„Лято в прованса” са нарекли поредната си кулинарна книга Десислава и Стоян Георгиеви. И в нея не само с думи, а и с рецепти разказват за своя живот на село, какъвто съвсем доскоро не си представяли като възможен
Градски хора, те са обладани от страст към готвенето, а Стоян е ненадминат кулинарен фотограф. Така че няма нищо чудно в това, че семейството започва да споделя своите рецепти първо онлайн на специално създадения сайт goodlife, а след това и в книга. Първата – „Готви умно“, излиза преди две години, следващата – „Добра година“, през 2022-ра. Тук обаче няма да представяме третата, а по-скоро причината тя да се нарича така, а именно село Горна Гращица, където Деси и Стоян са новодомци съвсем отскоро.
Първата идея да се сдобият със селски имот претърпяла крушение – една стара дъскорезница в Хераково, която припознали като бъдеща своя къща със специално помещение, в което да разработват рецепти, да готвят, да снимат, им се изплъзнала заради документални неуредици. И те се примирили с мисълта, че ще си останат в града само с кучето, тъй като и синът им излетял от семейното гнездо да учи в чужбина.
Когато все пак лани взели отново да се оглеждат за местенце, където да работят по няколко дни в седмицата в съпровод на птици и пчели, установили, че цените на имотите близо до София са станали космически. И тъй като и двамата са от Кюстендил, си рекли защо ли пък не се огледаме из този край. Така намерили своето място в една ябълкова градина в село Горна Гращица, на 12 км от Кюстендил.
Бързо се сдобили с малка къщичка, проектирана от техни приятели. Най-големият зор бил да изкарат разрешение за строителството ѝ, чакането отнело време за една бременност. В сърцето на едноетажната постройка е кухнята – просторна, оборудвана с най-съвременни уреди, сред тях чекмедже за подгряване на чинии и индукционен плот с вграден абсорбатор.
А иначе Деси и Стоян си живеят предимно на верандата – там пишат, хранят се, пият коктейли в 5, вино след 7, четат, почиват си, правят планове, играят шах, табла и се събират с близки и приятели. При положение че били отглеждали само дребни неща в саксия, придобиването на градина с площ около 500 квадрата и работата по нея се оказали изпитание. Мястото им се оказало най-богато на камъни, достатъчно да си построят средновековен замък. Кирката била основният инструмент, използван в подготовката на лехите. Първо засадили салати и рукола, после с разсад от бабите на пазара – тиквички, цвекло, патладжан, селски чушки и малко домати. Купили си книги за градинарство, членуват в групи за градинарство, питат как се отглеждат зеленчуци и въпреки това градината им кара съседите да се хващат за главата. От опит Деси и Стоян твърдят, че само с поливане нищо не става. Нападнали ги белокрилки, мравки, миризливки и въшки, та станали редовни клиенти на агроаптеката. Спасили някои от растенията, но после буря с градушка отнесла продукцията.
Лехата им с билки обаче е прекрасна – три вида салвия и мента, мащерка, риган, няколко вида босилек, чубрица, девесил, целина, кориандър, копър и магданоз, див лук и много, много розмарин.
Поръчали си 120 растения лавровишна за жив плет през февруари с уговорката да им ги докарат поне след месец. Само след седмица растенията били разтоварени в двора. Пренесли сами 120 тежки саксии на 50 м разстояние, покрили ги с найлон, докато изкопаят дупките, и на 25 февруари ги засадили. Отчаяни, че са се набутали с няколко хиляди лева и жив плет няма да има. Добре, ама като завалели едни дъждове, като дръпнали тия ми ти лавровишни – живият плет вече не е мираж.
Животът в Горна Гращица се оказал изключително приятен и спокоен. Новодомците били наясно, че няма как да им се разминат насекомите, но толкова комари не били виждали никога – тъй като къщата им е срещу селската чешма и вадата, в която водата се оттича, цяло лято миришели на всякакви репеленти, мазила, спрейове и кремове. По едно време мислели, че ще развият алергия към алергозан. Ходели нахапани до кръв, чешещи се и подути.
С рекордните жеги се справяли с по 2-3 душа дневно. Макар че и те не носели кой знае какво облекчение при наличието на работещи цял ден печки, а климатици така и не се намерил кой да им монтира през лятото. Трябвало обаче да готвят, както решили, с продукти и храни от долината на Струма. Впоследствие открили, че могат да се ограничат с едни 20 километра от къщата, от които да си набавят продукти. Както и от тяхната „смешна“ градина, в която най-успешно отгледали няколко корена томатийо, макар и да не сготвили нищо с тях. Били изненадани, че на пазара в Кюстендил, също и на няколко места край града се предлагат интересни продукти – кейл и каволо неро, лилави картофи, броколини, цветни моркови, халапеньо (за което казвали „тая шипка е много хубава“), хабанеро и др. Открили наблизо ферма за охлюви, както и три язовира, откъдето винаги можело да си набавят прясна риба. Повечето рецепти готвели по схемата – съседът ни е дал 30 яйца, готвим с яйца. Пораснали са 3-4 тиквички, айде нещо с тях. Минидомати от всички цветове и сортове – включени. В книгата си „Живот в прованса“ песен са изпели с рецептите за десерти с кюстендилски череши и ябълки.
Стоян и Деси не познават все още много хора от селото, но са щастливи със съседите си – те ги въвеждат в селския живот, съветват ги за работата по двора и градината. От своя страна те се надяват да помогнат за реставрацията на църквата, да направят нещо за селския събор, да посадят няколко дръвчета на улицата.
Казват, че селото е доста хубаво, чисто и подредено, благодарение на кмета и на жителите му. А тяхното предимство да имат къща точно в центъра, до кметството и трите магазина-кръчми, в петък и събота се обръща в недостатък – спукват ги от чалга и сръбско до 5 сутринта. Ала винаги могат се причестят в близкия параклис с лековит извор. Или да се поразведрят с разходка до някой от близките три язовира; до един от тях – Валого, техни познати си купили къща и я реновират. Други приятели пък си взели имот на 3 минути от техния, така че не са сами в приключението. И се надяват да стават все повече избралите живота на село.
