Дебютният роман на Йоана Мирчева е за деца, но нейният свят е любопитен и за малки, и за големи
Йоана рядко го признава, но като цяло е всестранно надарен и пъстър човек. Пише от години, била е сценарист на сериали и филми, както и зад кадър в култовата в края на 90-те телевизия ММ. Освен това сте чували поне една песен по неин текст – „Сънища от синьо“ на Петя Буюклиева, „Тук“ на Кали и „Черно кафе“ на Алисия.
Поводът за срещата ни днес е първият ѝ роман „Приключения от Лаченото царство“. Преди написването му Йоана пусна сборник с разкази „Слепи срещи“, освен това е един от авторите на проекта Пощенска кутия за приказки и може да гледате пиесата „Тигър и дракон“ в Театър 199 по неин текст, за който имаше номинация за Аскеер. „Приключения от Лаченото царство“ е за деца, но много възрастни ще се познаят в образите и перипетиите. Вдъхновен от двамата най-важни мъже в живота на авторката – нейните синове Борис и Симеон, романът смесва български фолклорни елементи, история за смелост и приятелство, има и щипка любов.
Йоана със синовете си Симеон и Борис и съпруга си Веско
Йоана, занимаваш се с писане от много отдавна, как се появи тази любов? Във втори клас за домашно трябваше да напишем текстова задача по математика – трипредмета и колко ще струват общо. Аз написах есе от страница и половина с описание на различните предмети. Мисля, че тогава някъде родителите ми разбраха накъде клоня. Моята любов обаче се появи в гимназията, когато започнах да пиша училищни пиеси за класа. Тогава начинът, по който съучениците ми и публиката реагираха на моето ранно творчество, събуди желанието ми да се занимавам именно с това. Междувременно баща ми ме научи как се създават текстове за песни покрай своята работа и писането се завихри в много и разнообрази форми около мен.
Защо реши да напишеш детски роман? Романът, особено ако е детски, е сложен жанр. И сигурно не бих се захванала, ако нямаше нещо като „семейна мисия“ в написването му с една идея на баща ми, която той ме зарече да осъществя и да развия още преди години.
Значи баща ти също е част от отговорните лица да напишеш „Приключения от Лаченото царство“. Още от малка татко е мой ментор, най-голяма подкрепа и първи читател на всичко. Но от един момент нататък с удоволствие стана само зрител и читател на завършени произведения. А за романа споменах, че е семейна мисия, защото той измисли героите Цар Хемус, Принцеса Янтра, Принц Тимок, Феята Ропотамо и Черни Осъм, той нарече и царството Лачено. Това бяха персонажи за кукли за съвсем друг проект, когато бях дете. Когато не стана, той ми ги „завеща“ и каза, че някой ден трябва да напиша книга за деца с тези герои.
С баща й Боби Мирчев на премиерата на книгата
Разкажи с няколко думи за Лаченото царство! Лаченото царство е магическо, красиво и блестящо място, но владетелят – Цар Хемус, е заключил вратите му за всички. Целият свят само слуша легенди за всичко невероятно, което става там, и иска да разбере какво се случва. В Лаченото царство е и отдавна загубената Къща на музите и откакто ги няма, вече нищо оригинално не се измисля. Прави се специален конкурс за пратеник, който да отиде и да разбере всичко. Изпращат един наперен Мосю Кю, който залъгва всички, че е голям смелчага. Принц Тимок от съседното царство също потегля да търси своите отдавна изчезнали родители, принцесата на Лаченото царство – Янтра,бяга от заключения дворец. Има, разбира се, и зла фея Ропотамо, отговорна за много от поразиите, които са станали, разбойник със стъклено око Черни Осъм, ламя с 12 глави, джуджета, великани и цял един свят, пълен с тайни и изненади.
С какво твоите синове допринесоха за наратива в „Приключения от Лаченото царство“? Започнах да пиша детския роман след раждането на първия ми син. Преди това изобщо не бях на тази вълна. Но децата открехват една непозната врата в нас и покрай тях въображението ми се развихри в тази посока. И двамата са страшни фенове на Лаченото царство, което ме прави изключително щастлива! Даже вече имам цяла страница бележки, идеи и странни имена от баткото Мони за втората част на книгата.
Много трудно се поддържа детският интерес, каква е тайната на успеха за теб?
Да има герои, които да харесват, свят, който да възбуди въображението им, хумор, динамика, неочаквани обрати. Всъщност всички съставки на романите по принцип, но тук някак си още по-синтезирани. В баланса между това да не е много сложно, но и да не е просто. И разбира се, да има магия!
А ти каква искаше да станеш, като пораснеш? О, исках да съм певица! Даже си бях въобразила, че съм доста добра. Тогава пак баща ми се намеси с малко реалити чек, за което сега съм му благодарна, но като малка му се сърдих дълго! Все още не съм пуснала напълно мечтата, защото у мен дреме един нереализиран рапър, но този творчески импулс си го следвам с едни рап приказки, които правя периодично – за децата ми уж, но стават и за големи.
Кои са твоите вдъхновители и модели за подражание? Те се променят периодично в зависимост от това какво вдъхновение ми трябва и какво ми липсва в различни периоди от живота ми. Били са всякакви личности с всякакви професии и качества. В момента най-много ме вдъхновят едни жени, които следя в Инстаграм и YouTube, които пътуват сами и живеят сред природата. С мъжа ми се шегуваме, че това е страничен ефект от лудницата на ежедневието с децата, защото пък той се вдъхновява от мъже, които живеят в тишина насред Аляска и си майсторят нещо. Случайност?
Ако животът ти беше филм, как щеше да се казва и какъв щеше да е сюжетът?
Нещо с работно заглавие „Какво следва“, защото все се опитвам да начертая няколко стъпки напред, но животът намира начин да ме изненада. Ако Кейт Уинслет е свободна, ще е първият ми избор да изиграе мен.
Коя е книгата, която ти се иска да беше написала? Всяка книга, която дълбоко ме разтърси, оставя такова усещане. Не че искам да съм я написала, а че искам и аз да направя и да оставя нещо толкова хубаво и въздействащо. Някои от сюжетите, които най-много са ме впечатлили – „Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис, всичко на Халед Хосейни, са с такава предистория и контекст, че и да искам, няма как да напиша.
Последните неща, които слуша, чете и гледа? Препоръчвам с две ръце книгата на Черил Стрейд „Малки красиви неща“, сборник от отговорите ѝ към читатели, които ѝ пишат анонимно за различни съвети. Удивителна мъдрост, човещина, дълбоко разбиране на човешката болка. Всъщност, като се замисля, ето тази книга бих искала да съм написала! Наскоро открих и подкаста The Diary of a CEO с много интересни разговори.
Кои са моментите, които те направиха това, което си днес? Със сигурност майчинството ме промени. Различни победи и разочарования също са допринесли за това, което съм днес. Но дълбоко вярвам, че всеки ден сами можем да променяме и да „правим“ себе си – с начина, по който реагираме, неща, които си мислим, действия, на които даваме приоритет. Събитията постоянно ни се случват, но ние сами сме архитекти на това, което наистина сме и искаме да бъдем.
