Какво те привлече в живописта след опитите в други стилове? Много мислих графика или живопис, но може би натежа това, че нямам преса. За живописта можеш да купиш едно платно, бои и да започнеш. Можех да работя в началото и вкъщи. А и винаги съм я обичала, била е у мен, просто беше леко на втори план и сега си дойде в точния момент.
А защо си избра ателие на улицата, на тротоара, така че да те виждат хората?
Кота нула. Отварям леко вратата или прозореца и наблюдавам хората как се движат. Много ми е приятно. Художник е самотна работа и рядко влизат хора в ателието. Идеята ми да съм на кота нула е точно за да имам контакт с хората заради липсата на колеги. И понеже съм четвърта година вече тук, запознах се с всички работещи в квартала, с голяма част от живеещите, децата от трите гимназии наоколо ме научиха и понякога ми идват на гости.
Не ти ли липсва усамотението? Когато искам, просто затварям вратата. Но обичам да общувам с хората. Една жена, минавайки всяка сутрин за работа в 7.30, аз по едно време идвах да работя преди 7 часа, един ден се спря и каза: „Аз ви дебна трети ден.” Влезе, разгледа и в 7:45 продадох картина. Не беше истина! Тя си я взе под мишница, а аз още с полуотворена заспала уста стоях целия ден и гледах в една точка.
Какви теми те вълнуват? Какво рисуваш? За кого рисуваш?
Всичко ме вълнува, затова и съм толкова шарена. Можеш да видиш от чиста абстракция до натюрморти, фигуративни платна, пейзажи, градове. Няма нещо, което да не искам да пресъздам, да изкажа и да разкажа. Дори понякога ми правят забележка да се фокусирам, за да бъда разпознаваема. Но не мога да се огранича.
А как би изобразила любовта? Тя е доста изявена тема в платната ми. Обичам да си играя с нея в зависимост от моментното ми състояние. Едно от платната ми се казва „Ти шепнеш ми“ – това е любовна история. Обичам да хващам такива моменти като „Прегръдка“, „Двама под дъжда“.
Какви страхове имаш? Ах, как ги мразя тези гръмотевици! Силният звук ме кара да бъда смирена и тиха, да клекна долу и да се скрия някъде.
Какво обичаш? Музиката. Работя на музика постоянно и дори в моментите, когато търся тишината, пак има някакъв музикален фон. Обичам всички видове изкуства. Вълнуват ме и ме карат да творя. Едно отиване на театър може да ме трогне до степен да поискам да пресъздам това, което съм видяла.
Кое беше последното, което много те развълнува и ти го нарисува? Хората, които вървяха в първия силен вятър. Картината се казва „Ветровитият град“. Преди това нарисувах един прекрасен залез като автопортрет – как седя и се наслаждавам на този момент. Тишина, спокойствие, оранжевият цвят и моята коса.
Труден ли е животът на художника? Животът на всеки е такъв, какъвто си го направи. Много трудни моменти съм имала, но не обичам да се оплаквам. Мисля, че всеки бизнес е труден. Дали ще си музикант, математик, художник или човек, който произвежда масово сандвичи, трябва да вложиш много енергия и усилие, за да разработи това, което ти харесва, и то да бъде видимо за публиката. Не може да си музикант, да напишеш три ноти и да чакаш да те оценят.
Удовлетворена ли си? От щастливците съм, които много обичат работата си.
Ако те поставят в центъра на лабиринт, би ли успяла да излезеш? Винаги съм си мислела, че просто ще премина през оградите и ще ги изрежа или ще ги прескоча. Защо трябва да се въртя в кръг?
Кое те държи в кондиция? Постоянното желание да търся и да намирам нов начин да предам мига и емоцията. Нови изразни средства. Затова съм и толкова крайна в живописта – от по-реалистични платна до чистата графика. Трябва да обиколя и да опитам всичко. Да мине през ръката ми и да съм сигурна, че съм дала всичко от себе си.
