Пияният език е много искрен
„Някой като теб“ се нарича Саймън Конеки, който е с 14-години по-възрастен от нея. В интервю за Vanity Fair тя споделя, че възрастовата разлика между нея и партньора й е усилила връзката им по своеобразен начин. „Когато се опитам да го опиша пред приятелите ми, невинаги ме разбират, защото обикновено излизат с хора на тяхната възраст. Саймън обаче вече се е изградил като личност, а аз все още се превръщам в човека, който трябва да бъда. Той има самоувереност. Перфектен е.“
Саймън се явява сламката, за която певицата се улавя, за да се измъкне. От тъгата, нейна постоянна спътница. И от алкохола, с чиято помощ я дави и уталожва. „Аз съм изключително податлива на депресивни състояния. Мога да вляза и да изляза от депресия много лесно.“ Певицата споделя, че депресивните състояния при нея датират още от детска възраст, когато губи дядо си. Тогава е на 10 години. Оттам насетне хубавите мигове се редуват с лоши. Борбата с депресията е дълга и включва много алкохол и още повече цигари. Днес и двете са извън менюто на Адел, както и пицата, но в най-големите пикове на нейната кариера те са най-добрите й приятели, защото както казва самата тя – „пияният език е много искрен.“ И признава, че голяма част от песните й са писани именно под влияние на алкохола. Но хората се влюбват в нея, в лекия драскащ звук на гласа й, в тъгата й, в сълзите, които музиката й предизвиква. Окичват я със слава и награди, правят й кавъри, слагат песните й по стените си, непрекъснато я цитират.
Махмурлук с дете е изтезание
Година след като Адел и Саймън Конеки обявяват връзката си, се ражда и синът им Анджело. И Адел е съборена от следродилна депресия, което води до дългото й оттегляне от сцената. По-късно признава, че мисълта за второ дете я плаши до смърт. „Не съм говорила с никого за това. Честно казано, тогава се чувствах неадекватна. Чудех се дали не съм направила най-голямата грешка в живота си. Всеки ден имах потребност от няколко минути само за мен, по дяволите, в които да не се съобразявам с нищо, в които да съм без бебе и да правя това, което искам.”
Някъде между тези събития Адел отново изчезва само за да напомни за себе си с песента Skyfall, която й носи награда „Оскар“.
Постепенно нещата започват да се нормализират, като първо от живота на певицата си отива алкохолът, защото „да имаш махмурлук и да си с дете, е изтезание“. След това решава да сподели болката си с приятелка, като й казва, че мрази всичко това и се оказва, че не е сама. „И всичко сякаш отмина. Всичко свърши.“ Днес нещата са тотално различни. С течение на времето и излизането от следродилната депресия Адел отказва и цигарите, което й коства много, защото е активен пушач, който стига до две кутии на ден. После отказва и вредната храна. И днес връзката със сина й, който вече е почти на 8 години, означава всичко за нея. “Толкова бях обсебена от детето си, че се притеснявах дали се справям.”
Една от причините Адел да мрази турнетата е, че те я държат далеч от сина й. Тя изпитва истинска вина всеки път и признава, че не се наслаждава на концертите си. „Бих искала да записвам песни, но мога да мина и без аплодисменти. Организирам турнето, за да видя всички, които толкова ме подкрепят. Не ме е грижа за парите.“ С това тя обяснява и толкова редките си появявания на публични места и липсата на каквото и да било отношение към известността.
Да останеш извън обсега на папараците, се превръща в най-надеждния ход на Адел. Тя защитава личното си пространство, когато не работи по нов албум, не позволява образът й да бъде експлоатиран, тоест да изскача от всяка страница или социална мрежа, така че на хората да им писне. И същевременно е достатъчно близо до публиката си, за да не забравят за нея. И това е деликатна задача, която включва да знае кога да излезе от светлината на прожекторите и да се върне към една относителна нормалност – ход, който е от полза както в личното пространство, така и в професионалното.
Разведена, слаба и… пак не като всички останали
В края на миналата година Адел изчезна от полезрението на феновете си и на медиите, след като се раздели със съпруга си Саймън Конеки. Затова най-близко до ума е, че новата й визия е резултат от опит да се излекува от поредната депресия. Но очевидно депресията вече не е неин приятел, тъй като от последните й появявания на публични места и постове в социалните мрежи Адел изглежда много по-доволна от живота. „Вече не съм толкова отстъпчива, а и нямам време да се отдавам на поражението като преди.“ Певицата опроверга категорично слуховете да е нещастна и пред Е! Magazine довери, че преобразяването й се дължи изцяло на желанието й да е във възможно най-добра форма заради сина си Анджело. Сподели охотно, че е на стриктен режим за здравословно хранене и активно практикува пилатес и планинарство.
„Мисля, че едно от нещата, които ме отличават от другите артисти с такъв успех, е, че не се спекулира около живота ми.“
Наскоро британското списание Vogue написа, че Адел е една от малкото звезди, които си позволяват да не играят по правилата на известността и да печелят от това. От студио Sony се опитват пак да я спечелят за новия филм за Бонд и да я накарат да напише песента към него, но тя твърдо отказва. Някои смятат, че е, защото Адел не вярва, че може да надскочи себе си – Skyfall е висока летва. Песните й звучат като хиляди любовни истории, които няма да се случат, като приятелства, разбити на парчета, като уикенда, който няма да се върне, като първия път, когато някой си отиде завинаги, като тихите сълзи на малко дете, като финала на любимата ви книга, като момчето, което никога няма да ви харесва… Адел звучи като всичко това и говори на всеки на различен език.
