Тя постигна наистина голям успех – холивудски успех. Актьорът Димитър Маринов също. И ти като музикант като че ли си по-харесвана в чужбина…
И тримата си приличаме по това, че сме българи отвсякъде – израснали сме в тази среда, но сякаш търсим начин да я надскочим. У нас нивото стига до едно положение, след което или започваш да се въртиш в кръг като хамстер, или избираш да отидеш някъде, където от по-ниска стълба да започнеш ново развитие с тройно повече труд и дисциплина.
Преди да избухне пандемията, ти избра Щатите, за да надскочиш това ниво.
Да, и всичко вървеше добре. Още с пристигането си бях поканена да пея на галавечер на Ал Гор. Високопоставено събитие с губернатори, специални гости. Предложението дойде от екипа на организаторите, с които бях работила преди това. Имах малка реч, разказах коя е страната ми, изпълних няколко песни и една от тях беше на български. Имах още няколко други концерта, започнах да работя с маркетинг директора на Sony. Преди пандемията изглеждаше добър момент за развитие, но когато тя настъпи, всичко се промени. Особено за музикалния бизнес. Ще кажа само, че когато говорихме за ситуацията сега с Джо Джерманота (бащата на Лейди Гага, бел. ред.), той ми сподели, че дори тя е оставила музиката на заден план, а работи над своя козметичен бранд. Музикалният бранш е много чувствителен към отмяната на концертите, защото всички изпълнители се издържаме основно то тях.
Как се справи ти?
Честно казано, музикантите, които творят в моя стил, не са най-засегнати, защото ние правим записи за филми, за реклами. Не искам да мисля какво им е на изпълнителите в чалга бранша, които винаги са печелели от изявите си. За тях пандемията има много тежки последствия. Тук е моментът да кажа, че не бива да има никаква жанрова дискриминация, когато говорим за музиканти. Всички, които работим в този бранш, трябва да сме с равни права и да работим при еднакъв регламент. В случай че трябва да ни се помага, трябва да е за всички. И ФСБ, и Азис имат своите фенове, а изборът им трябва да се уважава.
Спомена Азис, с когото имате една много специална целувка. Заради нея те нападаха доста.
За мен Азис е културен феномен, който някой ден ще бъде разглеждан по съвсем нов начин.
Той е фундамент на тази драг култура (бел.ред. – мъже в женски дрехи и грим), която в момента е особено любопитна по целия свят. Сигурна съм, че някой ден ще бъдат оценени неговите експресионизъм и новаторство. Той е изпреварил времето си.
Например докато бях в Пекин, където караоке културата е на много високо ниво, в едно луксозно караоке заведение в топ 20 на най-поръчвани песните бе парче на Азис. Нямам представа как го пеят там, но той се оказа известен в страната. И не е само това. Давах интервю за едно бразилско списание, в което казаха, че за България са чували само името на Азис.
Ти търсиш ли това новаторство?
Не зная – искам да правя музика с високо качество, да пътувам по света и да я изпълнявам пред максимален брой хора, те да я припознават и това да им носи нещо. Това ме прави щастлива. Не търся повече. Не мечтая за повече. Когато бях малка, много исках награди, признание по света, но осъзнавам, че това не ме вълнува вече.
А комерсиалността?
Разбира се, че се радвам на финансовата страна на добрата работа, но продуктът е основното за мен. Много е лесно да направиш някое парче копие на Бионсе, някой евтин клип, но какво остава след това? Светът е пълен с хора, които искат да бъдат известни.
Май с тази мечта живеят децата днес?
В моето поколение моделът за подражание бяха музикалните групи. Сега поколението иска да е блогъри, тиктокъри и инфлуенсъри. Всяко със своите идоли.
Как възприемаш известността, успеха?
Научих, че да си успешен и известен са две различни неща. Известността е нещо коварно. Може би з това харесвам Ню Йорк, където всеки ден се разминаваш с известни хора и това не ти прави впечатление. В един ден се видях с певицата Синди Лаупър, с модела Клои Савини пазаруваме в един квартален супермаркет. В такива големи градове има една нормалност към това, че си популярен с работата си. Нещо, което отсъства тук. В България тези, които са известни, се приемат за нещо повече от останалите. У нас се звездее. Мисля, че тази пандемия дойде точно навреме, за да ни накара да се върнем към нормалността. Да ни научи на човещина. Да не се самозабравяме, нищо че сме следвани от 100 000 души в Инстаграм.
Ти знаеш ли колко последователи имаш в социалните мрежи?
Мисля, че в Инстаграм са 57 000, а във Фейсбук над 60 000. Не прекарвам много време в социалните мрежи, не следя какво се случва там. Следвам конкретни неща, които мен ме вълнуват – иновации в музиката, технологиите. Не ме вълнува колко лайкове съм събрала. Животът в мрежата не е моето. Наскоро имах консултация при известния дерматолог д-р Денкова и тя ми сподели, че все повече момичета отиват при нея с желание да изглеждат като себе си, но „минали“ през филтър на Снапчат. Себе си, но както изглеждат в интернет. И това е нещо, което звучи притеснително.
Социалните мрежи са една от причината за ескалиране на много движения и настроения в обществото. Неотдавна ти призна, че си имала кошмарен момент на психически натиск в живота си, когато над теб се изсипаха упреци за личното ти решение да направиш аборт по време на участие в риалити формат.
Това беше преди 7 години и беше възможно най-травмиращият период в живота ми. Над мен се изля толкова злоба, порицание. Беше като публично душевно изнасилване. Капсулирах се, игнорирах всичките неща, които последваха. Но не мога да кажа, че травмата не е останала някъде дълбоко у мен.
