Симпатично мастило

Къде е Ноел Льофевр

Когато преди няколко години Патрик Модиано започва да пише „Симпатично мастило“, той избира разказа от първо лице. Но ако преди всяко негово търсене в миналото, настоящето, бъдещето и емоциите, които действат като събирателно на всички тези моменти, се е подвизавало между биографичното и фантазното, то тук той избира да заживее в романа под формата на алтер его. Така читателят се запознава с образа на Жан Ейбен. Бъдещ писател, понастоящем в първите страници на романа – начинаещ детектив. С разгръщането на повествованието на читателя му става ясно, че на младия Жан повече му отива да пише, отколкото да разследва. И все пак животът му се преобръща от едно на пръв поглед тривиално събитие.

Жан Ейбен започва работа в детективската агенция на господин От. Първото му поверено разследване е свързано с внезапното изчезване на млада жена броени седмици по-рано – Ноел Льофевр. Той тръгва по оскъдните следи от тънко досие, но нишките се губят.

На пръв поглед у Ноел няма нищо забележително. Нито в живота й, нито дори във внезапното й изчезване, за което се разбира случайно. Единственото доказателство за нейното съществуване е един останал датник, в който има малки бележки, някои все едно написани със симпатично мастило – от онова, което се чете само след взаимодействието му с друга субстанция. Така поне авторът, който, от една страна, е персонаж в историята, а от друга – страничен наблюдател, казва на читателя.

Нищо за Ноел Льофевр не е такова, каквото изглежда. Оставила датник и бележка, Ноел потъва из дебрите на Париж един ден без нищо специално да се е случило. Мъж, който не казва какъв е и какво иска от младата жена, наема детективска агенция да я издири. Жан поема разследването, но както самият той пише на финала на романа – звучи сякаш съм прекарал много време в мислене за това разследване, а реално не е повече от ден.

Минават 30 години и общо 120 страници, за да може мистерията около едно момиче да се разкрие пред очите на читателя… И всъщност не точно. Подобно на повечето книги на Модиано „Симпатично мастило“ е като гоненица между реалност и фантазия. Книгата донякъде звучи като вдъхновена от постоянни странствания из Франция и кратки отскачания до Швейцария и дори до Италия и същевременно около всички тези приключения витае нещо недоизказано. Патрик Модиано в почти всичките си книги или поне в онези, които съм чела на български, е в постоянно търсене на нещо. Това нещо често е представено като мистерия. Дори понякога тривиална мистерия. Нищо особено, ще си кажете вие. Но когато Модиано започне да разгръща историята и да сваля слоеве след слоеве с благия си тон и леещо се като песен повествование, читателят разбира, че е хванат натясно и това не е никаква мистерия.

Хора с погубени мечти, бягство от реалността, преструвки, жестокост и тъга, тишина и измислени светове са голяма част от темите на Модиано. „Симпатично мастило“ не прави изключение. Финалът ще ви изненада. Модиано почти с едно щракване на пръстите сменя посоката на разказа и от разследване „Симпатично мастило“ се превръща в изповед. Като нишки в паяжина за пореден път французинът ни води на едно пътешествие, което започва като едно, а свършва като друго. Като паяжина, в която неизбежно всичко е свързано. А къде е Ноел Льофевр? Ще разберете, когато Модиано реши да разберете… може би на последната страница на „Симпатично мастило“. А може би никога.

„Симпатично мастило“

Патрик Модиано

Колибри 2022

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Опашка от убийци
Мистерия в духа на Шерлок Холмс Мистерията е вторият най-популярен жанр в...
Read More
0 replies on “Симпатично мастило”