Кристина Ричи
Тя започва да се снима още като дете. По това време несигурността относно собственото ѝ тяло и промените в него прераства в анорексия. „Много тежко е да преминаваш през пубертета, когато си пред очите на всички и тялото ти е подложено на критики – признава Ричи. – Когато усетиш, че външният вид започва да те обсебва прекалено, трябва да потърсиш лечение, защото скоро това се превръща в мания, която не можеш да контролираш.”
„Обещах си, че вече ще бъда напълно честна към себе си и няма да се наранявам повече по този начин”, допълва Кристина.
Аланис Морисет
В началото на кариерата си певицата Аланис Морисет страда от анорексия, вероятно заради огромното натоварване и напрежението, на които е подложена в опита си да пробие. Състоянието ѝ се утежнява и от стремежа на тогавашния ѝ партньор да контролира живота и професионалния ѝ път.
С помощта на терапевт Аланис успява да се пребори с хранителното разстройство, а понастоящем обръща повече внимание на активния спорт, отколкото на храненето.
Никол Шерцингер
И при Никол Шерцингер не всичко е цветя и рози. Тя се бори с булимията в продължение на 8 години, докато Pussycat Dolls са на върха на звездната си слава. „Беше много мрачен период. Това хранително разстройство ме парализираше напълно – разказва тя. – Мисля, че никой от групата и от семейството ми не разбра. Прикривах се добре, защото ужасно се срамувах. Знаех, че това не е нормално и се съсипвам по този начин. Това беше моята дрога, моето пристрастяване – безкраен порочен кръг!”
Днес Никол вижда нещата по различен начин. „Никога няма да позволя това да ми се случи отново”, зарича се тя.
Майкъл Фелпс
Олимпийският шампион Майкъл Фелпс дълги години се бори с тревожността и депресията. „Когато нещо ме притесняваше и ме караше да се чувствам гневен, депресиран или разстроен, просто го игнорирах”, признава той. Нещата обаче се задълбочават и Майкъл стига до етап, в който повече не иска да живее.
Спортистът се подлага на терапия и през последните години се чувства добре. Той окуражава хората да говорят за проблемите си и да търсят помощ.
Ашли Джъд
Тя споделя, че в шести клас направила опит за самоубийство, а през 2006 г. се лекувала в клиника заради депресия. „Щях да умра, ако не бях взела мерки”, казва Джъд. Възстановяването на отношенията със семейството и благотворителността са двете неща, които й помагат да се помири с миналото и да получи нова перспектива.
Днес тя има любящ съпруг, радва се на успешна актьорска кариера и развива хуманитарна дейност, но не забравя, че не винаги животът й е бил такъв.
Уинона Райдър
Участието във филма Girl, Interrupted – историята на млада жена, настанена в психиатрична клиника, е дълбоко лично за Уинона Райдър. След приключване на бурната й връзка с Джони Деп актрисата (тогава на 19) започва да злоупотребява с алкохола, да получава пристъпи на паника и да затъва все повече в дълбините на депресията.
Веднъж заспива със запалена цигара в ръка и се подпалва. За нея това е повратният момент. Влиза в психиатрична клиника, а след това довършва лечението с личен терапевт.
Джим Кери
Той е един от най-известните комици и затова вероятно е изненадващо, че прекарва голяма част от живота си в борба с депресията. След края на втория си неуспешен брак актьорът търси помощ от психиатър, който му изписва антидепресанти. С тяхна помощ успява да се измъкне от депресията, но не иска да става зависим. Здравословна диета и хранителни добавки му помагат да се справи с проблема.
„Всеки ден трябва да ставате от леглото и да си казвате, че животът е хубав – убеден е Джим. – Това правех и аз независимо колко ми беше трудно.“
Анджелина Джоли
Преди да стане носителка на „Оскар“, писателка, режисьорка и посланичка на добра воля към ООН, Анджелина Джоли е била една много депресирана тийнейджърка. Депресията ѝ включвала самонараняване, а веднъж дори се опитала да наеме човек, който да я застреля!
Професионалният успех и майчинството ѝ помагат да се излекува, но след загубата на майка си през 2007 г. Анджелина отново изпада в депресия. Спасява я пак работата. „Усещах, че потъвам в мрак и нямам сили да стана сутрин – споделя тя. – Работата ми даде сили да продължа.“
Хю Лори
Подобно на своя герой д-р Грегъри Хаус и Хю Лори описва себе си като мрачен, вглъбен и саркастичен. Твърде възможно е да е наследил депресията от своята майка. Проблемите му започват, когато е тийнейджър, но решава да потърси помощ и да посещава терапия едва когато извънбрачна връзка застрашава семейството му.
Днес Хю е открил вътрешен мир благодарение на близките , които го подкрепят, както и на актьорската и на музикалната си кариера.
