуствени неща, които носят, убиваме децата си. Превръщаме ги в консуматори и егоисти. Нямат чувство на задружност и грижа за другарчето си, ако нещо му се случи, да му помогнеш, да си разделиш филийката с него…“