Сталоун и Ханкс – българските връзки в Холивуд

Двама от титаните на американското кино – Силвестър Сталоун и Том Ханкс, изпълват кръгли годишнини. През юли екранният Роки става на 80, а носителят на две награди „Оскар” – на 70. Избрахме да разкажем за тези бележити актьори и режисьори през тяхната съдбовна свързаност със страната ни, която също като кръглите им годишнини по някакъв начин ги обединява

Фотография / Getty Images

„Рамбо: Първа кръв” и добрият да победи

„Ставам по-силен, когато съм в България. Харесвам хората, въздуха, виното“, твърди Силвестър Сталоун, въпреки че няма куче, купено в полите на Витоша като Джералд Бътлър например. Затова пък дължи наистина неизмеримо много на Тед Кочев, който дава съдбовен тласък на кариерата му с „Рамбо: Първа кръв“.

Роденият в Торонто от майка варненка и баща пловдивчанин режисьор е категоричен в избора си, въпреки че Сталоун е в застой след първите два филма за Роки. Нито един от следващите екшъни на актьора не постига касовия успех на драмата за боксьора от Филаделфия. Холивуд е все по-скептичен към него, но това въобще не разколебава Тед Кочев – убеден е, че Сталоун умее да разтърсва публиката не по-слабо от Ал Пачино и Робърт де Ниро. 24 часа след като прочита сценария на Кочев по романа на Дейвид Морел, Слай му звъни, за да каже „да“. Единственото му условие е да участва в писането на окончателния вариант. Работят в изумителна хармония, всеки от тях отлично знае какво харесват зрителите, а то е Добрият да победи.

Сталоун има потресаваща идея – Рамбо е толкова травмиран от войната във Виетнам, откъдето се е завърнал наскоро, че не желае да говори с когото и да било. Но все пак не стигат до крайности, а само акцентират върху неговата почти абсурдна лаконичност. В първия финал Рамбо се самоубива от отчаяние, избуяло от невъзможността да промени жестокостта в обществото. Сталоун държи на джентълменските отношения и затова не се бърка в режисурата на Кочев, но притежава остър нюх, който му подсказва, че тълпата няма да приеме смъртта на героя, за когото справедливостта е над всичко. И Кочев снима втори финал въпреки истерията на продуцентите – Рамбо раздава правосъдие в градчето, което не може да го приеме заради странностите му, родени във войната, и си тръгва.

Двамата с Тед Кочев са обединени и от проблема „Кърк Дъглас“. Екранният Спартак ги изправя на нокти, когато трябва да влезе в униформата на полковника гадняр, преследващ Рамбо. Манипулира ги, за да играят по свирката му. Кочев и Сталоун правят всичко възможно, за да уважат хрумките му, включвайки ги във фабулата. През нощта пишат и пренаписват сцените, а на сутринта застават от двете страни на бойното поле. Дъглас-старши им скъсва нервите на макс и продуцентите учтиво го отпращат.

Така започва сагата за Рамбо. Печалбата от „Първа кръв“ е 125 милиона. Първото продължение носи 300 милиона от световното разпространение. „Рамбо III“ – измислен и режисиран от самия Сталоун, осигурява 189 милиона, но дори поклонниците вече са отегчени. Следват още две части, а през 2027-а очакваме „Джон Рамбо“, каквото и да се крие зад проекта. Защото Сталоун действително като никой друг още във въздуха улавя въжделенията на феновете си. Но неговият Рамбо – неповторимият американски юнак в попкултурата, не би се случил без стартовото зрелище на Тед Кочев. Слай не пропуска да му благодари. Оттам нататък отношенията им са железни.

Може само да се гадае дали споменът за абсолютния професионализъм на Тед Кочев е бил бонус, когато Сталоун решава да снима „Непобедимите“ в България. Естествено че водещият мотив е бизнес партньорството му с Ави Лернър, един от най-екстравагантните магнати в Холивуд, който стои зад киноцентъра в Бояна. Факт е обаче, че Сталоун осъществи в България екшън сагата и новите версии на Рамбо. Слай дори се включи в похвален клип на многострадалния ни туризъм, в който казва „България е мястото!“. Вече на американска земя той ни направи още по-въздействаща реклама. „В България дори заобиколени от вълци в гората можем да открием интернет“, коментира той слабия wi-fi в Калифорния, чиято икономика е в световния топ 10. „Това е от най-големите мистерии в моя живот. Пътуваме в Космоса, но въпреки това е трудно да намериш нормално мобилно покритие“, продължи той тогава с критиките към щата, на който приятелят му Арнолд Шварценегер беше губернатор 8 години.

А докато представяше „Непобедимите 3“ в Иския, обяви, че сме специална държава. „Не ходете в България, освен ако не искате да си прекарате жестоко и да се забавлявате. Имат голямо кино, потенциал, страхотни хора са. Там се правят страхотни филми. Не можете да си представите как ще ви изненада тази страна. Много съм им благодарен, че направихме „Непобедимите“ в България.“ Нищо че докато снима сцена от поредицата, си разбива зъбите – д-р Виолета Павлова пък е тази, на която и до днес е задължен за бляскавата си усмивка.

Прелюбопитно е дали Сталоун е отделил редове за българската връзка в мемоарите си. В тях признава, че без актьорството сигурно е щял да стане престъпник. През 1970-а се навива за дебют в еротичния бълвоч „Италианският жребец“, защото няма и цент в джоба и нощува по автобусните спирки. „Трябваше да приема участието или да ограбя някого“, споделя той. Но колкото и да е просмукан от Америка, Сталоун все пак е класическа издънка на средиземноморската цивилизация – баща му Франк е роден в Италия, майка му е наполовина французойка и наполовина германка. Прочутата астроложка и екстрасенс Джаки Сталоун, която доживя 98 със своите еврейско-украински гени, също знаеше интересни неща за България от своя съсед и винаги готов да побъбри с нея кавалер Красимир Аврамов.

Втората съпруга на Сталоун също е европейка – почти двуметровата Бриджит Нилсен от Дания. Първата им среща е в хотел в Манхатън. Блондинката плаща 20 долара на пиколото, за да пусне нейна снимка под вратата в апартамента на Сталоун. Женят се след няколко седмици. „Бяха безумно влюбени“, свидетелства Ървин Уинклер, стар приятел на Сталоун и продуцент на „Роки“. 19 месеца по-късно Слай и жена му подават молба за развод. Той я подозира, че иска да прави кариера на гърба му, а цял Холивуд е убеден, че Нилсен се е омъжила заради парите му. Бриджит е в шок от постоянните изневери на съпруга си. Много по-късно снажната дама споделя пред Опра Уинфри: „Той ме увещаваше да се омъжа за него. Съгласих се, кой може да откаже на Роки?! Парите не ме интересуваха. Бракът ни беше ужасен, но и аз не съм ангел.“ След като получава свободата си, Бриджит Нилсен напуска Америка. „Нямах никакъв избор. Холивуд затвори вратите си пред мен. Знам четири езика, които ми помогнаха да оживея и да работя в Европа.“ 30 години по-късно тя и Сталоун отново са заедно – в „Крийд 2“. „Сърцето ми биеше неистово. Бях Людмила Драго в „Роки IV“, споделя бившата булка.

След по-високата с 22 сантиметра Нилсен и вероятно консумираните свалки с Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста и Синди Крауфорд, настъпва времето на 22 години по-младата от него Дженифър Флавин. За малко да изпусне бъдещата майка на трите си дъщери. Заради досадничка, която се кълне, че ще му роди син. Все пак той иска тест за бащинство, който показва, че бебето не носи ДНК-то му. Междувременно се сгодява с Енджи Еберхарт от „Още девет седмици и половина“, но в крайна сметка пада на колене пред Дженифър Флавин и моли за прошка. Според някои наблюдатели на нравите в Холивуд Сталоун си остава женкар. Негови добри познати твърдят същото. В мемоарите си Елтън Джон разказва как Ричард Гиър и Силвестър Сталоун се карат заради принцеса Даяна на вечеря, дадена от певеца и съпруга му Дейвид Фърниш, на която са още Джордж Майкъл, Ричард Къртис и жена му Ема Фройд.

„Почти веднага Ричард Гиър и Даяна бяха погълнати един от друг. В онзи момент тя вече беше разделена с принц Чарлз, а Гиър – със Синди Крауфорд. Двамата седяха пред камината, но новоразцъфналото им приятелство изобщо не се харесваше на Силвестър Сталоун. Мисля, че той дойде с изричното намерение да впечатли принцеса Даяна. Вечерята беше сервирана, влязохме в трапезарията и седнахме на масата, но от Ричард Гиър и Силвестър Сталоун нямаше и следа. Помолих Дейвид да ги намери. Той се върна с двамата, но имаше доста странно изражение. Оказа се, че е открил Сталоун и Гиър в коридора, които очевидно са се канели да уредят различията си относно Даяна с юмручен бой. Силвестър очевидно не беше щастлив. След вечерята Ричард Гиър и Даяна отново седнаха заедно пред камината, а Силвестър изхвърча от вкъщи. „Никога нямаше да дойда, ако знаех, че шибаният принц Очарователен ще е тук“, каза той, докато с Дейвид го изпращахме на вратата. После добави: „Ако я исках, щях да я имам!“

Сталоун, разбира се, има и много други таланти – пише добре, автор е на романа Paradise Alley, посветен на братя в кеча, пее, рисува. Преди време негови платна са изложени в Държавния музей в Санкт Петербург, което си е сериозно признание. „Ако в младостта си можех да избирам, щях да стана художник“, бил е искрен той. Показвал е авторска живопис в Ница и Сен Мориц, в не една американска галерия. Сталоун се хвали с над 300 творби, като най-скъпата му картина върви за половин милион. Близките му приятели и колеги Арнолд Шварценегер и Джон Траволта са горди собственици на негови произведения. Самият Слай също е колекционер, притежава шедьоври на Клод Моне и Франсис Бейкън.

Сталоун не говори често за размислите и страстите си, но когато си го позволява, стига до симпатична степен на откровеност. „Всяко състезание ме държи във форма. Обичам да се състезавам. Дори не толкова с другите, колкото с „аз“-а си. В първия вариант обаче тренирам бързото мислене и рефлексите си. Спортната злоба от детството е 99 процента от моето гориво. Дълбоко в себе си всеки артист притежава нещо, от което трябва да се освободи. Но ако актьорите, писателите и скулпторите са нормални, нямаше да има никакво изкуство! Ако те са нормални, защо им е да разголват душата си? За да ги критикуват след това?! Величието се ражда от страха.“

А като всеки актьор Сталоун е неглижирал роли, за което после съжалявал. „Отказах „Завръщане у дома“ – Джон Войт получи „Оскар“ за образа, за който нямах време. Отказах и на Куентин Тарантино, а Робърт де Ниро прие и влезе в „Джаки Браун“. Просто бях зает – обикновено това е причината, поради която всеки от нас е изпускал станали по-късно знаменити персонажи.“

Сталоун, разбираемо, не скача от щастие заради своите 80. Но, както се присмива Оскар Уайлд на хорската глупост, старостта е единственият начин да останем живи. „Когато ми стане кофти за годините, си мисля за Клинт Истууд. И как той вдигна летвата толкова високо, продължавайки да бъде пример – работи и на 96. Това ще се опитам да правя и аз в късната част от живота си.“