Важно е да опитомим демоните си, въпреки че човек никога не знае как ще бъде предизвикан от най-непредвидимия сценарист, казва актрисата, която изигра основната роля в „3.0 килограма щастие”
Фотография / Театър „Българска армия”, „3.0 килограма щастие”
В разговорите със Стефка Янорова винаги звучат думи и етични категории, които повечето от представителите на панаирджийски маркираните с латински букви нови генерации броят за анахронизъм. Актрисата от Театър „Българска армия“ съвсем естествено коментира българското ни битие през лоялността, почтеността и морала. И това въобще не е старомодно. Класически е и чарът, който излъчва дамата с десетки роли на сцената и екрана. Последната засега в киното е на Анастасия в „3.0 килограма щастие“ – филм на Зорница София, дебатиращ
репродуктивните проблеми и трудното майчинство
през призмата на абсолютно неочаквано решение и действие. Анастасия – шармантна в своя бохо стил и артистичен крайбрежен начин на живот, не може да понесе страдането на дъщеря си, която не успява да забременее след поредната ин витро процедура, и предлага да износи бебето ѝ, тъй като и на 55 продължава да бъде изпълнена с женска и екзистенциална енергия. Оттук започва драмата – съпругът на Анастасия е скандализиран в пасторското си тесногръдие, а зет ѝ, който в началото е шокиран, след това попада под въздействието на необикновената ѝ аура.
„Донякъде се изплаших, когато разбрах, че сценарият е по истински случай. Но мъжът ми ме убеди, че не бива да се колебая за кастинга. Винаги много се съмнявам, но този път се доверих тотално на Зорница София – скочих и си казах да става каквото ще. Сутринта правихме пробни снимки с Геро, по-късно трябваше да продължим с Влади Зомбори. Имах няколко свободни часа, заваля дъжд и се прибрах в театъра, за да си мина текста за вечерното представление. И както си преговарях монолозите в гримьорната, се сетих, че в една от постановките ни Гери Плетньова играе с изкуствен корем. Сложих го под дрехите си и тръгнах. В трамвая веднага ми отстъпиха място. Бях адски доволна. За мой късмет, не ме познаха.“
Не я разпознават и в Градската градина, където снимат след дни. „Дори някой да ме е познал, едва ли би посмял да се поинтересува какво става“, с усмивка разказва Стефка, чиято Анастасия точно в този кадър вече е в напреднала бременност, а доста по-младият Владимир Зомбори вдъхновено я държи за ръка. Въпросният зет е пленен от натуралната ѝ душевна деликатност, от ненатрапчивата ѝ романтика, от ненакърнените ѝ сетива и запазена чувственост сред грубия прагматизъм, в който вирее и преуспява собствената му любима, в чийто скъпарски бизнес аутфит е Дария Симеонова.
„Ситуацията, разбира се, е крайно необичайна, по ръба на възможното. Каква мотивация и сила трябва да имаш, за да го направиш?! Не мога да кажа дали аз бих се осмелила, наистина не знам. Толкова пъти си мислиш, че нещо няма как да се случи, докато животът не те предизвика, а той е най-непредвидимият сценарист. Продължавам да се колебая дали Анастасия постъпва правилно.“
Какво е най-важното за Стефка Янорова в цялата тази история? „Може би прошката. Моя любима дума. Често си мислим, че прощаваме, но е само на повърхността. Дълбоко в себе си не желаем да простим. Ако умееш да прощаваш, значи умееш да обичаш. А обичаш ли, не се стремиш да промениш човека до теб – още едно от посланията във филма. Цял живот се учим на това. Но защо трябва да се стига до отчаяни постъпки, за да се научим?! И да, оказва се, че много млади жени се тормозят от подобни трудности, резултат от стреса, от социалните катаклизми, от фалшивата храна… Много е тъжно.“
Анастасия е най-необичайният образ на Стефка Янорова в киното дотук. На тръгване към премиерата тя предупреждава съпруга си: „Дори нещо да не ти хареса, кажи ми го по-късно.“ След финалните овации обаче и той, и дъщеря им Петра не пестят комплименти за „3.0 килограма щастие“. „Те винаги са откровени, между нас няма излишна любезност“, коментира сега актрисата. Мъжът ѝ д-р Петър Трендафилов е не само уважаван хирург, но и страхотен театрал въпреки пагоните, постовете и шефството на няколко от мисиите ни в Афганистан. Докато учи медицина, участва в драмсъстава на академията.
Стефка разказва, че дори се канел да кандидатства във ВИТИЗ, но само за да разбере биха ли го приели. Пее и свири на китара, но най-вече е роден, за да лекува и да спасява животи, категорична е тя.
Актрисата с усмивка споменава, че има още едно
„извънредно” превъплъщение – на сериен убиец
който броди посред нощ, стискайки в ръка кутийка с агнешки очи. Интересна интерпретация на нейната праведна и лъчиста физиономия. А за някои от героините си в сериалите усвоява различни умения. За Ваня в „Стъклен дом“ свиква професионално да държи ножицата и гребена, за да изглежда като истинска фризьорка. „За математичката в „Революция Z“ бях подготвена от дете – учех уроците си, играейки си на учителка. Драсках със свещи по тапетите ,все едно че пиша по черната дъска, и мислех, че никой няма да забележи. Вечерта всичко лъсваше под светлината на лампите.“ Докато снимат „3.0 килограма щастие“ в рибарското селище Ченгене скеле край Бургас, гребе всеки ден, за да не стои смешно в епизода, в който с Герасим Георгиев-Геро се добират с лодката до сушата под проливния дъжд. Но никога не се надценява.
