Непосредствено до пирамидите се намира и Сфинксът. Все така без нос, ограден и пазен зорко, той е една от гордостите на Гиза и Кайро и в определено време от годината там се организира светлинно шоу.
След мащабите на пирамидите, Сфинкса и града Кайро човек трябва да посети другото най-велико нещо в Египет – Нил.
Смърт край Нил
Един от основните двигатели за моето лично пътешествие до Египет и мечтата да преживея приключение е хотел Old Winter Palace в старата столица на Египет – Луксор. Някъде през 30-те години на миналия век Агата Кристи с втория си съпруг сър Макс Малоуън заминава за Египет и се настанява в този хотел, докато сър Макс е по разкопки. Именно там Кристи написва една от най-добрите си книги по мое мнение – „Смърт край Нил“.
Да отиде човек до Египет и да не види Нил, е като онази приказка за папата. След злощастно пътуване с нощен влак, което няма нищо общо с Ориент Експрес (пак по Агата Кристи), се озовавате в Луксор, където имате шанса да се качите на кораб и да плавате по Нил. Може да плавате за една вечеря – изключително популярно забавление за туристите. Може да плавате на фелука – типична местна лодка, и да акостирате до самият Old Winter Palace. Може да направите като мен – да се качите на круизен кораб и да тръгнете по Нил. За три дни и три нощи . Разбира се, след като сте разгледали двата най-известни древни храма – този в Карнак и този в Луксор, към който има пътека от сфинксове. И сте успели да избегнете проклятието на фараона. Знаете го, нали? В началото на миналия век се смятало, че всеки, който влезе в гробницата на фараон от новото царство, ще бъде прокълнат до живот и ще му се случи нещо лошо. Аз лично влязох в гробниците на три фараона и засега единственото проклятие е многото работа, която ме застигна, когато се прибрах в София.
Влизането в гробници може да ви се случи само в Долината на царете. А тя е буквално камък и пустиня, гореща и жълта. Има пясък, хора, пот и никаква сянка. И впечатляващи гробници, в които колкото по-дълго е царувал един фараон, толкова повече дълбочина, рисунки и стаи ще откриете. Затова и най-малката е тази на Тутанкамон, а една от най-големите – на Рамзес II.
В романа на Агата Кристи Еркюл Поаро и група атрактивни и ярки персонажи се качват на круизен кораб, за да пътуват от Асуан до храма на Абу Симбел и да се върнат обратно към Луксор. Някъде по средата на това пътешествие е извършено убийство и забележителностите на Египет остават на заден план за сметка на мистерията. В моя случай нещата се развиват обратно – тръгваме от Луксор и акостираме в Асуан. Там приключението приключва с буквалното блъсване в огромната язовирна стена, която бележи и фактическия край на Нил, който се превръща от голяма река с палми и селца отстрани, с търговци в лодки, които продават кърпи и джалабии, от места с пасящи кози, в истински голям язовир, в който вече има крокодили.
Има легенда от древен Египет, която може да чуете, когато стъпите по улиците на малкия Ком Омбо в храма на бог Хор – бога сокол, и на бог Собек – бога крокодил. Когато крокодилите все още плували доволно из Нил, всяка година един от тях бил прибиран от древните египтяни, за да бъде гледан като писано яйце в специално пригоден за целта басейн. Древните вярвали, че Собек – богът крокодил , се вселявал в животното и по този начин те му отдавали почит. Само за да го убият и да го мумифицират в края на годината. Повечето мумифицирани крокодили от онези времена се намират в специален музей до храма и изглеждат толкова добре, все едно са умрели преди година-две, а не преди хиляди.
Моето приключение по Нил завършва без случай на мистериозна смърт в Едфу, Ком Омбо и Асуан. С возене във файтон, посещение на храма на една от най-амбициозните жени, които Древен Египет познава – Хатшепсут, единствената жена фараон. Пазарене в реката, купуване на картуш с името ми, печене на изкуствен плаж на слънчевата палуба, докато край мен се нижат живи картини на пустиня, градове и палми. И с гледката на нощен Нил – една от любимите ми от цялото пътуване.
На плаж в Хургада
Най-известният курорт на Египет предлага няколко варианта, с които да запълните последните си дни – мързеливо печене на плажа и топене в Червено море, каквото избрах аз. Съветът ми е да отидете рано на плаж, защото залезът на слънцето е около 17 часа. Или пък може да прекарате дните си със сафари в пустинята и посещаването на древно селище, да се гмуркате в дълбините на Червено море. Мързелуването край басейна на хотела с коктейл в ръка също е вариант. Не забравяйте, докато сте в Хургада, да се разходите до стария рибен пазар и джамията. Да си купите райска ябълка и фурми, да се пазарите и да се сдобиете поне с една прахосъбирачка във формата на пирамида, която да гледате вкъщи с умиление, докато навън вали каквото си иска.
Египет е неделята на вашата зима – струва ви се кратък и задъхан, но когато се приберете, ще искате да го преживеете отново.
